Гастрол: Гери/ Градината на слънцето

понеделник, 29 октомври 2012 г.

Не знам как де представя днешния гост - хем да е без излишен патос, защото не й отива, хем да изразя цялото си въхищение, защото наистина е огромно. В тона на нейния материал - възхищавам се на естествените хора, които хем са здраво свързани със земята, хем не се страхуват да летят. Гери е именно от този тип. Обикновено възрастта няма значение, не и в случая - само 19! Някои хора не успяват да достигнат нейната мъдрост и на 4 пъти по толкова. Обикновено след постовете в блога й не ми се чете нищо друго - всичко ми се вижда толкова напудрено, помпозно, суетно и безсмислено, че дори нямам желание да го погледна. Възхищавам се и на хора с чувство за хумор и самоирония - най-достоверният показател, че се чувстваш добре в кожата си и си щастлив. 
Изключително приятно ми е това гостуване, наистина. 

Гери е на адрес: http://avocett.blogspot.com/

Автор на текста и снимките: Гергана Даскалова

Събота късен следобед с Ради

неделя, 28 октомври 2012 г.

Един чудесен съботен следобед с Ради - толкова нежна, крехка, усмихната и естествена, в най-красивия период. 
Времето, макар и малко мрачно, беше с нас. Катерихме се, прескачахме огради, деца ни питаха по колко са балоните, които за малко да излетят безвъзвратно. 
Сладките са джинджифилови - специален подарък от Ради за Мартина (великолепни!). Аз пък й подарих тези снимки за спомен.

Супи в страната на чудесата

сряда, 17 октомври 2012 г.

Като малка имах касетка (хохо, много преди Тим Бъртън Алиса беше на касетки) с драматизация на "Алиса в страната на чудесата" (запис тук). Любима, направо влизах в сюжета! Участваха страхотни актьори - Жоржета Чакърова, Николай Бинев, Коста Цонев, Банко Банков. До ден днешен знам всички песни и почти всички реплики наизуст, представяте си колко пъти съм я слушала!  Домна Ганева играеше хълцащата Костенурка и освен, че казваше на Алиса "Ама че си тъпа!", пееше една знакова песен за супата: "Су-па за вечеря, су-па за обяд ... кой ще иска друго, щом дадат му супа, кой не дава всичко за паница СУПА!". 
И аз така - една супа винаги може да ме спечели. За щастие в последните години в тукашните заведенията изборът се обогатява. Освен пилешка, боб и таратор, вече се предлагат и доста други видове, а супатериите са в разцвета си. 

Любимите ми, които напоследък съм приготвяла са тези по-долу. Наумила съм си една превъзходна царевична с див лук и кладница (от "Il picco sasso"), която скоро ще бъде реализирана.

Супите са само повод. Просто имах нужда да послушам Алиса, вътре е пълно с мъдри неща...

Супа от карфиол с чипс от бекон

Гастрол: Лени - да готвиш на другия край на света

вторник, 16 октомври 2012 г.

Елеонора е сестра на най-добрата ми приятелка от Испанската гимназия. Много мой тип човек -   пътуващ, енергичен, с великолепно чувство за хумор и (само)ирония, много забавна, над нещата, любопитна,  експериментираща. В последните години тя буквално обиколи света със своя приятел, по начина, на който и аз съм привърженик - без групи, екскурзоводи и графици, излишен лукс и поза, със собствена организация, по собствено желание и без страх от опитване на вкусове и аромати. Помолих я да разкаже за различните кулинарни училища, които посетиха  - в Бали, Шри Ланка и Камбоджа, естествено със снимки. 

All for Children

неделя, 14 октомври 2012 г.

Този блог е своеобразен дневник на това, което се случва с нас и няма как да пропусна снимките за  Grazia, в които участваше Мартина по любезна покана на екипа на списанието. Представената колеция беше All for Children на H&M, 25% от чиито продажби отиват във фондовете на Unicef.
Сесията се проведе в парка на Военна академия, само по себе си приказно и магично място. Като прибавим изключително забавните, прецизно изработени, идейни и удобни дрешки, чудесния екип на списанието и трите очарователни модела, получи се една неповторима есенна сутрин. В суматохата пропуснах основен и важен момент - първата целувка на Мартина, запечатана от обектива на Ели. Правихме балони, разказвахме приказки, обещавахме сладоледи, черпихме се със сокове и бисквити, викахме истерично, за да привлечем вниманието на децата, имаше малко сълзи, много смях и емоции. 
Мартина е изключително горда, показва на всички списанието и преди да стигне нейните страници пита задължително: "Готов ли си да ги видиш?". С нетърпение чакаме 18 октомври, когато колекцията ще бъде в магазините, за да се сдобием с обувките с лисица, роклята в цвят горчица и мечешките лапи и шапка!

Снимките са любезно предоставени от списание Grazia
Фотограф: Елена Ненкова
Стилист: Сирма Чаушева
Дрехи: H&M  All for Children
Модели: Мартина, Блага и Анастас

Тема: за децата

четвъртък, 11 октомври 2012 г.

   В минали публикации съм споменавала, че преди появата на Мартина в живота ми  темата за родителството, отглеждането, възпитанието и като цяло имането на деца не ме е вълнувала. Струваше ми се далечна, скучна и несвойствена.  Откровено казано, беше ми досадно да се виждам с приятели със семействa, защото често темите за разговор се изчерпваха с една-единствена: ДЕТЕТО! И отвратително неприятната реплика: "Ти ще видиш какво е!". Все едно децата се спускат централно по бройки и са неизбежно зло, от което няма отърване. Въобще тази мъченическо-примиренческа позиция на уморения, изтощен, изтормозен, пропит от рутина и онеправдан родител и до днес ми е непонятна. "Нямам време за нищо" - добре, че е това вселенско оправдание за всичко и навсякъде.
През бременността някак се опазих от милионите доброжелателни съвети и размахвания с пръстче. Но обръщението "майче" към всички в родилния дом направо ме потресе! Вече не съм госпожица, госпожа, жена, Мария, аз съм МАЙЧЕ! И се разхождам в една сграда с още много майчета с безформени нощници. Майче продължавават да те наричнат педиатрите, непознатите в парка, съседите, хората в магазина. Добре дошли в сектата на майчетата!

Мара и Мартина - морски приключения

събота, 6 октомври 2012 г.

   Ето я най-сетне и първата "книжка". В кавички, защото реално не е книжка, а събрани снимки за семейния албум. Но тъй като ще бъде принтирана в този формат, нека я наречем така.
  Заснемането беше изключително забавно, най-важният въпрос винаги беше "Къде е Мара?". Всички жертвоготовно се включваха в нейното обгрижване -  предпазването от вода, кал и мокър пясък, до предлагането на бира, коктейли, риба и сладолед. Винаги събирахме куп минувачи: "Егати куклата, егати чудото, кво толкова й снимате", накрая имах чувството, че имаме още едно дете с нас:-)
   Моля всички графични дизайнери и сходни да не умират от смях над оформлението, за пръв път ми е, а и не съм особено талантлива и схватлива в тази област, оказа се. Исках да е семпла, изчистена, без привнесени елементи и крещящи детайли, просто снимки и малко думи. Текстът и дизайнът ще претърпят леки промени преди да я дам за печат, но няма да е нищо значително.
Най-важното е, че на 29 ноември един малък човек ще има своята документирана морска история и, надявам се, ще бъде зарадван и щастлив.
  Предварителен план, сюжет и ред нямаше, но то може ли и да има с една кукла и дете на 4. Липса на фокус на места, пропуски и неточности, неравни рамки и резнати елементи - следващата ше е по-изпипана.

  В книжката съм описала подробно, но и тук да спомена: специални благодарности на Ели от 100 овце за куклата Мара (ВЕ-ЛИ-КО-ЛЕП-НА!), на Ивето от Damayanti and Lanski Studio за насоките по напасването на страниците за печат (много съм зле с техническата част, хихи), на Тито и Руби за съдействието (love), на Darla Home, L is for Lina и Little Birdie за аксесоарите за коса (вечни фенове сме ви!).

*Вдъхновение: проекта на Stephanie Rausser Photography *Kiki and Koko in Paris* 

Книжката:

Гастрол: Радостина Ганева/Life bites с "Краков"

четвъртък, 4 октомври 2012 г.


  Блогът на Радостина Life Bites е едно от тези ненатрапчиво приятни места, които дават комфорт. Не ти крещят в ухото "Харесай ме!", "Прочети ме!", "Оцени ме!", а съвсем елегантно те оставят сам да избереш дали да го направиш. Не са пълни с амбиция за уникалност, а просто споделят. Ради има страхотен усет за детайлите, снима и съчетава прекрасно и е една невероятно чаровна, влюбена и усмихната млада жена. Днес гостува в LaMartinia с чуден разказ за Краков.

Повече за нея на адрес: http://www.darostinta.blogspot.com/
И във Фейсбук: http://www.facebook.com/darostinta

___________________________________________________________________________________________________________________________________

КРАКОВ

Фотографии и текст: Радостина Ганева

   След разочароващата разходка по-рано тази година мислех, че Европа няма с какво повече да ме изненада и трябва да преместя желанието си за пътуване на други географски ширини. Краков обаче се оказа свежо попадение, не дотам отъпкан от многолюдните тълпи туристи и далеч от определението "банален". Това е града на забързаните монахини, розовите колела, сирените по всяко време на денонощието, кашпите преливащи от цъфнали цветя, многобройните симпатични и непретенциозни кафенета и сред всичко това - веселата глъч на туристите.

Тема: за сбъдването на желания

четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Няколко дни на: шампанско, кроасани, паста, паейя, розе, червено вино, чуррос, пица, хлебчета с лешници и стафиди, сирена, багети, телешко, мусове, патешко и какво ли още не.
Няколко доволно и весело качени килограма.
Пожелавам си да ги сваля възможно най-бързо.
На следващия ден - ужасна и невиждана "услужлива" ангина. Почти без храна, висока температура и пълно изтощение.
Воала - килограмите са свалени. Възможно най-бързо - за два дни.
Равновесие. Лакомията е наказана.
Внимавайте какво си пожелавате. Наистина.
Там някъде някой слуша.
Сбъдването невинаги е добра опция.

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |