Тема: за ходенето бос

понеделник, 9 юли 2012 г.


Понеделник . От сутринта тръгва накриво. Не обръщам внимание.
Грешка номер 1: обувам си джапанкоподобни сандали. Много си ги обичам, но не са много надеждни. Не бяха още при покупката, въпреки цената си.
Изкарвам цял ден с тях. Взимам Мартина от детска.
Грешка номер 2: решавам да отидем до Джъмбо.
Грешка номер 3 (основна): заедно с Мартина.
Грешка номер 4: качваме се за няколко спирки на трамвай. Вътре е около 200 градуса, всички се стичат на вадички, включително и ние. Измъкваме се.
На излизане от подлеза ненадеждните сандали се късат. Едната. Вместо да вземем такси и да се приберем, решавам да продължа боса. Кво пък толкова, няма да ми е за първи, нито за последен. Грешка номер 5.
Чувствам се като нестинарка, асфалтът е котлон! Всички зяпат, все едно съм убила човек. Боса е, боса е, ама тя е БОСА! Няколко пътя се чувствам длъжна да обясня, че сандалите са се скъсали. И са в чантата ми. Сигурно ме мислят за дрогирана/пияна/луда/сектантка/хипи/харе кришна. Или по-скоро всичко накуп.  Минувачите хвърлят погледи на съчувствие към Мартина. Тя през 3 секунди повтаря „Къде е Джъмбо?” и още повече изнервя обстановката.
Влизаме в магазина. Ококорени татковци и майки ме сочат с пръст, на децата не им правя впечатление, готини са. Поне подът е хладен.
Отиваме на щанда за джапанки – имам избор между: златни, прозрачни, с леко токче и сиви с цветя. От по-семплите няма моя номер.  40 нося, не е от най-популярните дамски. Взимам цветята като най-неутрални. Ще ги прибавя към колекцията *евтиниджапанкизаспешнислучаи”. Мартина се радва, че вече си имам обувки. Лукс! Купувам и на нея едни за 3.99, да не е капо. Взимаме водни бои, някаква ножица за хартия, закачалка за дрехи с три маймуни. Спасяваме се от Колите, гумени патета, лаещи плюшени кучета, хартиени въртележки, гумени пояси (всичките „Много ми трябват” – казва Мартина) и се нареждаме на касата. Айде пак:  БОСА Е, БОСА Е, ЛЕЛЕ, ТЯ Е БОСА! Вече изобщо не ми пука, нито ми се обуват обувки. Нещо като атракция на магазина съм. Танцуващата боса мечка.
Излизаме, късам ритуално етикетите и о, облекчение, пак съм в тълпата на хоратасобувки. Приемат ме обратно в света на нормалните. Е, с черни пети, но С ПОДМЕТКИ! Пак е около 45 градуса, решаваме да се качим на трамвай . Грешка номер 6. В трамвая има жена с кашон и коте в него. Иска да го подари. Предлага на Мартина. Тя казва „Нямам си такова коте” и посяга да го вземе. Запалвам новите джапанки и изчезваме по най-бързия начин. Около 1 час си говорим за котета и други неща от живота.

Случката е комична, но в крайна сметка тук хич не е лесно дори да вървиш бос. И различен. Независимо от причината, те сочат с пръст.

25 коментара :

Daniela Dineva каза...

И на мен ми е идвало да тръгна боса, много пъти!
Пробвала ли си да караш колата боса, доста убива и е трудно, но пак е по-добре.
Лошото е, че най-много да се нараниш в нашите улици...какво ли няма по пода - цигари, стъкла, камъчета...отврат. Дори и да искаш да ходиш боса, трудно се получава.
Прегръдки и следващият път ме извикай да си крачим бордо заедно

LaMartinia каза...

Хаха, Дани, кола не, но миналото лято ми се наложи да карам боса колело. а пък педалите имат едни шипове, хич не е приятно:-)) Ще организираме един бос градски преход:-))

Ana каза...

да си различен (дори по принуда) е малко мъчение. добре че не си наранила краката си в този мръсен град

Hristi каза...

Много забавен ден на босо. :) Много се смях. Очаквах и котето да вземете.

Hristi каза...

Много забавен ден на босо. :) Много се смях. Очаквах и котето да вземете.

Devil_kin каза...

Странна държава.А съм сигурна ,че на 90 % от населението им се е случвало да скъсат обувка и да са в твоята ситуация.Поне на Мартина и е било интересно :))

Nina каза...

ей това не ми харесва в бг че, видят ли някои различен и става панаир хахаха, човек да неможе да си ходи бос на спокоиствие. а камоли нещо друго да носиш или да изглеждаш по леко по различен начин от останалите. Една приятелка която живее в Испания се прибра на почивка в провинцията и тя много обича цветни дрехи, ами жената и е весело и си ходи цялата в цветя и много шарени дрехи и всички са я зяпали като извънземно.
На всичкото отгоре ми разказва тя, че всички носели тъмни цветове, и ги питала дали траурират *ако така е думата хаха. Абе объркани сме, всичко наобратно.

Elia каза...

Добре, че си ти да чуя две свестни приказки днес :-), сериозно! <3, почти ме нави да тръгна боса, утре ще намина де те проверя :-)

The witch каза...

Забавна история. Разбирам напълно неразбирането на това да те видят да ходиш боса в града. Случва ми се често да нося в ръка обувките с токчета (при това).
И аз очаквах да вземете котето накрая.
С пожелание за цветен и шарен ден от кулата!

Габи каза...

Допадна ми :) Може би защото съм имала сходна история, но в центъра ... на Славейков. Мисля, че поради по-късния час на деня автоматично ме причисляваха към графата "под-пийна" :) Но пък беше забавно.

Lionelsa каза...

Трябва да има повече "откачалки" като теб всеки ден, за да припомним на хората какво е нормално. Все едно никой от тях не е ходил бос като малък по напечения асфалт :-)

Green-Eyed Girl каза...

Съчувствам ти! Имах подобно босо изживяване преди две лета. На път за вкъщи ме настигна проливен дъжд. Обаче толкова силен, че от всичката вода в краката ми елегантните сандали (с три каишки накръст) непрестанно се изхлузваха от стъпалата. Накрая реших вместо непрестанно да ги обувам и намествам (а също и разсипвам) да си карам по "Стамболийски" боса из локвите. Вярно, публиката ми беше по- малка (предвид атмосферните условия), обаче честно казано и не ми пукаше. Мислех само как по- бързо да се добера до сушата :D

Radina d'Amore каза...

хи-хи... наскоро ми се случи нещо подобно, мястото беше друго, но пък реакциите на хората - абсолютно същите... и все пак не е лошо да имаме и по някой такъв спомен :)

dalia каза...

Ей, на-много ми хареса финалът ти - "Независимо от причината, те сочат с пръст." Колко вярно и колко жалко....Важното е да не му пука на човек :) С обувки или без - все на една и съща земя стъпваме :)

Addri каза...

Това, че те зяпат не винаги означава неодобрение. Понякога е просто неприкрито любопитство, друг път дори възхищение за смелостта да си различен.
Друг е въпросът, че когато различността е по принуда, няма как да се гордееш с нея и автоматично виждаш зад всички погледи негативни мисли.

LaMartinia каза...

Хора, материалът е с чувство за хумор, далеч съм от това да правя психологическа дисекция на българското общество:-))Пък и ми се случва сигурно за четвърти път:-) Факт е, обаче, че където и навън да се събуеш бос, никой няма да те забележи. :-)

LaMartinia каза...

И, факт е, че тук толерантност е почти непозната дума.Което вече не е комично, а тъжно...

Detelin Markov каза...

Хм, интересно, сега и аз се замислям, че дори сега като съм на морето (курорт) би трябвало да е нормално хората да вървят боси, но се набиват на очи като различни - странно.

vesela каза...

Разсмях се...но пък и се замислих, че все пак си имала смелостта да тръгнеш боса. Аз не го направих...преди дни, отивайки на работа си счупих тока/ходя само на токчета от 25 години поне/Честна дума, по стресираща ситуация не съм имала..."Ами сега какво да правя?" В такава безисходица не се бях чувствала, звънях на мъжа ми да дойде с кола - не стана - имал спещна задача, рече да взема такси. Взех - до работата и звънях на децата да ми донесат други обувки там. Но боса не се осмелих да тръгна, да не кажа, че не се и сетих за този вариант...Много е неприятно, дано не ми се случва повече :) А теб поздравявам за смелостта да можеш да си различна!

ezhednevie каза...

Интересна случка хората забелязват, когато някой е различен, както в твоя случай, но друг е въпроса по начина, по-който го правят.

Mupka каза...

Веднъж ми се наложи да ходя боса по едни манастири /причината беше в абсолютно същите джапанки-ненадежните с който тръгнах/. Цял ден ходих боса по камъни, треви, напечени до червено плочки и накрая се прибвах с кърлеж на крака. Сега мъжа ми го разправя на приятели като комична случка, но и мен ме гледаха по същият начин дори и по манастирите. :)

lois каза...

аз пък обичам да карам кола боса, много :)
и в багажника си държа едни черни джапанки, щото много пъти ми се е случвало да си събувам обувките по средата на деня... и в карфур пазаравух веднъж така - боса - много хубав под имат :)

Detelina каза...

:D хахаха, изпадала съм в редица подобни ситуации: от невероятна-невъзможност-да-издържа-и-секунда-повече-на-тези-токове, през скъсан сандал, счупен ток(цели два пъти),до проблеми с облеклото.
Веднъж ми се скъса цепката на полата (отзад, разбира се) в началото на мащабно модно събитие и, естествено, като по сценарий шевът тръгна нагоре, в зала претъпкана с хора. Към тази история мога само да добавя, че екипът на дизайнерката се оказа страхотен: вкараха ме в съблекалнята при манекенките, намериха ми секретна игла и, за щастие никой не успя да види колко цвета на бельото ми подхожда на този на обувките.:)
Понеже това не ми беше достатъчно, за да запомня да си нося секретна игла в чантата, цепката на тясна рокля, последва съдбата на полата,докато се опитвах да прескоча счупена плочка и локва на тротоара. Всичко това - точно пред очите на хората, спокойно пиещи кафето си зад витрината, в Лаваца на Витошка.Наложи ми се да се присъединя към тях и да се обадя на приятеля, с когото имах среща да ми донесе спасителното сечиво..

[Пак е по-малко неудобно, отколкото да ми се сцепи панталона, докато изнасям презентация пред група мениджъри от голяма компания, както стана с един мой приятел..]

Боже, накрая запомняме точно тези истории, които да разказваме на маса, докато всички се заливат от смях!

Има нещо невероятно в несъвършените моменти, понякога...

Ани каза...

Много се смях Мария. Хората много обичат зрелище. Има ли някой различен го сочат с пръст. Никой и не му хрумва причината за това различие..

chris каза...

Веднъж, както си вървях бос и така тръгнах да влизам в Джъмбо, си нямах работа да попитам охраната трябва ли да си оставя раницата на багаж, ме накараха да се обуя - все пак, магазин било, нали така. Хм, друг път никой не ми е правил в същия магазин забележка, че влизам без обувки, но нейсе. Нахлузих чехлите и вътре видях човек без обувки. Явно просто не го бяха забелазали. Чудя се, защо човек трябва да прикрива нещо, което не пречи на никого...

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |