При мен започна с една мека торта. “Искам мека торта”. В два през нощта. Сюрреалистичен принцески каприз. То си имало обяснение. Започнах да надушвам миризми през 5 стаи, бях като детектор – кофа с половин пиле, три цигари и обелка от ябълка на 3,8 метра вдясно. Изтръпваха ми ръцете и краката – реших, че е някаква настинка. После разбрах. Тестът само потвърди това, което вече знаех. Тъкмо бях напуснала омръзналата ми вече работа. Исках да сменям бранша. Е, смених го.
Само месец след като бяхме си го пожелали в една хотелска стая в Барселона. Направо летиш. Идва ти да разлепиш плакати навсякъде със снимката от първия ехограф. Изчетох всичката литература с кореми на корицата. Коя сполучлива, коя недотам. Установих, че има “бг мами”, форуми, клубове и какво ли още не. Споменавала съм, че никога преди това не бях влизала имагинерно в ролята на майка. Никога не съм мислила имена, не съм си представяла евентуални деца, не съм се просълзявала при вида на детски дрешки. Бях малко темерут в това отношение.
Първите три месеца дежурях в тоалетната, гледах телевизия и спях. Пиех айрян и тоник с литри – неща, за които не бих се сетила в нормално състояние. Никакво такова, все още не знаеш какво се случва. Радваш се, ама не съвсем. Гледаш една точка на монитора, чуваш сърдечен ритъм, seriously?
Имах прекрасна бременност – без усложнения, не работех, време за всичко и всички, пръсках щастие наляво надясно. 4-ти, 5-ти и 6-ти месец са най-очарователните – вече не повръщаш, а още не ти тежи. Навъртяхме толкова километри с тумбак, че всички ме мислеха за луда. Не можех да спя и гледах по нощите Discovery – Deadliest catch. Изключително подходящо за развълнувани хормони, и досега ми е любимо. Почти изтърбуших един диван от седене. Качени килограми – над 20. Равномерно разпределени, почти незабележими (уж). Много разходки.
С всеки изминал месец радостта нахлува все по-силно, страхът също. Ще се справиш ли, ще е хубаво ли, ще можеш ли да отстъпиш първото място, ще се промени ли всичко. Да, променя се. Все едно всичко започва отначало. И е много по-хубаво от преди. Бременността не е болест, животът си тече. Крайните ограничения и прекаленото вглеждане в детайлите не водят до нищо добро. Природа. И без нашата постоянна намеса се справя.
От самото начало знаех, че ще е момиче. Ехографът не ме изненада, бях сигурна. Не си я представях, само се молех да си има всичко и да е добре. Притежаваше крайно остри петички, които направо ме разбиваха от ритници. Когато се роди, първото нещо, което исках да целуна, бяха те.
Не се взимах прекалено насериозно, не исках да втълпявам на всички колко съм важна, защото нося дете. Ходихме по концерти, плажове, скали, реки, страни, гости – всичко както преди, с лека доза предпазливост. И огромна доза щастие. Реставрирах бюфет, правихме ремонт, преместихме се на новото място. Всичко в последния момент. Шегувахме  се, че ще родя в някой кашон.
Последния месец се молех да успея да си лакирам ноктите на краката преди раждането и да не се налага да си купувам палто за бременни. Вътрешно знаех, че всичко ще е наред. Дори не успях да се притесня като хората. Накрая всички стават адски досадни, защото не помнят датата на термина и непрекъснато питат “Ама ти няма ли да раждаш?!”. Странни хора.
Тези девет месеца значат толкова много. Осъзнаваш го после. Когато можеш да визуализираш съществото, с което си свиквал и си обичал несъзнателно. Онова с острите петички, което не те оставяше да спиш и ти образуваше киселини. Онова, което ще те промени дотолкова, че няма да се познаеш. За добро.

Comments

  1. Емоционално, много емоционално Мария. Благодаря! Сгря ми душата. Чудя се кога ли и аз ще изпитам това щастие?! Поздрави,
    Д.

  2. Анонимен Reply

    Страхотна публикация, която много ме развълнува! Бременността е уникален момент в живота на жената и ние трябва да се чувстваме благословени, че на нас е отредено да носим новия живот. Мъжете просто никога не могат да изпитат това неповторимо чувство! А когато ни се случва за първи път е наистина толкова вълнуващо – денят ти започва с нероденото ти дете и участва във всичко, което правиш – вземате душ заедно, отивате на работа заедно, хапвате си заедно, разхождате се заедно и си лягате пак заедно. Разказваш на нероденото си човече, че много го искаш, че го чакаш и го обичаш. А то те слуша. И разбира. И също те обича.
    Моята бременност беше страхотна – без сутрешното гадене, без каквито и да е тревоги, без дори да ми стане тежко носенето на корема, за което съм безкрайно благодарна! Удоволствие беше да бъда бременна!
    На Дани Динева пожелавам да чуе добрата новина много скоро след като си пожелае да има бебче 🙂

    Мирослава

  3. Стана ми много мило, защото и аз се сетих за моята бременност. Честно казано винаги са ми били много странни бременните жени и някак си ги мислех за нещо като "извънземни".. 🙂 Обаче това беше най-щастливият период в живота ми – постоянно на път, постоянно усмихната, и рокли, рокли, рокли! И домати, много домати. Само дето за разлика от теб, аз си се притеснявах от време на време – ей така за спорта…

  4. Много красива и мила история, Мария :). Върна ме назад във времето. И точно в този ден ми напомни, че според изчисленията на лекарите, на 29 февруари преди 8 години е била зачената Камбанката :). Аз исках шварцвалдска черешова торта в неделя сладобед. И за разлика от теб, повръщах до последно… но сега си го спомням с усмивка 🙂
    Пожелавам на всички, които искат дете, мечтите им да се сбъднат в най-доброто време :).
    Поздрави!

  5. Анонимен Reply

    Пък мен този много хубав текст ме наведе на един малко по-практичен въпрос 🙂 в момента съм цялата в размисли – наскоро си тръгнах от вече-неподходяща работа, а малко преди това разбрах, че все пак не съм против едно бебе (в моя случай да разбият многогодишната липса на интерес към деца се оказаха нужни цяла една непланирана бременност и последвалият й неочакван край)… та ми е любопитно как се гледа бебе без изоставена-заради-него-работа-даваща-осигуровки-и-прочие? Защото в моя случай дилемата е между бебе сега и тръгване на неинтересна, но стабилна работа, изчакване… и чак после бебе.
    Мерси!

  6. много хубав реален пост от лично преживяване, за което съм много благодарна че го споделихте тук, много е полезно за всички нас които все още не сме майки, още веднъж благодаря, много поздрави и до скоро и приятен ден на всички

  7. Пожелавам на себе и на всички, които искат дете, да изпитат щастието, което си изпитала ти 🙂
    Чудесна публикация, благодаря ти 🙂

  8. 1 към 1 с моята бременност! Особено това с петичките :)))Когато ми показаха дъщеря ми, миниатюрните крачета бяха първото, което видях, после – широко отворение, но все още невиждащи, оооогромни сини очи – останаха такива и до днес. Няма друго такова щастие от това, с баща й да се оглеждаме в тези очи. Пожелавам го от сърце на всички!Четох, че, когато се роди дете, сърцето на майката започва живот извън нея.НЕ!Сърцето ти просто започва нов живот, прекрасен!Благодаря за текста!

Write A Comment