Наскоро попаднах на статия за блогването, нещо като самоанализ за това как се случват нещата – доста адекватен и честен.  Не че темата е от изключителна важност, просто ми стана интересно. Ето и моите самонаблюдения, да не остана и аз по-назад. Да не се разбира като инструкция или наръчник – това просто е моят начин.
Началото
Казвала съм го много пъти, но блогът не се появи с писък “Аз съм много готина, сега ще направя едно място, ще пиша свръх интересни неща, ще шашна всички, ще  имам хиляди читатели, ще бъде нещо УАУ!”. Създадох го по време на блаженото майчинство. Какви ли не глупости правят жените тогава – започват да пишат по мамешки форуми, правят блогове, научават се да бродират, намират си любовници – лудница! Айде и аз да допринеса към вълната пресни майки-творци. Току-що бях открила големите черни апарати, готвенето и разни други неща, които явно преди това са ми убягвали. Воала – LaMartinia.
Все още приемам блога като удоволствие и забавление. Ако един ден това не е така, просто ще прекратя. Нямам желание да демонстрирам или поучавам, това е вид дневник, ако е полезен на някого, ще се радвам, ако ли не, здраве да е.
Темите
Поради непоследователната ми Лъвска същност, никога не съм се напъвала да определям блога като някакъв – фотографски, кулинарен, направи си сам, еди какъв си. Забавлявам се, когато другите се опитват да го класифицират, не е лесно. Съдържа всичко, което ме вълнува и ми се струва интересно/важно в момента. Нямам ограничения. Не ми се иска да политикантствам, мрънкам, плюя, заклеймявам. Ако изпитам внезапна нужда да го правя в нета, по-скоро бих си направила отделна страница или ще си мърморя кротко в личния си профил. Не че искам да захаросвам, просто смесването на нещата ми се струва ненужно. Покрай  няколко заядливо-хумористични публикации в блога си спечелих хейтърска групичка – приятно е да те анализират разбирачи.
Правописа
Не съм перфектна, но се старая да не допускам груби грешки. Все пак има речници, да си имаме уважението. Всеки текст, дори най-мъдрият, след втората грешка олеква.
Снимките
Ако не снимах, щеше да ми е доста по-трудно. Напоследък ме влече към публикации предимно от снимки, с кратък текст (не и тази, де). Продължавам да съм на мнение, че ако снимките в един блог са с  незадоволително качество, по-добре да ги няма. Не е нужно да са шедьоври, но поне да личи какво има на тях. Ако са чужди – задължително с линк към автора или източника. Някой се е потил да снима, да му обърнем внимание.
Тона
Дразнят ме блогове с назидателно-поучителен тон. Дано не звуча така.

Текстовете
По-кратички ги харесвам, без отклонения за времето и родата. Ако имам да споделя нещо кратко, безсмислено, извън контекст и не особено информативно, ползвам ФБ страницата.
Публикациите
Ако няма за какво да пиша, просто не пиша. Снимка с дума понякога е готино, но в повечето случаи ме кара да се запитам: “И кво от тва?”. Прекаленото хайку не е за мен. Никога не изчислявам “Сега ще пусна във вторник, че се чете повече”, “Сега да мине малко време от предишната публикация”. А хората правят семинари за това…
Смисловите връзки
Не смятам за нужно всяка публикация да започва с нещо от сорта на “Нямаше ме много време, липсвах ли ви?” или ” Тези дни беше горещо и реших да пиша за ….”, или любимото “Напоследък хич нямам време за блога, ама хайде ще драсна нещо, колкото да не ме забравите”. Обединяващото на публикациите в един блог е техният автор – напълно достатъчно. Не харесвам и говоренето на “ти” и излишното фамилиарничене към читателите: “Какво ще готвиш днес”, “Готов ли си за следващата публикация”. Брррр.
Коментарите
За съжаление не смогвам да отговоря на всички коментари в блога, понякога нямам физическа възможност за това. Но чета редовно!  Опитвам се да отговарям на всички мейли, запитвания и смс-и във ФБ страницата. Колкото и абсурдни да са те.
Планирането и стратегиите
Нямам такива, импровизирам. Не ползвам чернови, таблици, планове, таргети, проучвания и т.н Не обичам да задавам въпроси от сорта: “За какво искате да пиша”, “Какви теми още да включа”, “Харесва ли ви така”. Това е моето място и държа да остане така. Не ползвам блога като справочник – къде да вечерям, кои обувки да избера, как да се подстрижа. Не бих искала да ангажирам дотолкова. За този тип въпроси ФБ, близките и приятелите са насреща.
Авторските права
Виждала съм мои публикации насам-натам, в повечето случаи с линк. Нито съм открила топлата вода с някой текст, нито съм гениален фотограф, не изпадам в маниашко преследване на авторските си права. Попадала съм и на мои снимки на места, където не съм ги слагала. След учтива покана, са ги сваляли с извинение.
Нямам текстове за запазени права и т.н, не слагам водни знаци и лого на снимките. Просто не ми се занимава.

Рекламите
Получавала съм доста предложения за банери, платени публикации, реклами. Отказвала съм. Не желая да ползвам блога като рекламна брошура. Пиша за неща, които съм харесала, новости, интересни събития. Само когато реша, че това би било полезно някому, искам да споделя или съм доволна.

