Тема: за Фейсбук

четвъртък, 30 август 2012 г.

   Фейсбук винаги е имало. Просто преди беше на хартия. Въпросите са същите, идеята е сходна. Открих един от моите последни лексикони - добре запазен, попълван само от момичета (?!), с "поща" за картинки, изгорени със запалка страници, както си му е реда и опаковки от разни неща, наред с изрезките от списания.
Фейсбук през 1990-та - куул!



 Цукърбърг е преписвал от мен?! Егати.


 Строга, но любезна. Забравила съм да добавя, че ще репортвам при нарушения. С мой портрет за респект.

Пожелание за здраве под реклама на цигари. Готино. Особено за 13 годишни.


Всички искахме да сме електроженистки с калци и червени токчета. Или поне приятели на електроженистки.

Извинявам се за лошите снимки, снощи в изблик на умиление ми се разтрепериха ръцете.

Иначе за Фейсбук - любими са ми случаите на яростни противници, които занищонасветанебихасерегистрираливтаяглупост и след известно време самозарадиработабизнесснимкинадецатаиедиквосиоще висят по цял ден във виртуални ферми и пускат гениални сентенции със снимки на усмихнати котета. Готини са също потребителите, които уведомяват, че са изгасили лампата в кухнята и онези, които уж излизат във ваканция, но всъщност са на денонощен виртуален пост.

"Ти си роза, ти си крем". Лексиконът е жив!
  

Рапани

неделя, 26 август 2012 г.


*за "168 часа"

Освен за накити, сувенири, декорация на дома и като спомен от ваканция, рапаните могат да се използват и за ... ядене. Естествено ако къщичката е с наличен обитател.
Рапаните са хищни морски охлюви в позната форма и украска, в Черно море се хранят основно с миди. В Япония и Корея месото им се счита за деликатес, в България все още е слабо позната храна. Рапани можете да уловите сами по време на лятната морска ваканция. Хващат се около скалисти брегове чрез гмуркане. На вкус наподобяват миди, скариди, раци.
Не пренебрегвайте рапаните и следващия път преди да приберете черупките им в багажа, опитайте какви са на вкус.

Гастрол: Яна Пенева

петък, 24 август 2012 г.

  Гостуванията из блог пространството нараснаха застрашително, заедно с игрите, наградите, анкетите, въпросите - лудница! Въпреки че вече гастролите в LaMartinia не са толкова чести както преди (всеки понеделник) поради липса на време, рубриката продължава да съществува - вече повече от 2 години. Реших да спестявам пространните уводи, благодарностите за участието и т.н Фактът, че съм избрала и поканила конкретните хора означава, че ги харесвам и силно одобрявам това, което правят. Затова отсега нататък просто ще ви показвам техните неща, достатъчно говорещи сами за себе си.
Яна снима прекрасно и е крайно мил и отзивчив човек, истинско удоволствие е да се гледат нейни работи, сами ще се убедите. Фен съм й не само заради вълшебните кадри, а и заради скоростта и скромността, с които напредна в снимането - рядко срещана комбинация. 
Яна е тук:

__________________________________________________________________________________
  Никола, фотоапаратът и компютърът, пълен със снимки - заемат целия ми свят и няма място за друго. Щастлива съм. Много. Искам да умея много неща, но най-много искам да мога да снимам като руските фотографи - щом видиш снимката, да видиш и душата, и на модела, и на снимащия. Не смея да правя снимките, които искам. От страх, че ще вложа много енергия, а няма да ги харесам после.  Пълен егоист съм - затворен в своя си свят: на снимките, на децата и на булките, добре ми е там. Искам снимките ми да са преди всичко емоционални, човешки, говорещи, още не са.
  Това си е мания, болестно състояние, всички "болни" ще разберат - заспиваш и се събуждаш със снимки, гледаш къде каква е светлината непрекъснато и мислиш как би се получило в апарата. Купуваш дрехи на детето според това, как излизат на снимки, избираш тапети за спалнята  и чинии за кухнята на същия принцип, ако мислиш, че някое ястие в ресторанта не изглежда фотогенично, не го поръчваш. Излизаш винаги по залез да се разходиш с детето и го вкарваш из храсталаците. Изчисляваш всички покупки не в пари, а в обективи. И сънуваш, че правиш по-хубави снимки...
  Понякога ми се иска да работя нещо скучно и спокойно, например в библиотека или рядко посещаван магазин, а снимането да ми е хоби, защото сега нямам хоби. Но бързо ми минава. И времето никога, ама никога не стига и съм вечно с угризения, че не отделям достатъчно от него на сина си. Искам денонощието да е поне 36 часа. Поне!
  След 12-часова сватба в събота, сега е 6.30 сутринта в неделя и аз ставам, за да видя снимките, които съм направила. Нетърпелива...























Мара и Мартина

понеделник, 20 август 2012 г.

   Вдъхновението за тази книжка дойде от Stephanie Rausser Photography и нейната прекрасна  Kiki&Koko in Paris - приключенията на четиригодишната Кики и куклата Коко в Париж. Толкова ми хареса, че реших да направя наш вариант, който един ден Мартина да разглежда и показва на децата си. Милите и любими 100 овце приеха идеята присърце и се заеха с изработката на куклата, за което им благодарим! Мартина й даде името Мара - далеч по-красива, елегантна и усмихната от Коко, с две рокли, гащи и чанта-пиле, тъмно руса коса, висока почти колкото собственичката си.
  Книжката няма амбиции за високи арт постижения, уникалност и гениалност, просто ще запечатва семейни спомени. Първата серия ще бъде от морската ни ваканция, втората от предстоящо през септември пътуване. Селекцията на кадрите, текстовете, обработката и оформлението ще отнемат доста време, но са едно от най-приятните неща, с които съм се захващала. Скоро се надявам да е готова,  тъй като съм я замислила като подарък за Мартина.

*корицата е чернова, книжката ще бъде на български език

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |