И преди съм споделяла, че много харесвам минимализма във фотографията – детайли и парчета от цялото, които оформят нещо съвсем самостоятелно и ново. Покрай гостуването на Диана Кралева и участието и в изложбата “Минимализъм” в Склада, в съзнанието ми се беше запечатал този кадър:

Трудно помня имена и забравих чий е. Преди около месец обаче получих във ФБ мили думи за LaMartinia от също толкова мил човек – Петя Василева. Aвторът! С огромно удоволствие разгледах цялото й портфолио – прекрасни кадри, до един! Между фотография и живопис, разказващи истории, запомнящи се, толерантни, обърнати към света и себе си, игра на светлини и сенки, деликатна обработка – истинско вдъхновение! 
С огромно удоволствие ви представям Петя. Повече от нея:

____________________________________________________________________________________________
Текст и фотографии: Петя Василева

Просто уловени мигове, приказки, съзерцание, мисли… Свобода.
Нарисувани не с четка и бои, а със светлина.Случени емоции, събрани върху фокуса на няколко сантиметра стъкло.
Ако има нещо, което настина искам да ми се случи е да не порасна. Учудвайки се и подскачайки в търбухчето на всеки следващ  ден е толкова, толкова  хубаво…
Скитания, нещотърсения, спъване в Копче, разсънване с разливащи усмивки, чашка чай, шепа череши, чекмедженца с джунджурии, полет с балон, среднощноулично четене на „Карлсон”, светулки, калдаръми,  прозорец с капаци-Мигли, джаз и кестени в джоба, метличини… 

Наръсено с вълшебства. Не е ли прекрасно?



 „Една усмивка в Бурано”:
Бурано.
Тъжни надничащи очи.
Просто му се усмихнах.
И стана вълшебство.



“Всяко вдишване е квадратче към теб…”  това описва миниатюрите,  в които съм се „спъвала”
 

Comments

  1. охх, и аз си забърсах сълзите с човека от Бурано..(магично)

    страхотни уловени миниатюри..

    Петя, Мария, Благодаря!

Write A Comment