Бях обещала да снимам тези два персонажа и да пиша за тях “в компютъра”. На Мартина й е важно. Нашето семейство е само привидно тричленно. Понякога към нас се причислява и куче. Постоянно присъствие обаче са БебетУ и Чаката. Хора, които не за запознати, предполагат две неща: Мартина има по-малко братче/сестриче, чака някого/нещо. А всъщност това са едно безименно бебе-кукла и възглавница, всеки е имал подобни предмети като дете. И двете са вече доста вехти, с характерно уморен вид и попили всякакви миризми, влачат се с нас от около 2 години. Независимо дали пътуваме, или отиваме до магазина, сме заедно. По-често в моята чанта, отколкото в ръцете на Мартина. Тежали, казва тя. По тях ще ни познаете – формираме цяла група. Перат се рядко, само когато е  крайно наложително. По-важни са от гащите и чорапите в куфара, по-ценни от портмоне, ключ и телефон взети заедно, по-уважавани от всички играчки и хора.
  Чаката, милата, няма уста и ръце, но пък разполага с уши и крака. Може да бъде ресана, хранена, приспивана. Обича да гледа филмчета и да се люлее. Не бива да се мачка, натиска и мокри. Понякога е лигла, понякога слуша, понякога е кисела. Името й е ЧакА! или Мило Чакченце, в зависимост от ситуацията.
  Бебету е по-непретенциозно. Има само едно екипче, винаги босо, без шапка. Главата му често дрънчи в пода, но пък присъства на всички събития. Преди издаваше звучи, сега само прохърква от време на време. Има добра тригодишна майка, която го обгрижва ежедневно. Преди време отбелязах, че явно аз му се падам баба, при което Мартина ме изгледа недоумяващо.
  Ние също често взаимодействаме с Бебету и Чаката – караме им се, предаваме им важна информация, пазим ги от кучета и други деца, създаваме им комфорт. Налага се. Подобни предмети представлявали връзката на детето между околния свят и семейството, изоставят се около третата година на детето. При нас изгледи това да се случи скоро няма.

  Най-добрият приятел на Мартина в първа група “Детелина” е момче. Нарича я Бел, явно официално навлизаме в принцеския период. Пожелавам й да не се задълбочава много в него. Бебатата и Чаките ще бъдат заменени с други неща. Дано не са корони с лъскави камъни и лакирани малки нокти, те по-трудно се преодоляват.

Comments

  1. Ох, това ми напомни за моето агне Бе 🙂 Беше наследствена играчка от по-големите ми братовчеди, с пробит пластмасов нос и безобразно избелял цвят. Навсякъде съм го носила с мен,водила съм го на детски куклен театър, спяла съм с него и не съм давала да се пере :)Разделила съм се с него едва на 4.5 години…

  2. Много добре съм запозната с тази ситуация:))) Смея се от сърце от половин час, защото много добре описваш и нашите преживелици.
    Дъщеря ми Рали още от бебе обожава един рижав тюлен, кръстен естествено Рижко. Преди беше по-голям от нея, сега са горе-долу еднакви. Пере се много рядко, никога не се забравя вкъщи, връщаме се от магистралата, ако случайно е останал у дома. Неудобен е за разнасяне, но без него не може да се спи. Рижко непременно трябва да се гушка все пак:))) Но честно казано ми се струва толкова мило и се забавляваме така лудо с Рижко, че ми се струва че когато настъпи момента да се разделим с него ще ми липсва ужасно:)

  3. много забавно ми беше да прочета кои са вашите специални неща и думи 🙂 Чаката е уникално яко! При нас е Годаница 🙂
    …явно на всички любимци им е писано да се перат рядко.

  4. Много сладко и забавно! Ние обаче ги правим тези неща с трактори и коли:). Сигурно за това като видя тези момичешки неща направо се разтопявам! А ти така хубаво разказваш!

  5. Анонимен Reply

    Моят син е на 4г и си има Панти – Тигъра от Мечо Пух,в голям размер.
    Панти дори посещава детска градина и са заедно в стаята,а не просто да чака в шкафчето, например 🙂

  6. А при нас нещата са по три.
    Големият батко влачи със себе си преди да навърши годинка една модерна овца с качулка, която естествено се казва Овчи. Малкият бати от бебе не се разделя с Мечо Теди, а от както четем за приключенията на зайчето Феликс официално обявихме, че мечо е с нас от бебешката люлка. А 2-годишният разнася навсякъде едно огромно куче, чието име за по-удобно е изписано на тениската му и то разбира се е Доги.
    Имаме отделна раница специално за "домашните любимци", че настава ад ако ги забравим някъде 😉

Write A Comment