 Оформлението
Харесвам възможно най-семплото – бял фон, максимум две колони, без много прозорци, шарении, шрифтове, златни рибки, прогноза за времето и изтегли късметче. С големи по формат снимки и семпли четливи шрифтове. Лесно за ориентиране меню и раздели. Всичко друго в блоговете, които следя, ме обърква силно.

Събитията
В началото се отзовавах на покани за събития, но напоследък нямам време за това. А и ми доскучаха. Не ходя и по блогърски срещи, вживяването ми идва малко в повече.
Мисията
Не се взимам особено насериозно. Никога не бих се определила като “блогър”. Звучи ми като професия и задължение.

Платформата
Blogger – стори ми се най-лесна. Имам домейн към тях с разширение .com срещу 10 долара на година. Други инвестиции не смятам да правя.

Удоволствието
Предполагам, че основното удоволствие идва от споделянето, създаването, комуникацията. И това, че всяко нещо, за което съм писала е било важно за мен в определения момент. Всичко друго са подробности. Бих изтрила доста минали публикации, които сега ми се струват направо глупави. Но не го правя.
Гостите
Не бих заменила нито един от хората, които са ми гостували. Събирането на техните материали, уточняването на темите и комуникацията  са едни от най-приятните неща. Всички до един са личности, които харесвам. Поради тази причина съм отклонявала предложения за гости.  Гостуванията не са начин да си запълниш страницата, а начин да чуеш друга гледна точка, да видиш с друго око.
Статистиките
Честно, не ме интересува колко хора са влезли и колко време са стояли. Имам брояч в дъното на страницата, но го отварям изключително рядко.
Игрите и томболите
Никога, ама никога не бих организирала подобно нещо. “Подарявам старите си джапанки или ел.крушка за петия харесал това”, или “Оставете ми коментар, ще ви подаря ваучер за обяд”, или “Харесайте страничката ми във ФБ и ще ви изпълня три желания”. Не е честно и въобще не е готино. За магазин, рекламна агенция, заведение или каквато и да било търговска дейност – да. Но за личен блог – категорично не.
Читателите
Никога не наричам хората, които ме четат “почитатели”, “фенове” или “последователи”. От уважение.
Работата
Гледам работата и блога да са две отделни неща. Факт е, че покрай блога са ми се случили разни ангажименти, но се старая да не ги смесвам. Блогът си е блог, работата – работа.
Ако блогът е помогнал на някого да намери мечтаното занимание, смятам за нечестно да го спре с извинение от сорта “Ми сега съм много важен/важна и зает/а и вече нямам време за вас”. Не е готино просто.
Писането
Обкновено късно вечер. Нямам ритуал, специални дрехи, място вкъщи, късметлийска чаша, котка в скута и подобни. Само чаша с аперитив, евентуално. Пиша когато и където успея. И никога не казвам “Сега ме оставете да блогвам”.
Егото
Харесвам се и не намирам нищо лошо в това. Колкото повече хора се харесват и гледат на себе си с умерена доза самоирония, толкова по-добре. И може би това е единственото послание, което ми се иска да внуша с LaMartinia.
Смисълът с голямо *С*
Не задавам в блога екзистенциални въпроси от сорта на: “Има ли смисъл”, “А какъв е всъщност смисълът?”, “Дали да продължавам да пиша”. Ако един ден се събудя и не намеря смисъл, просто ще прекратя. Анкети по темата не мисля да организирам.

Това е. Споделих. Блоговете са хубаво нещо.

Comments

  1. Следя този блог заради всяко едно от изброените неща. Продължавай /ако може на ти/ в същия дух, без шаблони и престореност. Няма нищо по-хубаво от това да чета публикация и да си кажа "и аз така мисля, колко добре го е описала"!

  2. Привет,
    за първи път коментирам, макар че чета от известно време. Lamartinia е най-близкият ми блог на български, на който съм попадала. Приятно ми е да чета заради близките теми, стила и откритостта. Много ми хареса тази тема и съм съгласна с всичко, особено за правописа, удоволствието и егото:)Поздрави и се надявам да намираш смисъл още дълго (пиша на "ти", но се надявам не звуча фамилиарно).

  3. Хубава публикация. Наистина ми беше интересно да прочета твоята гледна точка за "блогването".

  4. Доста по-подробно от моето ти се е получило, браво за детайла! 🙂

  5. Много ми хареса тази статия. Както и всичко останало в блога, споделям идеята, че нещата трябва да идват от сърцето, а не да се правят заради някой и нещо. Успех и ти желая винаги да намираш смисъл!

  6. Здравей,
    Следя блога защото ми харесва съдържанието, но има една техническа подеобнст която много, ама много ме дразин. Когато реша да кликна на някой линк, обикновено го правя с десен бутон на мишката, защото искам този линк да ми се отвори в нов таб или прозорец. По този начин не прекъсвам четенето на текущата статия и мога да прегледам информацията в линка след като свърша с четенето на текущата страница. На твоя блог обаче тази функционалност е забранена- десния бутон на мишката показва прозорец с ненужна информация – ненужна, защото аз знам че в момента се намирам в блога на lamartinia. Много бих се радвала, ако премахнеш това. Ще ми бъде по-лесно за четене. Но… блога си е твой и ти си решаваш.

Write A Comment