Гастрол: Яна Пенева

петък, 24 август 2012 г.

  Гостуванията из блог пространството нараснаха застрашително, заедно с игрите, наградите, анкетите, въпросите - лудница! Въпреки че вече гастролите в LaMartinia не са толкова чести както преди (всеки понеделник) поради липса на време, рубриката продължава да съществува - вече повече от 2 години. Реших да спестявам пространните уводи, благодарностите за участието и т.н Фактът, че съм избрала и поканила конкретните хора означава, че ги харесвам и силно одобрявам това, което правят. Затова отсега нататък просто ще ви показвам техните неща, достатъчно говорещи сами за себе си.
Яна снима прекрасно и е крайно мил и отзивчив човек, истинско удоволствие е да се гледат нейни работи, сами ще се убедите. Фен съм й не само заради вълшебните кадри, а и заради скоростта и скромността, с които напредна в снимането - рядко срещана комбинация. 
Яна е тук:

__________________________________________________________________________________
  Никола, фотоапаратът и компютърът, пълен със снимки - заемат целия ми свят и няма място за друго. Щастлива съм. Много. Искам да умея много неща, но най-много искам да мога да снимам като руските фотографи - щом видиш снимката, да видиш и душата, и на модела, и на снимащия. Не смея да правя снимките, които искам. От страх, че ще вложа много енергия, а няма да ги харесам после.  Пълен егоист съм - затворен в своя си свят: на снимките, на децата и на булките, добре ми е там. Искам снимките ми да са преди всичко емоционални, човешки, говорещи, още не са.
  Това си е мания, болестно състояние, всички "болни" ще разберат - заспиваш и се събуждаш със снимки, гледаш къде каква е светлината непрекъснато и мислиш как би се получило в апарата. Купуваш дрехи на детето според това, как излизат на снимки, избираш тапети за спалнята  и чинии за кухнята на същия принцип, ако мислиш, че някое ястие в ресторанта не изглежда фотогенично, не го поръчваш. Излизаш винаги по залез да се разходиш с детето и го вкарваш из храсталаците. Изчисляваш всички покупки не в пари, а в обективи. И сънуваш, че правиш по-хубави снимки...
  Понякога ми се иска да работя нещо скучно и спокойно, например в библиотека или рядко посещаван магазин, а снимането да ми е хоби, защото сега нямам хоби. Но бързо ми минава. И времето никога, ама никога не стига и съм вечно с угризения, че не отделям достатъчно от него на сина си. Искам денонощието да е поне 36 часа. Поне!
  След 12-часова сватба в събота, сега е 6.30 сутринта в неделя и аз ставам, за да видя снимките, които съм направила. Нетърпелива...























8 коментара :

Флор каза...

ПОследните 2 снимки!!!

Lina каза...

♥ без думи, без дъх ме оставиха тези снимки....

Маги каза...

Прелест! Благодаря и на Яна и на La Martinia! Възрастната двойка ми напълни душата!!!

Силвия каза...

Благодаря, че сподели тези снимки! Не мога да опиша настроението, което ми донесоха...прекрасно !!!

Dani каза...

Невероятни снимки!
Не ми се искаше да свършват!

Radina d'Amore каза...

Останах без дъх... и без думи... Вълшебни! :)

April showers каза...

Www.elena-karagyozova.com
https://www.facebook.com/pages/KiKo-Photography/150983044971620?ref=pb
Мога да добавя поне още 3 линка към различни фотографки, снимащи абсолютно еднакво. Пълно е с умилителни бебенца в смешни шапчици и други подобни!

Tania каза...

Уникални кадри!

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |