Леки промени в блога

събота, 15 септември 2012 г.

  Отдавна се канех да ги направя и днес най-накрая успях. Леки промени, които надявам се, ще го направят по-подреден и лесен за четене и преглеждане.

  Най-важните неща, които търся в който и да е сайт/блог са няколко:
- заглавния надпис - колкото по-изчистен, толкова по-комфортно за погледа
- информация за автора/ите или самия блог
- основни теми или раздели
- поле за търсене
- линк към ФБ страница или други начини на следене
- ясен шрифт на текстовете и желателно бял фон за по-лесно четене.
- снимки в голям формат
- липса на разсейващи/мигащи/прекалено шарени елементи, дълги пояснителни текстове, много колони или притурки без съществено значение
- имейл за контакти

 Блогър понякога не е много податлив и приятелски, но каквото можах, направих. Промените са няколко:
- основните раздели/теми са по-малко, като вътре са подредени с подзаглавия и категории за по-лесно ориентиране
- снимките в разделите са премахнати за по-лесно скролване, фигурират само заглавия с линкове
- функцията за *последователи* в дясната колона е премахната. Не харесвам самата дума, а и има доста други начини за следене - ФБ страницата, copy/paste на адреса и копирането му в "блогове, които следя" на таблото за управление или Bloglovin. Тази функция всъщност остава, но списъкът не е видим в основния изглед на блога.
- *LaMartinia  в пространството* вече е само с линкове зад лого
- повечето от първоначалните рубрики са премахнати (някой ден ще изтрия и етикетите към тях), остават само *Гастрол* и *Тема*
- мислех да променям заглавния надпис, да сложа снимка за фон или колаж от снимки, но реших, че така е достатъчно семпло и прегледно

Засега толкова, има още за довършване и корекции, но поривът ми за оформление е изчерпан. На този етап.


Гастрол: Крис Енчев на босо

вторник, 11 септември 2012 г.


  Може би си спомняте една моя публикация за скъсаната джапанка и ужаса в очите на минувачите при вида на бос човек в центъра на София. По този повод ми писа и Крис Енчев:"...сега разбирам, че не само заради здравословните страни на нещата не трябва да се отказвам, но и заради Вашата случка и много подобни прояви на нетолерантност към различното!". За моя изненада босоходството се оказа убеждение, начин на живот, възприятие, хоби, гледна точка. Поканих Крис да разкаже за това, повече можете да намерите в линковете, посочени по-долу. 
Имате цяла есен да практикувате...

Крис Енчев e завършил философия в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като главен асистент в ИИОЗ - БАН. Автор на две монографични изследвания: "От интенционалност към интензионалност. Логическият път на виртуалисткия трансцендентализъм" (2009), "Логика и социални критически онтологии" (2010). Хобита: хендмейд бижута, босоходство, фотография, музика.

Блог, посветен на босоходството: http://chris-noshoesrequired.blogspot.com/
Фейсбук група за босоноги съмишленици: https://www.facebook.com/groups/barefootisbetter/

__________________________________________________________________________________

Текст и фотографии: Крис Енчев

        Босоходството ми започна с болки и отоци от... обувки. Проблеми от този вид съм влачил с години, докато на един излет на Витоша едното ми стъпало се поду отгоре от впитите плътно връзки на гуменки с тъничък език, тогава започнах да усещам в крака нещо като вътрешно триене, направо усещах „скърцане“ и силни болки. Отидох на лекар, който ме „успокои“, че са станали вътрешни сраствания в сухожилията и въпросното “скърцане” ще си остане.

Мартина каза

петък, 7 септември 2012 г.

В семейните архиви има тефтери с обща тема "Мими каза...". Баща ми е записвал мои грешно изговорени думи, интересни изрази и логични предположения в забавната възраст между 2 и 5 Винаги ми е било много смешно, мило и приятно да ги чета. Затова реших да направя същото - Мартина каза. Отсега й е любимо да ги преглеждаме заедно и да се забавляваме с "бебешките смешки".

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |