Тема: за бременността

сряда, 29 февруари 2012 г.

При мен започна с една мека торта. "Искам мека торта". В два през нощта. Сюрреалистичен принцески каприз. То си имало обяснение. Започнах да надушвам миризми през 5 стаи, бях като детектор - кофа с половин пиле, три цигари и обелка от ябълка на 3,8 метра вдясно. Изтръпваха ми ръцете и краката - реших, че е някаква настинка. После разбрах. Тестът само потвърди това, което вече знаех. Тъкмо бях напуснала омръзналата ми вече работа. Исках да сменям бранша. Е, смених го.
Само месец след като бяхме си го пожелали в една хотелска стая в Барселона. Направо летиш. Идва ти да разлепиш плакати навсякъде със снимката от първия ехограф. Изчетох всичката литература с кореми на корицата. Коя сполучлива, коя недотам. Установих, че има "бг мами", форуми, клубове и какво ли още не. Споменавала съм, че никога преди това не бях влизала имагинерно в ролята на майка. Никога не съм мислила имена, не съм си представяла евентуални деца, не съм се просълзявала при вида на детски дрешки. Бях малко темерут в това отношение.

Тема: за легендарния

вторник, 28 февруари 2012 г.

   От известна марка бира се поинтересуваха от мнението ми за легедарния мъж у нас.
Първо въпросът леко ме обърка (мъж?легендарен?у нас?), после ми хрумваха всякакви клишета от сорта "да вярва в себе си", "да отваря врати", " да поднася цветя", " да чете мисли", "да пада на колене", "да пее шансони", "да пише поезия", " да организира изненади", "да лети", "да танцува степ", "да спасява котки от покриви", "да казва обичам те по 200 000 пъти на ден", "да готви", "да вижда в тъмното"  и всички други неща, които женските списания твърдят, че мъжете са длъжни да правят.
 А всъщност истината е далеч по-кратка и реалистична. У нас или по света, няма значение - легендарният мъж трябва да е смел. Ежедневно. Тогава не би имал нужда да си задава въпроса "Легендарен ли съм или не?". Легендарно просто.

Гастрол: KidsBlok

понеделник, 27 февруари 2012 г.

  Днес ми гостува едно от най-свежите неща, появявали се напоследък - онлайн магазинът за детски дрехи втора употреба KidsBlok и създателката му Богдана. Искаше ми се да разкаже по-подробно за идеята, концепцията, гледната точка, но нейният начин на представяне е доста лаконичен и съм длъжна да уважа това:-) Кадрите говорят достатъчно. Дрехите и аксесоарите са подбрани внимателно, с вкус и отношение, снимките са чисти, ясни, информативни, описани са размери по етикет и в сантиметри. Сайтът е графичен, изчистен, добре подреден.
 Преди време страдах от излишни предразсъдъци по темата, но след като няколко пъти купих абсолютно нови и невероятно сполучливи дрешки втора употреба за Мартина, мнението ми тотално се промени. От KidsBlok пък се сдобихме с изключително красиво и функционално пухкаво елече, в което Мартина силно се влюби, защото било "меко като мече":-) Дойде при нас в перфектно състояние и ухаещо на чисто.

Ами това е, моят увод стана по-дълъг от самото гостуване:-)
KidsBlok е на адрес http://www.kidsblok.com/ и във ФБ . Във ФБ групата освен новите попълнения, можете да намерите и идеи за декорации, детски пространства и аксесоари.

Светлана Стоянова за Corona Arboris by Sarah Hirsch

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Светлана и преди е била гост тук. Този път каца на страниците на LaMartinia с част от първата си професионална модна сесия. Първа?! Да, първа. Това момиче е толкова талантливо и прекрасно на живо, че няма да ми стигне времето да ви разкажа. Като прибавим ефирните рокли и фона на Централна баня, се получава повече от филм. Ефирно, нежно, приказно, вълшебно направо!

Дизайн: Sarah Hirsch
Модели: Елица Стоянова, Сюзън Хирш, Теодора Стефанова
Грим и коса: Сюзън Хирш
Фотография: Светлана Стоянова


Project SELF

вторник, 21 февруари 2012 г.

Тъкмо се освободих от един проект, започнах друг. Този път със снимки на мен самата. Не защото съм самовлюбен егоцентрик (може би съвсе-е-е-м малко;-), а по-скоро защото:

- с проекта ангажирам единствено себе си и няма да се налага да досаждам (много) на останалите
- седмичен е, за разлика от 365 и ще се настани в единствения ми свободен ден в седмицата - неделя
- забавно е замислянето на кадрите. Иска ми се да не е просто "азгледащатъповеднаточкапрезпрозореца", а всеки кадър да е препратка към нещо - епоха, стилистика, филм, музика, явление, др. Естествено, не винаги ще успявам, но защо пък да не се пробвам.
- ще ми напомня да снимам и нещо по-различно от козметика, хранителни продукти и Мартина

Снимките ще публикувам само във ФБ страницата на блога. Както каза една приятелка: "Мъжът ти е късметлия с жена, която обича да се дегизира":-)))) Мне, не сервирам закуската в екипче на стюардеса, това е само за проекта;-)

Първите четири кадъра:




Гастрол: Поля/Love blanket

понеделник, 20 февруари 2012 г.

  Днес ми гостува Поля. Тя изработва сватбени покани и други красиви неща от хартия, които са неизменен детайл към различни тържества. Прави го с финес, старание и крайно внимание към детайла. Всички творения, които излизат изпод ръцете и въображението й  задължително отговарят на общата концепция - цветово, като шрифтове, форма, размер, декорация и внушение.
Освен, че обича това, с което се занимава, Поля е и изключително деликатен и фин човек и това може да се усети дори и без да я познаваш лично.
 Благодаря й за участието в рубриката и й пожелавам вихрено вдъхновение. Винаги!
Ако имате нужда от детайл с внимание, можете да се свържете с нея на адрес pavlina_dimitrova@abv.bg или да разгледате блога й - http://www.imperatrizata.blogspot.com

__________________________________________________________________________________

  Преди да започна със себе си, искам да благодаря на Мария за предоставеното възможност да гастролирам в нейното пространство. След „нейното”, имах желание да сложа определение, но не успях да измисля едно … даааа, истината е, че потънах дълбоко на това място, „нейното” място!  Стилно, модно, вкусно, практично, романтично, лежерно, обогатяващо, неделно, прашно от път и жадуващо за още пътувания, кокетно по женски, чаровно  по детски, ненатрапчиво … вманиачаващо! Аз се вманиачих, признавам си! Открих го преди повече от година и го зачетох. Редовно! Стриктно чакайки нов пост!
  Веднъж писах на Мария. Не се въздържах.Исках да споделя и с нея системното нахлуване в „нейното” пространство, вълненията и приятните послевкусове, които тя оставяше в мен.
  Един ден получих покана да гостувам. Радвах се искрено като дете. В подготовката се наложи да остана без компютър и това до някъде успокои страстите. Сега отново се радвам и ще се опитам накратко да разкажа за едно мое занимание. Благодаря ти, Мария!

***
  Първо беше картичкоправенето - малки, големи, цветни. Правех ги за лично удоволствие, без конкретна причина, понякога преди зимните празници … по-скоро като свободно занимание, като антипод на тежката професорска  академична атмосфера :). Акварелни илюстрации или колажи от ефектни хартии, малки детайли, които пренасях върху картон. Но ми липсваше това, че не виждах реакцията на хората, когато са се срещнали с картичката. Дни по-късно … вече не в София, направих сватбените покани за мои приятели. Получиха се много закачливи, с шаржова рисунка на булка и младоженец.  Така се започна!
  От тогава поканите ми са цветни и ярки. За акцент най-често завързвам панделка. Избирам сама картоните и пауса, защото те са решаващи за стила и крайния ефект на поканата.  В студиото, където печатам имам „мое си рафтче” с хартии, а вкъщи успях да завладея един шкаф и го напълних с кутии за напечатаните мостри и голямо чекмедже с дузини панделки.
 В самия процес на изработване на една сватбена  покана силно преживявам всеки детайл, всяка корекция, всяка проба … Случвало се е да се сърдя на колегите в дигиталното студио, че не са биговани или нарязани  добре картоните. После през нощта (докато бебето ми спи) да режа до части от милиметъра всяка една покана, за да ми е спокойно, че съм си свършила добре работата. Ходила съм в дъждовно време до склада за картони. Рязала съм панделки на джем сешън (следобеден), за да предам навреме готови поканите. И гафове съм правила :) … някак си не минава и без това. Веднъж размених бройката на английските и българските покани  и се наложи допълнително да печатам, да разглобявам и отново да завързвам панделките, но все пак накрая всичко приключи мирно и щастливо.
 Изобщо, вълненията са големи и се радвам, че се занимавам с това. Повечето от младоженците ми остават добри приятели и контакта с тях и родилите им се в последствие бебета е изключително ценен за мен и моето дете.
 Забравих да кажа, че съм от Пловдив. Тук работя, но интернет комуникациите ми съдействат изключително за успешното свързване с всеки, който ме е избрал да направя покана или картичка за него. Накратко, казвайте ми Поля :)

Вашата публикация

събота, 18 февруари 2012 г.

  Ето, че дойде време за вашата публикация по повод 2 години от съществуването на блога. Признавам, че ми отне време да сглобя всичко в що-годе логичен текст, тъй като изреченията бяха разнородни. Не знам дали съм успяла, но определено беше много приятен брейнсторминг.
Малко еклектична, малко поетична, малко сюрреалистична - вашата публикация!
 Редактирала съм минимално, съкращавала съм на места, променяла съм лица, числа, за да влязат фразите смислово в контекста. Вашите изречения са в различни цветове, за да си ги познаете по-лесно, моите допълнения са в черно.
 Благодаря на всички, които взеха участие в този експеримент!
 Приятно четене:-)

_________________________________________________________________________________

Всичко започна преди точно две години - обещаващо и усмихнато и от тогава това усещане никога не ме е напускало когато съм тук. Отбих се и... забравих да си тръгна.
Снегът е толкова пухкав. Децата  го ядат, но аз все се притеснявам, че е мръсен. Напоени със смог снежни парцалчета мият града.
Обичам да седя вкъщи и да гледам през прозореца.  Пожелах си слънчево дете, сега  мечтата ми спи и се усмихва с беззъбата си усмивка.
Мечтите трябва да са толкова големи, че да можем да растем в тях.прочетох някъде.  Аз ги превръщам в тихо сбъдване и продължавам да се уча да търся посоки.
Всичко е във всичко и всеки е гений. Но ако осъдите рибата по способността й да се катери по дървета, тя ще изживее целия си живот, вярвайки че е глупава.
Хармония бълбука на върха на езика като облак от пукащи мехурчета от Moët & Chandon, които винаги връщат вкуса към живота и напомнят, че съществуването би могло да е и просто удоволствие.
Открадвам си лъч от Слънцето.
Раят не е място, а състояние. Знам го със сигурност. Уют и голяма чаша капучино до мен.
Осиротял детайл от смътен спомен ми напомня, че знам къде да отида, когато имам нужда от вдъхновение.  Вдъхновение, примесено с багри и аромати, напомнящо, че животът е такъв какъвто сами си го направим. Малко цвят, чаша хубаво вино, салата от рукола с чери домати и настърган пармезан, спомен от детството и надежда за бъдещето.
Имам работа до козирката, а проверявам с нетърпение. Харесвам  причината да крада мигове от работното си време, за да го прекарам тук. Това местенце е като глътка свеж въздух.
Все по-често имам нужда от сняг на купчини, чай в литри  късно кафе, нещо интересно и една-две снимки за спомен.
Винаги давам на хората втори шанс и никога трети.
На някои жени им отива да сложиш LA пред името - единствени са - носят суингърски обувки и от шапката от туид падат невъздържани огнени въжета.
Искам да бъда като тях.
Любов, любов и пак любов. Към самата мен, към света.
Ти си единствен, уникален шедьовър с несравнима стойност. Без теб светът би бил несъвършен - като пъзел, от който липсва най-важната част.- казвам на детето си.
Повтарям му, че рядко виждаме наистина ценното, някои хора са слепци за цял живот.
Уверявам го, че ако си пожелае нещо много силно, то рано или късно ще стане реалност.
Уча го, че доброто име е по-важно от богатство.
Live the life you love, love the life you live... Когато нещо се прави със страст, идеите идват отвсякъде...като леки перца, помагащи на съзнанието да пътува свободно. Така е.
А навън все още вали ... и е прекрасно! Борове и мирис на смола, премесена със свежия планински въздух. Тишината трепти.
Улавям се как си повтарям наум неща, които са ми казвали някога:
Продължавай да бъдеш все такъв извор на вдъхновение!”
„Продължавай да пишеш!”
Ужасна си. Просто невъзможна!
Моя нежност, детенце, обичам те!”
„Защо заряза реставрирането на мебели? М?”
„Като моя близка приятелка си, въпреки че не те познавам лично.”
В ушите ми звучи la historia de un amor.
Представям си попътен вятър, топли морски привечери, красиви залези, любопитни изгреви, уютни вечери и шеметни дни, шум в очите, вятър в ушите, море в косите.
Визуализирам нежно, позитивно, едно такова широко усмихнато местенце с разперени за прегръдка ръце.
Искам уют и спокойствие. И много идеи.  Кашмир, ванилия. Умерена изтънченост, изисканост и креативност, елегантност, стил и финес .
В устата ми има "хапка" от невероятни аромати и усещания и "глътка" лек, градски и познат привкус.
В по-голямата си част случайните открития, са нещо страхотно . Усещането, което ми създават е сравнимо с песен, която чуваш за първи път. Като всичко ново буди любопитство и те кара да тръпнеш в очакване. Но не след дълго се улавяш, че все по-често я слушаш и всеки път откриваш нещо ново. Чувстваш се като в онзи миг, когато си я чул за първи път, но не съвсем. Защото всеки път ти носи нова доза вдъхновение. Е, тази песен ми е сред любимите.
Когато облаците станат сиви, а сърцето ми се свие,  разказвам приказки на моята дъщеря.
Тръгнала малката Мартина с Прасчо в ръка на търсят Мечо Пух затрупан някъде под снега.
2 е една прекрасна възраст. Пъстра и разнообразна е дъщеря ми, а е едва на 2. Не ми се мисли каква ще е на 5-6.
Правя това, което усещам в сърцето си, че е правилно… така или иначе ще бъда критикувана. Ще ме заклеймят, ако го направя, и ще ме заклеймят, ако не го направя.  Колкото повече давам, толкова повече получавам. Благодарна съм за всички прекрасни истории, които съм чувала някога.
Имам навика да  се наслаждавам на хубави фотографии и на прекрасна храна за очите и душата. С едно мартини разпускам сред красота от снимки, идеи и социален живот.
Знам, че ако хората позволяват на властта да решава какво да ядат и какви лекарства да вземат, не след дълго телата им ще са в същото жалко състояние, в каквото са душите на живеещите в тирания.
Изкуство е да споделиш, така че толкова хора да успееш да вдъхновиш. Надявам се, че го правя.
Интересно е, че случайно на 14.02 съм имала първия реализиран импулс за споделяне.
Харесвам места с уют, свежест и класа
Напоследък всеки втори е "криейтър" или "визионер". Не ми харесват тези думи. Не ми помагат да усещам  аромата, вкуса и цвета на живота.
Прекрасното на Интернет е това, че докато сърфираш от сайт на сайт, от страница на страница, попадаш на свежи и интересни неща, които за секунди ти оправят настроението. Имаш какво да четеш, да гледаш, да коментираш или върху какво да разсъждаваш, когато си уморен или смачкан.

-          масло

-          масло

-          и пак масло

Трите тирета са точно в десетката - сякаш аз съм ги писала.
Тишината трепти.
Улавям се как си повтарям наум неща, които са ми казвали някога.

Bloggers Sunday в Culture Beat Club

четвъртък, 16 февруари 2012 г.


   Едно свежо мероприятие в края на седмицата - Bloggers Sunday. Презентации на блогъри, базар на дрехи и дизайнерски предмети, небрежни разговори, хубава музика  - какво по-подходящо събитие за следобедната неделя.

Място: Culture Beat Club
Време : неделя 14-21 ч
Вход: свободен

♥7 версии за любов♥: Радостина

неделя, 12 февруари 2012 г.

Текст и снимки: Радостина/79 ideas


 Мдам, трудно е да се пише за любовта. Защото тя просто се чувства, усеща се. И когато искаш да я изобразиш е трудно, и когато искаш да пишеш, пак е трудно.

  Аз вярвам в кармата и в убеждението, че когато даваш нещо, тогава и получаваш. Затова за мен единствената и простичка формула за любовта е да я дарявам безрезервно и знам, че после тя ще ми се върне. Tака както аз обичам и мен ще ме обичат; така, както вие обичате и вас ще ви обичат.

 Пожелавам ви хубав празник и много, много любов!

♥7 версии за любов♥: Светлана

събота, 11 февруари 2012 г.

Фотографии: Светлана Стоянова/Svetlana Stoyanova - Photographer Official
Светлана е била гост в Гастрол

♥7 версии за любов♥: Надинка

събота, 11 февруари 2012 г.

Текст и снимка: Надя Спасова/In brief

   Преди време си мислех, че знам какво е любов.
  Любов беше да не заспивам от вълнение, да стоя до телефона (да, тогава телефонът не стоеше в джоба ми, а аз го „пазех”, ако не исках да пропусна точно онова обаждане), да напиша писмо на лист хартия, да си представям какво би било, ако ме целуне...
  После любовта беше лудост. Любов беше да изгоря всички мостове зад себе си и да кроя планове за бъдещето с него. Любов беше да се прибирам и да приготвям вечеря. Любов беше и когато променях възгледите си, за да му пасвам по-добре. Любов беше отдаването, разбирането, всяко прощаване. И пак любов беше, когато просто реших, че отсреща няма никой може би моя вина. От любов си отидох. И се връщах. Забравях. Простих. Имам го до себе си още. Но по-скоро вече от тиха обич прегръщам...
  Сега знам, че не знам какво е любов.
  Защото вярвам, че Любовта е завинаги. Или поне за малко по-дълго. Струва ми се, че съм я срещала и сме се разминали, защото не сме се познали зад ъгъла.
  Днес не търся любов. Не я търся във факта, че той от 8000 км разстояние значе,  че съм болна без да казвам. (Той го кръсти интуиция). Нито във факта, че понякога не говорим с дни и всеки има свой живот, да не кажа своя вселена и все пак нещо ни свързва повече, отколкото всичко останало ни разделя. (За това май още нямаме име).  Болното ми гърло и високата температура сигурно биха казали, че любовта е в топлата супа. Или в ръката, която ме завива грижовно в одеялото. Но това е просто грижа.
  Любов е да си безразсъден. Любов е да копнееш за възможно най-трудното. Не ми е любовно да обичам удобното.  Любов е да преодоляваш всички спънки, защото знаеш, че тя е там и пулсира. Не е любов да се бориш с обекта й за правото й да кърви и диша. Любов е да се усмихваш при мисълта, че ще го усмихнеш, нищо, че ти няма да видиш точно тази усмивка.
  Смътно усещам, че съм от онези хора, които няма да имат любов в стандартната й форма, лежерно настанена в просторен общ апартамент под съпровода на тупуркащи крачета. Поне не преди преодоляването на много разстояния. Вътре в душата си. Не и преди да съм сигурна, че е достатъчно лудо, безмозъчно, ненормално и против всякаква логика. И за двамата. Тогава ще бъде любов.
  Или e Тя и това е ясно, или гарата, влакът и далечна дестинация с еднопосочен билет. Защото няма как да съм чакалня.
  Ще бъда залив, пристан и убежище. Може би донякъде ще се опитам да съм котва.
  Стига вълноломи.
  И не става дума за прегръщане.
  Този път ще трябва да е
нищо. Или пък завинаги
.
  Трябва да е просто. Като дишане
.
  Мисля, по това ще я позная...


♥7 версии за любов♥: Тея

петък, 10 февруари 2012 г.

Текст: Тея Дия
Тея е била гост в Гастрол

Photo: Yari Beno

   Бъркам в сладкия ти ум с лъжичка, така се правело с мъжете, с които искаш да имаш дете. Защо, ако и когато редуват се в речника ми, скок-подскок и обратно между зъбите ми, където се е свряло, непрестанно и уголемено, желанието ми да те превзема като амазонка. И не детето ми е важно, а върхът на вземането, на посяването и на смесването. Защото си ми важен ти, който не търпиш високия си монумент, от който често се катурваш. Искаш да те виждам безпристрастно,  А НЕ МОГА. Страстно мога само. Упражнявам версии на страстно/ страшно е. Мека съм като амеба, уязвима. Опитното зайче съм. Опитай с мен. Да ти е сладко.

  Цъфнала съм като наедряла утроба, бих те родила отново целия, същия, завиждам на майка ти, от всеки ревнувам, че някога е чувал гъстия бас на гласа ти. Нека говорят за нас в кьошетата на нечистоплътната си завист, да се питат как ли успяваме. Нека мислят, че те задушавам, че въздух не давам, но те не знаят, че сам предлагаш врата си.

♥7 версии за любов♥: Тони

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

52 ИСТОРИИ ЗА ЛЮБОВ

Текст и фотография: Тони
Тони е гостувала в Гастрол

o        Когато Мария предложи да се включа със свой материал в седмицата на любовта в блога й, изобщо не се поколебах да се съглася. А че мога да спечеля конкурс за най-неромантична личност или че никога не съм отбелязвала деня на Св. Валентин по някакъв специален начин, изобщо и не помислих. Всъщност помислих за това, но седмици по-късно, когато февруари вече се задаваше. За какво да пиша?... Просто да направя няколко картички за Св. Валентин ми се стори твърде скучно. Да споделя за собствените си любовни изживявания - твърде лично. Не ми идваше наум нищо интересно.
  След известен размисъл, все пак ми хрумна идея. Спомних си, че обичам да разказвам истории и се запитах не бих ли могла да превърна деня на любовта в своеобразна история. А какво ли би било ако тази история не е само една, а цели 52 - по една за всяка седмица от годината - до следващия празник на любовта. В този момент идеята бе родена, а публикацията остана само да бъде написана.

♥7 версии за любов♥: Дети

сряда, 8 февруари 2012 г.



ДА СИ ВЛЮБЕН ПРЕДИ И СЕГА

От Детелина Калчева

Източник
   Усещането за любов е много променливо. То е почти непрекъснато в нас, под една или друга форма, но перспективата се мени.
  Като тийнеджър любовта беше единственото, което можеше да ми донесе спасение. Тогава, както се пееше в онази песен, нищо друго не можеше да ми се случи, освен да се влюбя. Животът изглеждаше скучен и блудкав, без сол и подправки. Възкисела туршия, която трябва да довършиш от срам пред домакините, но с цената на непоносими вкусово-рецепторни жертви. Бях във вечно търсене на искра, на нещо, което да ме събуди и разтърси да внесе цвят и да се занижат несекващи дни на безмерно щастие, поне докато изляза от тийнеджърския хаос.
  Любовта трябваше да ме връхлети от пръв поглед и след това да премине в дълбоко чувство, което в представите ми траеше с години и никога не угасваше. За мен важеше с пълна сила поговорката „любовта ръжда не хваща”. Наум се разделях с „любимия”, след 5-10 години се срещахме отново, за да открием, че никога не сме спирали да се обичаме. Мечтаех за голяма, нестихваща любов, която те кара да гориш цял живот в пламъците й.

♥7 версии за любов♥: Милена и Лора

вторник, 7 февруари 2012 г.

Текст и фотография: Милена Коцева
*Милена е била гост в Гастрол


ЛЮБОВ И ДРУГИ КУРАБИЙКИ

  На 4 години нещата бяха от ясни по-ясни, на 20 имах наивна и категорична представа за любовта, а на 35 се оказа, че не знам абсолютно нищо. Ето защо реших да проведа експеримент, като взема интервю от Лора Б., моята почти четиригодишна дъщеря и в няколко последователни дни да я питам какво мисли по въпроса на въпросите.  

-          Лора какво е любов?
-          Курабийки! – без да се замисля ми отговаря. Печем курабийки в този момент и явно мисълта й е там. Малко след това се изгаря на тавата, докато ги вадим от фурната. Вече не й е до курабийки. На мен също.

-          Лора, какво е любов? - питам на втория ден
-          Амиии…. – изпява
-          Какво означава някой да обича някого? – решавам да задам уточняващ въпрос.
-          Когато мама ме обича!
Това е! Повтарям й всеки ден, че я обичам, повече от всичко на света. Някаква такава майчина мантра. Отскоро започна да ми отговаря, че и тя ме обича. Даже да ми го казва спонтанно.

Гастрол: Роси/Focus on U photography

понеделник, 6 февруари 2012 г.

  Някои хора умеят да снимат. Независимо откога го правят, защо, как точно и при какви обстоятелства. Снимат ясно, категорично, достатъчно, искрено, красиво. Роси е един от тях. Кадрите й носят емоция и светлина. Има две очарователно прекрасни дъщери, с които заедно образуват група от брюнетка, блондинка и естествено червенокоса. Можете ли да си представите по-фотогенична комбинация от това!
Роси е изключително деликатна, ненатрапчива, фина и любезна и това много личи в снимките й. Има безпогрешен усет за стайлинг, цвят, светлина. Снимането я забавлява.
Още от нейната работа можете да видите във ФБ групата на Focus on U Photography и във Flickr страницата.
Роси, няма да ти пожелавам щастие, защото ти си го имаш, пожелавам ти да го запазиш дълго!

Моята версия за любов

неделя, 5 февруари 2012 г.

Преди години имах много версии как трябва да изглежда любовта. Моята любов.


Исках да ми е куфари и чекиране. Беше ми. Етикети с различни букви, които забравяш да отлепиш до следващия път. Несесери с туби и шишета, слънцезащитни кремове, вестници на различни езици, макиато, виенско, дълго, късо, шварц, о ле. Клюкарски списания, визи, "Пътека или прозорец?", събуване на обувки след "пиу". Обичах да пътувам сама. Със средни по размер куфари, често само с ръчен, за да не губя време. Среща в хотела, на стоянката на такситата, пред летищата, вечери в прилепнали рокли, 2 чифта токчета за всеки случай, уикенди навсякъде, switch off/switch on.

Исках да ми е забранено и разтърсващо. Беше ми. Бракът се бил изчерпал, дъра-бъра. Не ми е важно, интересува ме тръпката, разбивачка на семейства, ужас. Непозволено, аморално чак, скрито, авантюра, грях. Любов? Да се разбираме с поглед и да пазим тайни. Когато нещата ставаха наистина сериозни и сложни, се оттеглях. За да не ги усложня още повече и после да се оплета в оправянето им. Не като бягство, а като знак. После рев, много рев.

Исках да ми е трудно, екстремно, драматично. Беше ми. Събиране, разделяне, с години. Той ще се промени. Не, не става. Не, той все пак ще се промени. АЗ ще го променя, ще се промени ЗАРАДИ МЕН. Ама наистина не става! Causa perduta. Няма смисъл да си тровим нервите. И после - айде пак наново.  Бавно, но минава.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |