Преди години имах много версии как трябва да изглежда любовта. Моята любов.

Исках да ми е куфари и чекиране. Беше ми. Етикети с различни букви, които забравяш да отлепиш до следващия път. Несесери с туби и шишета, слънцезащитни кремове, вестници на различни езици, макиато, виенско, дълго, късо, шварц, о ле. Клюкарски списания, визи, “Пътека или прозорец?”, събуване на обувки след “пиу”. Обичах да пътувам сама. Със средни по размер куфари, често само с ръчен, за да не губя време. Среща в хотела, на стоянката на такситата, пред летищата, вечери в прилепнали рокли, 2 чифта токчета за всеки случай, уикенди навсякъде, switch off/switch on.
Исках да ми е забранено и разтърсващо. Беше ми. Бракът се бил изчерпал, дъра-бъра. Не ми е важно, интересува ме тръпката, разбивачка на семейства, ужас. Непозволено, аморално чак, скрито, авантюра, грях. Любов? Да се разбираме с поглед и да пазим тайни. Когато нещата ставаха наистина сериозни и сложни, се оттеглях. За да не ги усложня още повече и после да се оплета в оправянето им. Не като бягство, а като знак. После рев, много рев.

Исках да ми е трудно, екстремно, драматично. Беше ми. Събиране, разделяне, с години. Той ще се промени. Не, не става. Не, той все пак ще се промени. АЗ ще го променя, ще се промени ЗАРАДИ МЕН. Ама наистина не става! Causa perduta. Няма смисъл да си тровим нервите. И после – айде пак наново.  Бавно, но минава.
Исках да ми е социално, светско, небрежно, полуобвързано, да мога да си тръгна, когато искам. Беше ми. Най-интересната част – какво да облека за вечерта. Тъпо, скука, кухо. Пръстени, които ми падат от безимения, връщам ги.

Исках да ми е мръснишко, грубо, перверзно. Беше ми. Минава още по-бързо, изтърква се, става плоско. И губи смисъл, aко няма подплата. Разбираме се “Само секс?”, после любовни признания, драми, пак излизам лошата.
Исках да ми е свръхинтелектуално, елитарно, софистицирано. Да си говорим за неща, които само ние разбираме, почти кодове. Да се присмиваме когато някой попита “Ъ?!”. Да разменяме коментари за висока литература, кубисти и джаз. Да се правим на важни. Да ходим само по места за разбирачи. Да определяме другите като невежи и лаици. Толкова се бяхме оплели в собствената си важност, че се бяхме превърнали в един елитарен балон, на който само ние се радвахме. Накрая елитарно и елегантно … се разделихме.

Исках да ми е луксозно, лъскаво, скъпарско, марково. Телефонни разговори, бързи мейли, прави сешоари, фиу насам, фиу натам, подаръци в малки кожени кутийки, микроскопични порции, трицифрени бутилки и звезди Мишлен. Хора, които ти се подмазват без да знаеш защо. Доскуча ми. Отново.
Исках да ми е сериозно, стабилно, семейно. Време било. По-точно беше му на него, аз се опитах да свикна. Не е точния момент, колкото и да се напъваш – тц. Запознаване с техните, намеци за внуци (оф!), семейни подаръци и планиране на ваканции, скоро ще варим и буркани. Помощ!
Исках да ми е романтично. Беше ми. Писма, писма, писма, от истинските – хартиени, отдавна беше. Сена. Пак писма, писма, писма, писма. Сан Марко. После една среща в София: “Влюбих се в друг”. Отново писма, писма, писма. Ама от онези укорителните, дето трябва да те накарат да се чувстваш зле – с дребен стегнат почерк и силни думи. Опитах да се извиня след години – безуспешно. Парижкият пощенски адрес ме остави без отговор, нека ми е.

Исках да ми е невъзможно. Сълзи, тръшкане, тъжни песни, разстояния. Просто не се получава. Изобщо – защо е нужно да е трудно?! По-готино ли е, по-вълнуващо, по като на книга? Няма такова нещо – само ядове и рев. И дълбока неудовлетвореност.

Исках да ми е еманципирано, да бъда мъж. Платих няколко сметки и една почивка, взимах решенията, защитавах, утешавах. Поради опасност да ми мутира гласът, се отказах. Смяната на ролите е опасна – може така да се зашеметите, че да забравите кой кой е.

Исках да ми е приключенско, хипи, тийнейджърско, на ръба на комфорта и здравия разум. Беше ми. Не ми хареса. Явно бях прекалено близо до природата, не го оцених. Сноб съм била. Много важно, няма да влача 30 кила на гръб и да се въргалям по тротоарите с джойнт в уста. Точка.

В момента, когато не исках да ми е никакво и си ми беше добре така, както си е, се случи. Нито  трудно, нито сложно, нито насила. Нямаше биене в гърдите, фасони, номера, надцакване, надиграване и всякакви “над”. Плавно, приятно, лежерно, изпълващо.  По две кутии цигари (уж не пуша) и бутилка вино на човек, Комерсиал, Йени Раки, късно Тoба&ко, сангрия, самолети, малки часове, дюнери в 3, супа за закуска, свобода заедно. Без драми, тропане с крак, сядане на пътя и ненужни побутвания с лакът. Само един скъсан сандал, който ме накара да не си тръгна. Изненада, този път нямаше драма. Много секс, заспиване в 5 и пристигане в офиса с мазна баница и редбул. В началото аз контролирам нещата (мисля си), после изгубвам контрол. След 6 месеца си стягам багажа и от “Тракия” кацвам на “Венелин”. Отказвам мечтана чужбинска позиция и насълзяващо добър договор. От мис “Не ми пука за нищо, искам само  да работя по 12 часа и да се веселя  през останалите 12”, започвам да купувам чаши, да въртя торти и да отглеждам цветя. Идва ми и вдъхновение за готвене – уау, чудо! Нещата се случват натурално, почти без да искаш.
Не мога да формулирам какво е любов. Не смея. Мога само да опитвам с описания.
Когато анализираш по-малко, когато си по течението, без да те е страх, че ще те изплюе на някой завой.
Когато ти е уютно, достатъчно, когато не те интересува какво става навън.
Когато в петък вечер си вкъщи и не ти е важно кой къде се напива. 
Когато искаш да правиш добрини; когато имаш повод да се връщаш; когато си спокоен. Не онова спокойствие от скука, а спокойствието, което ти позволява да се развихриш. 
Когато се харесваш и те харесват.
Когато обичаш да се караш, за да може после да се сдобриш.
Когато си позволяваш да бъдеш леко досаден, но да си си ти.
Когато знаеш, че ще ти простят.
Когато имаш сила и даваш сила.
Когато имаш твоето лично пространство и то не пречи на другия да бъде близо.
Когато радваш без да искаш.
Когато не тръбиш навсякъде, че си уникален, неповторим и много куул. Защото знаеш, че е така. И има кой да ти го напомня.
Когато създаваш нещо – любов, мисъл, действие, предмет, движение, дете, поглед, случка, емоция, събитие. Нещо!
Когато нямаш търпение и си любопитен.
Когато знаеш, че можеш всичко. И всичко е правилно.
Така я разбирам аз любовта.

Comments

  1. Истинско, естетски, по чисто казано. Много красиво. Благодаря ти за споделеното, Мария.

  2. Много истинско и скрено.
    Няма да ти честитя празник, а ти пожелавам всеки ден от живота ти да е изпълнен с шепи любов!

  3. Публикацията беше истинско лекарство за мен относно Денят на Любовта. Може би късче вярва е възвърната. Благодаря, за което. Усмихнат ден (:

  4. Анонимен Reply

    Разбрах три неща:1. Има още време, докато разбереш какво е любовта!
    2. Доста време се е губило безсмислено и очевидно не всичко, което хвърчи, се яде!
    3. Очевидно "окружающата" среда е доста сбъркана, за да се стигне до такава хубава изповед! Успех!
    Само не разбрах дали в тази поредност трябваше да го напиша…

  5. Всеки ред, който написваш ме изпълва изцяло, напълно и изпадам в поглъщащо удоволствие! Никога няма да спра да повтарям че си един от най-чистите, позитивни и прекрасни хора който познавам! Обичам те заради това което си и заради погледа ти върху света!

  6. Всеки ред, който написваш ме изпълва изцяло, напълно и изпадам в поглъщащо удоволствие! Никога няма да спра да повтарям че си един от най-чистите, позитивни и прекрасни хора който познавам! Обичам те заради това което си и заради погледа ти върху света!

  7. Анонимен Reply

    Описала си живота ми по начин, който аз бих искала да опиша, но все не ми стигаха думите :-))

  8. Просто прекрасна разходка- през токчетата и кецовете до уюта на босите пръсти по под, който е чисто и простичко home 🙂 припознах много свои моменти и фази, описани по много истински и въздействащ начин

  9. Благодаря на всички за коментарите!
    На анонимния с нестройната мисъл също, толкова мило ми става от инакомислещи с хаотичен изказ:-)
    На Силистар – съжалявам, подавам вируална кърпичка.

  10. прекрасно е! Усмихна ме. По онзи, ненапудрения, непринудения, леко детския, истинския начин 🙂

  11. Един живот сме живели, еднакви любови, иска ми се да го бях написала аз 🙂

  12. Страхотно!Наскоро открих блога ти, досега блоговете ми се струваха скучна работа, но всяка твоя статия ме вълнува невероятно!!!Продължавай все така, и благодаря ти че ме вдъхновяваш!

  13. Не мислех, че днес нещо може да ме докосне – натрупаното очакване и комерсиализацията на "празника" са повече от убиващи духа и настроението. Но създаването на НЕЩО! – това ме разтърси. Благодаря!

  14. След всички сърца във Фейсбук, това ми дойде като чаша студено бяло вино на два часа на обяд на някоя тераса край морето. То "извинява" жегата, така както постът ти "извини" всички ужасни светивалентински лиготии 🙂 Прекрасно е!

  15. Анонимен Reply

    Изключително претенциозно 🙂 И много секс… достойнство ? 🙂

  16. Претенциозно е да изразяваш мнение анонимно:-)Достойнство не, факт.:-)

  17. На мен пък не ми е претенциозно, истинско ми е … тъакъв е живота 🙂 Почти е невъзможно някъде да не се разпознаем :)) Страхотно написано Мария 🙂

  18. Мислих си за този твой пост вчера (без "О, ужас, бил е преди цели пет лета:)") И той ме намери 🙂

Write A Comment