Гастрол: Яна Петкова за винената култура у нас и голямото австрийско опи(т)ване

неделя, 27 май 2012 г.


  Една от първите публикации в този блог преди около 2 години беше за виното. Така чистосърдечно, лаишки, от моята гледна точка - на семпъл консуматор. Оттогава насам нямам особен напредък. Не в количеството консумирано вино, а в познанията. Продължавам да опитвам, да бърча нос или да повдигам вежди в знак на одобрение, без да знам защо. И цъкам възхитено с език когато някой ми обясни причината.
  Яна може да ви разказва много увлекателно за виното, може и да ви посече с няколко изречения, в случай, че се опитвате да блеснете със знания по темата без да ги имате. За нея виното е кауза и признавам, че ако бях на нейно място, досега многократно да съм се отказала. Защото тук тази кауза става наистина сложна - всички сме ценители и всички умираме да го покажем. Отдавна я бях поканила да гостува, случва се днес и заради едно предстоящо събитие, на което смятам да се замая до придобиване на австрийски акцент.

За Яна можете да научите повече на няколко места:
Уважавам хора, които се занимават с много дейности - няма шанс да станат скучни за събеседниците си.




  Конфуций казва: „Избери работа, която обичаш и няма да ти се наложи да работиш нито ден повече”. Макар и напоследък хич да не се чувствам неработеща, а точно обратното - заровена в стрес и хаос - и единствено любовта към работата ми помага да продължавам в същата посока и със същото темпо. Не че търся съчувствие или потупване по рамото, всеки в България, който работи здраво изпитва същото, просто при мен е малко по-различно, защото субективният фактор в моята работа е много съществен.
  Какво работя си остава трудно за обяснение в България дори и след повече от десет години. Работя вино, в смисъла на всичко, свързано с него без самото му правене: дегустирам го, пиша, обучавам и преподавам за него. След 19.00 часа даже го пия и всеки ден съм благодарна на житейската случайност, която ме отпрати към него. Не знам коя точно беше тя, може би някой ден ще  разбера. Ако не беше толкова смешно и не ме караше да се чувствам съвсем  не на място, на визитната си картичка щях да напиша академичната титла, която си заслужих с много пот и взиране в учебниците по време на няколкогодишния ми престой в Австрия - „винен академик” (би могло да бъде приравнено на MBA Wine Marketing). Понеже според ме е, се наричам „винен консултант и журналист”.
  Защо е сложна работата с моята работа? След връщането си в България с голяма изненада установих, че може би съм направила не особено удачен избор на професия, защото у нас всеки втори „работи” вино: разбира от него повече откогото и да било, а много често и прави вино, разбира се най-доброто в страната. Аз обаче съм упорито момиче и започнах постепенно да нося малки камъчета в основата на пирамидата: стартирах онлайн енциклопедията за вино Vinoto.com; присъединих се към тогавашния екип на „Бакхус” (днес всички ние сме Divino.bg), които имаха големината да посрещнат един абсолютно непознат човек, който отиде да им се представи и им обясни колко много обича вино; започнах вноса на австрийски и френски вина, които две години подред пиехме аз и приятелите ми, но след това публиката разбра какво може да получи от мен като търговец и ме откри за себе си; започнах да въртя в главата си идеята за Българска Винена Академия.
  Десет години по-късно всичко планирано е започнато и е в различна фаза на осъществяване, но твърдо може да се каже, че функционира икономически. Даже скочих  и в един друг проект, който на пръв поглед, но само на пръв, изглежда по-различен останалите: ресторантите „СкараБар”.

  Проектът, който лежи на сърцето ми със страшна сила е този, в който успях да покажа как могат да се правят търговски събития, които едновременно с това не са търговски. 

Ще обясня: става въпрос за ежегодната Голяма Австрийска Дегустация, която аз и още една фирма-вносител на австрийски вина провеждаме от 2008 година насам. Това е целодневно събитие, на което двете фирми разливат всички вина от своето порфолио и на което са поканени абсолютно всички, които работят с или обичат вино, които познават или още по-добре - не познават австрийското вино. Избите са около 12, а вината - между 42 и 50, като поне 40% от тях имат доста високи оценки от световно признати експерти. Има вход от 12 лева, който е символичен и служи главно за да държи местните пияници настрана. Това става и ясно от дегустационния списък на вината, на който има и цени - една проста сметка показва, че в края на деня по-издръжливите са опитали вина за около 1000 лева.
  Фактът, че двете фирми, иначе конкуренти в ежедневието, се обединяват един път в годината с цел промотиране на австрийската винена култура, впечатли доста австрийската държава и те застанаха зад нашето събитие, подкрепяйки го финансово всяка година. Не продаваме вина на място, но с годините вкусът и високото качество на австрийските вина стигнаха до все повече хора, а оборотът ни, макар и смешно, се качи.
  Ние не правим събитието заради качването на обороти обаче - австрийското вино е нишов продукт и там те никога няма да бъдат високи - а заради тънкото гласче, което  упорито звучи в главите ни и ни казва, че българите заслужават да опитат тези гъзарски вина. Само кажете в някой бар в Манхатън one gruner please (произнасяно груунер) и на бармана му светват очите и започва да обяснява, че това е really big thing. Става въпрос за местният бял австрийски сорт грюнер велтлинер (gruener veltliner), от който ще има доста на ГАТ 2012.
  Или пък го правим, защото сме австрийски възпитаници, на които от ден първи в училище им се обяснява колко важно е обединяването за правилната кауза и колко безсмислено е постоянното дърпане на чергата към себе си. Натрапващите се асоциации с нашата мила родина, смятам да оставим некоментирани този път.
  Когато обсъждахме за какво ще „говорим”, ти ме помоли да напиша нещо и за винената култура и пазар. Както с всяка култура у нас, така и нещата с винената не са цвете за мирисане и са дълга и драматична тема, но има няколко неща, които със сигурност мога да твърдя за ситуацията у нас към настоящия момент:
- за последните десет години пазарът и културата на виното направиха няколко великански стъпки напред. През 2002 година, когато работех в единствения вино бар в София имаше не повече от пет на брой вносни вина, които да предлагам.  Днес те са хиляди и много от тях са впечатляващи и с наистина високо качество. Българските вина, за съжаление, чертаят крива като на сеизмографите от 22.05.2012г. и продължават да ме изумяват с непостоянното си качество. Появят се интересни изби на отдадени на каузата хора, бг-вина печелят международни отличия, за които не сме можели и да мечтаем преди години и успоредно с това на пазара излизат вина, които стилистично, технологично, духовно и емоционално ако щете са от началото на миналия век.
- въпреки безспорния напредък, сравненa с почти всички винопроизвеждащи и винопотребяващи страни по света, България остава с много ниско ниво на винено потребление и даже още по-ниско на винена култура. За сравнение: ако във Франция се пият средно по 45 литра вино на година на глава от населението, а в Италия - 42, то в България те са само 11. Гордите потомци на траките, нали така беше?
  За формирането на винената култура са отговорни многобройни фактори и наличието на добро производство и внос е само един от тях. Адски важни са също така винените и деликатесни магазини, ресторантите с техните винени листи, винени чаши и що-годе грамотен персонал, адекватната и грамотна винена преса и не на последно място - нашето лично желание да се образоваме и да научим нещо ново. Боя се обаче, че на това пречи типично българската неспособност да млъкнем за секунда и да послушаме.

ГАТ 2012 е на 07 юни от 12.00 до 20.00 часа във вино бар „Вестибюл”на ул. Бузлуджа 31 в София.
Вход: 12 лева, на предварителна продажба - 10 лв. - ето тук: http://www.vintageclub.bg/sybitiia/degustacii/grand-austrian-tasting-2012.html
Всякакво инфо за ГАТ тук - https://www.facebook.com/grandaustriantasting


Proudly designed by | mlekoshiPlayground |