Мила моя Мартина

четвъртък, 29 ноември 2012 г.


Мила моя Мартина,

Преди ми се струваше преиграно и пресилено да пиша подобни писма, но напоследък се улавям колко подробности забравям за месеци, дни даже. А не ми се иска. Ще е малко хаотично, надявам се един ден да имаш търпение да го прочетеш от начало докрай.

В последните няколко седмици питаш по 100 пъти на ден кога най-после ще дойде рожденият ти ден. Почти на 4 си и бебешкото изчезва все по-видимо. На моменти говориш по-правилно от мен, а въпросите ти са все по-логични и смислени, даже и от моите, хохо. Миналата година празненството мина в суматохата на нови начинания, но този път обещавам да се постараем повече с организацията. Ще поканим и за първи път твои приятели от детската градина, откога искаш да им покажеш стаята.

Харесва ми, че си общителна, лесно се адаптираш, създаваш бързо контакти и приятелства. Обичаш първо да наблюдаваш, анализираш ситуацията, после решаваш дали да се довериш или не. Емоционална си, но не се разстройваш лесно. Не тичаш при всеки проблем при мен, а първо се опитваш да се справиш сама. Самостоятелна си още от съвсем малка, което толкова ме облекчава и радва. Никога не скучаеш, винаги имаш някаква "работа" и задачи, създаваш си ситуации и реалности, развинтваш въображението и разиграваш роли. Обичам да те наблюдавам как се занимаваш с куклите. Разпознавам мои реплики и тон на гласа и осъзнавам, че вече трябва да съм/сме по-внимателна/и какво говорим пред теб. Обичаш да си лидер, екстровертна си, по това си приличаме. В моите детски игри винаги аз бях продавачката/учителката/принцесата, винаги исках главната роля, ти си същата. Не знам дали е от възрастта, характера, гените или зодията, но понякога създава проблеми и кара хората да те мразят и съскат около теб, имай го предвид.

Опитвам се всячески да те подтиквам към собствена преценка и решения. Както и да се съобразяваш с другите. Не мисля, че е рано. Старая се да не ти давам готови решения, а да те карам да мислиш. И да ти внуша, че нищо не бива да се прави на всяка цена.

Осъзнавам, че бързо се изнервям, просто съм такава. Често заради твоята възраст се налага да съм търпелива и спокойна, а повишавам тон и нервнича. Не бива, защото ти го прехвърлям и започваш да викаш на куклите. Нямам  търпение да се занимаваме дълго с нещо, бързо ми омръзва. На теб също, така че сме квит. По това също си приличаме.

Харесва ми, че обичаш да учиш нови неща, да запомняш, да те изпитват. Гордееш се когато си дала правилния отговор и ти е неудобно когато забравяш. Искам да те поощрявам, но и да не те лаская излишно. Пееш фалшиво, но пък бързо запомняш думи и учиш езици. Малко си аритмична в танците, но рисуваш и оцветяваш добре. Много си енергична, подвижна, темпараментна и емоционална. Понякога ти идва в повече и бълнуваш насън. След последното пътуване каза: "Имаше толкова много хора, че очите ми се завъртяха в лицето". Кой знае какво още става в малката главичка!

Помня колко се притеснявахме за предните две зъбчета. Просто поникнаха с отчупени ръбове и никой специалист не успя да ни обясни на какво се дължи. Намазаха ги със защитен препарат и те почерняха. На децата, които те питаха какво им има, обясняваше много сериозно, че един вълк ги е изял. Аз пък обяснявах на подмятанията на родителите, че не са такива от много шоколад. Без отчупените ръбчета нямаше да си моята Мартина...

Много харесвам в теб съчетанието на момичешка суетност и момчешка палавост. Винаги първата реплика след въпроса "Какво искаш да обличаш днес, Мартина?" е "Рокля някаква може". Катериш се по огради заедно с момчетата и харесваш Спайдърмен и Матю. Постоянно питаш "Този цвят отива ли си с другия?" и имаш претенции към прическата. Никога не пазиш дрехите си, шляпаш в локви и си вечно омазана с нещо. Не ти правя забележки от сорта на "Не стъпвай там!", "Внимавай да не намокриш/изцапаш!", досадни са ми родителите, които постоянно го правят.

Много ми се ще да те подстрижа на каре, но знам, че за теб косата е важна и никога не е достатъчно дълга, въпреки че ти стига почти до кръста. Искаш да си Рапунцел, не мога да причиня на Рапунцел каре! Спомням си с каква тъга в погледа ме посрещна, след като се бях подстригала много късо. "Сега как ще ти оправям косата, мамо?" - ме попита. Вечерният ни ритуал временно отпадна и това те разстрои. Мен също.

Обичаш да се возиш на всякакви екстремни въртележки и превозни средства. С нетърпение чакам да отидем в Евродисни заедно. Със сигурност ще се вълнувам повече отколкото преди почти 20 години (да, да, 20, одъртявам), когато го посетих за първи път. Знам, че ще си безумно щастлива. Постоянно повтаряш, че си смела като Дора Изследователката. Не искам да губиш тази увереност. "Дорите не се страхуват от нищо" - така е.

Понякога си страшен инат и имаме сериозни конфликти. Защото и аз съм инат. Караме се и се сърдим, плачем. После си мълчим, но на едната от двете й става смешно и се сдобряваме. Имаш тънката способност да ме изкарваш извън кожата ми. Знаеш кое ме ядосва и ако си го навиеш на пръста, ти се получава много добре. Думите ми "Прави каквото искаш" те разгневяват, усещаш, че губиш интереса ми и това те дразни. Признавам, че ми е трудно да те наказвам по какъвто и да било начин, но понякога наистина се налага. При теб най-ефикасният е мълчанието и забраната да не правиш едикаквосипримернобезфилмчета. Не искам да те мъмря и назидавам, а просто да разбираш кое в поведението ти ме натъжава/ядосва/обижда. Скоро имахме конфликт по темата "Искам" и ти обясних, че понякога не е въпрос на желание, а и на възможност. Вече след като поискаш нещо добавяш "Ако имаш парички, де".

Не харесвам факта, че си презадоволена с играчки, книжки, кукли, забавления. Искам да уважаваш и вещите, и хората, и придобивките, и жестовете. Не чупиш и рушиш нарочно, но понякога си небрежна и това ме дразни. Сигурно защото и аз съм такава. Вчера падна по невнимание върху палмата точно докато сглобявахме едно маймунче (върху палма и то) и ти казах, че си нескопосана. Не бива да го правя, знам, звучи грубо и грозно, натъжава те.

Много си наблюдателна и това ме прави страшно щастлива, харесвам такива хора. Забелязваш детайли, подробности, форми, оприличаваш силуети, измисляш си образи. Помниш дълго - и незначителни, и важни неща, като корабен дневник си. Когато не ти се прави нещо казваш "Не мога". Опитвам се да ти обясня разликата между "Не мога" и "Не искам", засега безуспешно. Винаги намираш оправдание и причина, държиш във всяка ситуация да си победител, да си казала последната дума, рядко си признаваш, че си виновна. Обичам когато повдигнеш вежди и очичките придобият онзи хитър и лукав поглед. Баща ти обича да се майтапи, че групата лисици се е преместила от мен при теб. Шегички:-)

Скъсваш се да пееш и танцуваш, имаш един пластмасов Барби микрофон, който вече е амортизиран до неузнаваемост. Измисляш си текстове и спориш, че аз не знам правилните думи. Обичаш изявите, да ти ръкопляскат и да те хвалят, горда си и доволна, щастлива, че се справяш. Пълниш ми душата, когато чуваш някаква песен и ставаш небрежно с думите "Айде да го изтанцувам това".:-) Не искам никога да се чувстваш пренебрегната и подценена, но не искам и да ти създавам сапунени мехури и илюзии. Проявяваш самоирония и чувство за хумор, толкова е  трогателно да гледа човек как се стараеш да разсмееш другите и се надсмиваш над себе си. Безценно, дано не го изгубиш.

Понякога се улавям, че от желание да не те обсебвам и контролирам прекалено, се държа с теб като с приятелка. А ти все пак си ми дъщеря и не бива да губя границата. Обичам да споделяш разни неща, не те разпитвам, не искам отчет и разбор, чакам от теб да проявиш желание да говорим. Не знам дали е правилно, но така усещам нещата. Никога не съм обичала да пресирам с много въпроси, да досаждам. Онзи ден сподели, че искаш да се ожениш за Тео. "Онзи Тео, от твоята група ли? Сладък е, ама не сте ли малки още?". Обясни ми спокойно, че можело и сега - слагаш рокля, онова дългото (показваш воала), защипваш го с цвете или фиба, целувате се и готово! Ще говоря с Тео да почакате 20-ина години. Поне.

Единственият човек, от който ревнувам баща ти, си ти. Щом улавям погледите, които си разменяте и виждам по какъв начин комуникирате, направо се стряскам. Той се променя, цялото му тяло и същество излъчват любов, сияние чак някакво. Дали отстрани изглежда така и към  мен? Едва ли, хохо. Обикновено когато в наши спорове ти се изчерпят аргументите, казваш "Искам тати пък!". Често спорим на шега коя от нас си го е "намерила" първа, аргументите ти издишат, да знаеш! Той е цар Тритон (добър), аз майка Готел (лоша), както напоследък ни наричаш на шега. Даже сме от различни приказки!

Толкова е хубаво да сме заедно, клиширано, но факт, няма да търся метафори, за да звуча  оригинално. Обичам да си стоим в една стая и всеки да  върши нещо отделно. Не искам да се престараваме и да приличаме на немски аниматори - във всяка минута заети със състезания, игри, роли, реплики. Мисля, че нещата трябва да се случват спонтанно и естествено, без строги графици и програма.

Вкъщи често се спречкваме, темпераментни и емоционални сме и невинаги успяваме да седим в безоблачна хармония. Тряскаме врати и викаме. Не искаме да го правим пред теб, но се случва. Не е нарочно или с лошо, понякога езикът е по-бърз от мисълта. Обичаме се много (МНО-ГО!) и дори това е начин да го показваме. Странни хора сме, съседите сигурно мислят, че сме луди - само трима, пък шумни като цигански катун.

Обичаш да спиш до късно като мен, можем да се излежаваме с часове. Баща ти полага кански усилия всяка сутрин да  ни буди. Обичаш храната, да си угаждаш, да опитваш нови неща, да сервираш. Направо ме изумява как подреждаш масата на куклите - с двойни прибори, салфетки от дясната страна, двойни чинии и пластмасови чаши със столче. За разлика от мен, обожаваш плодове, чак и аз проядох.

Вече кокетничиш пред момчетата. Това не ме стряска, флиртът с мярка е важен за комуникацията. На баща ти обаче не му е много приятно, мръщи се, след време ще разбереш защо.

Обожаваш да пътуваш. С такъв мерак си приготвяш багажа - несесера, куфара, играчките, страх те е да не забравиш нещо важно. Нас също, защото после ще мрънкаш. Вълнуваш се и задаваш много въпроси. На много места сме били заедно и знам, че това е важно за теб, въпреки че може би няма да помниш. Скоро се бяхме сетили - няколко дни след първия ти рожден ден проявихме крайния ентусиазъм да отидем на СПА, да си починем уж. Ти беше току-що проходила и от мерак държеше да обикаляш по цяла нощ из стаята. Вместо СПА, се получи НЕ СПА - тамън 3 нощи. Мили спомени.

Бабите и дядовците са незаменима помощ - при тях си когато се налага, ходите на театър, учат те на буквите, четете списания и книжки, решавате лабиринти, рисувате портрети на нас тримата, угаждат ти за всичко, търпеливи са. Обичат те толкова много, ти тях също.

Радвам се, че умееш да казваш "Обичам те". Рядко те питам, най-мило е когато го казваш спонтанно, докато вървим по улицата например. Стискаш ми ръката и забавяш ход. В такива моменти направо се понасям над тротоара.

Любимата ми твоя реплика напоследък е "Ама нищо." Обикновено когато си се провинила или знаеш, че не е трябвало да правиш еди какво си, речта ти завършва с "Ама нищо". Не звучи като оправдание, а като философско заключение - всичко е поправимо, да не се ядосваме за глупости, айде голяма работа.

Все още не сме ти купили подаръка за рождения ден, с баща ти правим всичко в последния момент. След като на едно кръщене кара тротинетка около 6 часа без да се храниш и почти заспа върху нея, решихме, че трябва да ти вземем. Искам когато пожелаеш нещо, да е защото наистина го искаш, а не просто ей така.

Онзи ден в най-големия студ ти купих малко шарено букетче от една мила жена на Петте кьошета и ти го подарих след детската градина. Така се зарадва, все едно е кой знае какво. "Мамо, ти си ми купила цветя, защото ме обичаш, нали така?". Да, и защото знам, че обичаш цветя. Не пожела да дадеш нито едно на госпожата, защото ти трябвали всичките. Искам да мислиш за себе си, но и за останалите, да умееш да правиш жестове, да бъдеш великодушна и щедра, да не си дребнава. Преди седмица баща ти те попита какво искаш да ти донесе и ти отговори "Малко зелено цветенце". Обикновено е разсеян и забравя, но този път се прибра с две премръзнали лаленца. И за мен се е сетил, олЕ!:-)

Напоследък те подпитваме как би приела идеята за братче или сестриче. Първоначално се мръщеше и казваше "Ама то ще се лигави сигурно", сега вече крещиш от удоволствие и добавяш "Ще се грижа за него и ще му давам играчките". Дали?

Пишеш името си и си много горда с това. Хващаш правилно химикалката и свиваш устни от старание и концентрация. В момента си на вълна букви и портрети, всичко е в лица с крака и огромни уши. Никога не беше драскала по домашния инвентар с изключение на един фотьойл и беше много учудена, че не ти се скарахме. Напоследък обаче проявяваш самоинициатива да декорираш мебелите в стаята. Освен с близо 20-те  стикера на Спайдърмен, беше изографисала цялото легло в портрети на зайчета и мечета. Постояха малко и ги изчистихме заедно. За да има място за нови.

Не искам да завиждаш - едно от най-деструктивните и безсмислени неща, които може човек да причини на себе си и на околните. Такъв признак на слабост, безсилие, празнота, така личи отстрани и толкова грозен образ има. Искам да се харесваш - такава каквато си, да запълваш собственото си място и да придаваш смисъл около себе си.

Държиш да има музика в стаята ти докато си играеш, радио, защото там песента била много дълга. Свиваш се като мишчица и бърбориш разни неща. Напомняш ми на моето детство, когато седях на двора с карирано одеяло и ВЕФ. Слушаш приказки и песни, един любим диск с коледни песни звучи и през август, в най-големите жеги. Скоро правихме ремонт на стаята, в който ти активно участва, твореше декупаж "наужкЕм" и ми помагаше да подреждаме. Беше много щастлива, че стаята вече не е бебешка, а за "големи" и искаше да я покажеш на целия свят.

Не искам да сме някакви наци персонажи, които непрекъснато ти забраняват разни неща. Знам, че когато балансираш върху топка, която е върху столче, което е върху списание, което е върху дивана, трябва да те сваля незабавно, но си толкова вглъбена в това да се закрепиш, че само стоя отстрани в готовност. Никак не обичам да те прекъсвам, да ти стопявам ентусиазма, не обичам да го правят и с мен. Искам да се чувстваш свободна, самостоятелна и готова да понасяш и неудачи заради тази свобода.

Много обичам да те снимам, само когато си в настроение и разрешаваш. Ти си детето с 1000 лица, сменяш физиономии и настроения за секунди, влизаш в роли и ти се получава. Напоследък имаш собствени идеи за фотосесии - със зайче пред лицето (горната снимка), с бебе на конче, с одеяло на главата или с огромна корона. Явно доста съм ти повлияла със снимането - мина през детско апаратче с филм, сапунерка, пробва и с моя, който едвам вдигаш, намери и един камък на плажа, който досущ приличаше на фотоапарат. С изненада установихме, че го въртиш, приклякаш, настройваш въображаеми копчета, аранжираш снимките и даваш инструкции "Направете сега едни ФОЗОмонии"  - професионална работа!

Мога да пиша до утре, защото всичко, което се случва докато сме заедно ми е мило и важно. Иска ми се всеки момент и реплика да са записани, запомнени, запазени, но няма как.  Щастлива съм, че си точно такава и че избра нас. Знам, че един ден, след години, много ще рева на този текст...

Обичам те, безкрайно и завинаги. Честит рожден ден!


28 коментара :

Ana каза...

<3

Маги каза...

Честит рожден ден на прекрасната Мартина! :)

Fiama каза...

Четейки писмото, ми се прииска да напиша такова до моята майка. Защото и майките имат нужда от такива послания. Мария, пожелавам ти един ден Мартина да ти отговори - с вашите моменти през нейните очи. :)

Или каза...

Честита рожденичка! Дано бъде много щастлива.
Затрогващо писмо, което ще съхрани вълнуващ спомен за днешния специален ден и за двете ви.

Ивейн каза...

Безценно!
Честит рожден ден, Мартина!

Iva каза...

Мартина е чудесна,да ви е жива и здрава!Мария,това писмо ме разтърси,а повярвай след няколко години то ще добие един друг смисъл и емоция за теб препрочитайки го.За майката най-голямото богатство е момичето,аз имам щастието да имам две различни деца,но връзката която имам с моята дъщеря не бих заменила за нищо на света.Искам да ти пожелая да запазите връзката си,бъдете си най-вече приятелки ,по-малко дете и родител.Мисля че като майка,ще напипаш вярната пътека по която ще надградите чуствата и отношенията си.Благодаря ти,Мария за емоцията която ми донесе днес!Прекрасен празник за Мартина :)

Toni каза...

Честит рожден ден, Мартина!
Имаш прекрасна майка :)

P.S. Скоро не съм писала писма на децата си - залавям се. Благодаря за вдъхновението!

Солунска 16 каза...

Прекрасни думи, Мария! Бъди винаги щастлива, Мартина! Бъди сърцето на такива чувства, каквито днес мама изпитва към теб, а утре - и други добри хора.

Dani B. каза...

Трогателно, извиращо дълбоко от сърцето! Честит рожден ден, Мартина! Имаш невероятна майка! А ти, Мария, имаш прекрасно дете! :) Бъдете щастливи!

darostinta каза...

Страхотно емоционален и наситен текст без излишен патос и все пак толкова близък :) Мария справяш се добре, би ми се искало и аз да съм такъв родител. Мартина е това, което е благодарение на вас и някаква доза ген/характер :)

LaMartinia каза...

Благодаря ви от сърце!!!

Стефка каза...

Сигурна съм, че преди четири години абсолютно нарочно и не случайно сте се намерили майка и щерка. Весел и шумен празник на малката чаровница! Усмивки.

Кристина К каза...

Честит празник не само на Мартина, а на цялото семейство! :)

Daeneris каза...

Честит празник на сладката, мила Мартина! Писмото е много силно, много истинско и трогателно!

eva bor каза...

Честит рожден ден прекрасна малка Мартина, бъди винаги такава каквато си и много здрава! Чуден спомен и оставяш Мария! Весел празник на сладкото ви щуро семейство:)

Dani каза...

Честит рожден ден, Мартина!
Чудесно дете си!
И дано да умееш и да пишеш като майка си!
Прекрасно писмо!
С пожелание за един страхотен купон!

Еoc каза...

Малкото слънце има рожден ден? Да е живо и здраво и мнооого щастливо! Родителите й ще стоят зад нея във всяка нейна стъпка, убедена съм!
Поздрави за цялото семейство!

Mira каза...

Прекрасен и много емоционален пост, Мария! Пожелавам ви да запазите завинаги тази дълбока връзка :)
Честит рожден ден, Мартина! Весело и щастливо детство ти пожелавам!
Весел празник на цялото семейство!

Rossitca каза...

Честит рожден ден Мартина! Нека расте все такова обичано и щастливо дете. Много хубаво писмо!

Gali Boyanova каза...

Страхотно писмо! Честит Рожден ден на малката Мартина:)

Elia каза...

Толкова хубаво пишеш <3 <3 <3. Прегръдки и на двете!

Devil_kin каза...

Честит рожден ден, на малката Мартина.
Писмото е толкова трогателно.Едновременно ме разсмя и разплака.

Пламена Радева каза...

Толкова хубаво, толкова истинско! В написаното сякаш разпознах себе си и дъщеря си. Дълбоко ме трогна, всеки ред. Забърсвам сълзата и дописвам:
Честит Рожден Ден, на прекрасната Мартина! Нека бъде все такова будно и щастливо дете!

Candy каза...

Не ви познавам лично и знам,че това което сте написали е предназначено за Мартина. Но докосва сърцата на всички, които го четат. Честит празник на Мартина, макар и със закъснение, но от сърце! Бъдете винаги така щастливи!

Neizi_ss каза...

Станахме родители преди два месеца ...винаги сме го искали ...имаме прекрасна дъщеря ...и сега, когато чета твоето писмо ...въздишам дълбоко ...и подреждам думите за деня, когато ще напиша моето. Благодаря ти за споделената радост! Да не спира да Ви радва Мартина! Бъдете щастливи!

Анонимен каза...

Мен и сега ме разплака писмото... Много от думите в него бих написала за нашето слънце, за нашето огнено семейство!
Да ви е много здрава дъщеричката! Със сигурност ще порастне щастлива, обичана и Човек!
Михаела, Деян, Божана :)

Милена Ангелова каза...

Великолепно писмо, нямам думи да опиша чувствата, които предизвика в мен. А още не съм станала майка

Marta каза...

Прекрасна е! И на майка е случила! Трогна ме писмото до твоята Мартина. Тя ще се почувства скъпоценна и много обичана като го прочете след години.

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |