Ето, че дойде време за вашата публикация по повод 2 години от съществуването на блога. Признавам, че ми отне време да сглобя всичко в що-годе логичен текст, тъй като изреченията бяха разнородни. Не знам дали съм успяла, но определено беше много приятен брейнсторминг.
Малко еклектична, малко поетична, малко сюрреалистична – вашата публикация!
 Редактирала съм минимално, съкращавала съм на места, променяла съм лица, числа, за да влязат фразите смислово в контекста. Вашите изречения са в различни цветове, за да си ги познаете по-лесно, моите допълнения са в черно.
 Благодаря на всички, които взеха участие в този експеримент!
 Приятно четене:-)
_________________________________________________________________________________
Всичко започна преди точно две години – обещаващо и усмихнато и от тогава това усещане никога не ме е напускало когато съм тук. Отбих се и… забравих да си тръгна.
Снегът е толкова пухкав. Децата  го ядат, но аз все се притеснявам, че е мръсен. Напоени със смог снежни парцалчета мият града.
Обичам да седя вкъщи и да гледам през прозореца.  Пожелах си слънчево дете, сега  мечтата ми спи и се усмихва с беззъбата си усмивка.
Мечтите трябва да са толкова големи, че да можем да растем в тях.прочетох някъде.  Аз ги превръщам в тихо сбъдване и продължавам да се уча да търся посоки.
Всичко е във всичко и всеки е гений. Но ако осъдите рибата по способността й да се катери по дървета, тя ще изживее целия си живот, вярвайки че е глупава.
Хармония бълбука на върха на езика като облак от пукащи мехурчета от Moët & Chandon, които винаги връщат вкуса към живота и напомнят, че съществуването би могло да е и просто удоволствие.
Открадвам си лъч от Слънцето.
Раят не е място, а състояние. Знам го със сигурност. Уют и голяма чаша капучино до мен.
Осиротял детайл от смътен спомен ми напомня, че знам къде да отида, когато имам нужда от вдъхновение.  Вдъхновение, примесено с багри и аромати, напомнящо, че животът е такъв какъвто сами си го направим. Малко цвят, чаша хубаво вино, салата от рукола с чери домати и настърган пармезан, спомен от детството и надежда за бъдещето.
Имам работа до козирката, а проверявам с нетърпение. Харесвам  причината да крада мигове от работното си време, за да го прекарам тук. Това местенце е като глътка свеж въздух.
Все по-често имам нужда от сняг на купчини, чай в литри  късно кафе, нещо интересно и еднадве снимки за спомен.
Винаги давам на хората втори шанс и никога трети.
На някои жени им отива да сложиш LA пред името – единствени са – носят суингърски обувки и от шапката от туид падат невъздържани огнени въжета.
Искам да бъда като тях.
Любов, любов и пак любов. Към самата мен, към света.
Ти си единствен, уникален шедьовър с несравнима стойност. Без теб светът би бил несъвършен – като пъзел, от който липсва най-важната част. казвам на детето си.
Повтарям му, че рядко виждаме наистина ценното, някои хора са слепци за цял живот.
Уверявам го, че ако си пожелае нещо много силно, то рано или късно ще стане реалност.
Уча го, че доброто име е по-важно от богатство.
Live the life you love, love the life you liveКогато нещо се прави със страст, идеите идват отвсякъде…като леки перца, помагащи на съзнанието да пътува свободно. Така е.
А навън все още вали … и е прекрасно! Борове и мирис на смола, премесена със свежия планински въздух. Тишината трепти.
Улавям се как си повтарям наум неща, които са ми казвали някога:
Продължавай да бъдеш все такъв извор на вдъхновение!”
„Продължавай да пишеш!”
Ужасна си. Просто невъзможна!
Моя нежност, детенце, обичам те!”
„Защо заряза реставрирането на мебели? М?”
„Като моя близка приятелка си, въпреки че не те познавам лично.”
В ушите ми звучи la historia de un amor.
Представям си попътен вятър, топли морски привечери, красиви залези, любопитни изгреви, уютни вечери и шеметни дни, шум в очите, вятър в ушите, море в косите.
Визуализирам нежно, позитивно, едно такова широко усмихнато местенце с разперени за прегръдка ръце.
Искам уют и спокойствие. И много идеи.  Кашмир, ванилия. Умерена изтънченост, изисканост и креативност, елегантност, стил и финес .
В устата ми има “хапка” от невероятни аромати и усещания и “глътка” лек, градски и познат привкус.
В по-голямата си част случайните открития, са нещо страхотно . Усещането, което ми създават е сравнимо с песен, която чуваш за първи път. Като всичко ново буди любопитство и те кара да тръпнеш в очакване. Но не след дълго се улавяш, че все по-често я слушаш и всеки път откриваш нещо ново. Чувстваш се като в онзи миг, когато си я чул за първи път, но не съвсем. Защото всеки път ти носи нова доза вдъхновение. Е, тази песен ми е сред любимите.
Когато облаците станат сиви, а сърцето ми се свие,  разказвам приказки на моята дъщеря.
Тръгнала малката Мартина с Прасчо в ръка на търсят Мечо Пух затрупан някъде под снега.
2 е една прекрасна възраст. Пъстра и разнообразна е дъщеря ми, а е едва на 2. Не ми се мисли каква ще е на 5-6.
Правя това, което усещам в сърцето си, че е правилно… така или иначе ще бъда критикувана. Ще ме заклеймят, ако го направя, и ще ме заклеймят, ако не го направя.  Колкото повече давам, толкова повече получавам. Благодарна съм за всички прекрасни истории, които съм чувала някога.
Имам навика да  се наслаждавам на хубави фотографии и на прекрасна храна за очите и душата. С едно мартини разпускам сред красота от снимки, идеи и социален живот.
Знам, че ако хората позволяват на властта да решава какво да ядат и какви лекарства да вземат, не след дълго телата им ще са в същото жалко състояние, в каквото са душите на живеещите в тирания.
Изкуство е да споделиш, така че толкова хора да успееш да вдъхновиш. Надявам се, че го правя.
Интересно е, че случайно на 14.02 съм имала първия реализиран импулс за споделяне.
Харесвам места с уют, свежест и класа
Напоследък всеки втори е “криейтър” или “визионер”. Не ми харесват тези думи. Не ми помагат да усещам  аромата, вкуса и цвета на живота.
Прекрасното на Интернет е това, че докато сърфираш от сайт на сайт, от страница на страница, попадаш на свежи и интересни неща, които за секунди ти оправят настроението. Имаш какво да четеш, да гледаш, да коментираш или върху какво да разсъждаваш, когато си уморен или смачкан.
          масло

          масло

          и пак масло


Трите тирета са точно в десетката – сякаш аз съм ги писала.

Тишината трепти.
Улавям се как си повтарям наум неща, които са ми казвали някога.

Comments

  1. Страхотно Мария, Честит Рожден Ден!
    Точно тези публикации ( 14. 02.) правят блога неповторим!

  2. Страхотно се е получило, Мария! БРАВО! И моят Мечо Пух е там, заедно с Мартиниа. 😉

  3. В главата ми напират думи…да напиша цял ферман за това, което се е получило…но няма да са достатъчни. Бъди все така вдъхновяваща!
    Целувки!!

  4. Анонимен Reply

    като чуя кашмир и капучино, ми призлява вече.

  5. Прекрасно… Без думи!
    Продължвай все така да си си ТИ!

  6. Анонимен Reply

    Chestit rojden den LaMartinia. Ostani vse taka prekrasna 🙂
    N.

Write A Comment