100 км на отиване и 100 обратно си е чисто брулене, с каквато и екипировка да сте. Но пък е страшно приятно. Валя ни дъжд – по пътя, в Копривщица и обратно, напоследък сме абонирани. През цялото време миришеше на бор и акация – безценно дори през каската. Накрая, на излизане от града, в  сериозен юнски порой, една жена с детето си сечеше дърва – чисто мокра и с прекрасно синьо-зелени очи и дрехи. Помолих я да я снимам, тя само се усмихна и се съгласи…
Бирата е моя, аз само се возя.

Comments

  1. Чудесни снимки, Мария!
    И преживяването предполагам е било страхотно!
    Хубаво лято!

  2. Много красиви снимки, прекрасно говорят за всичко наоколо! 🙂

Write A Comment