Всяка минута

вторник, 18 декември 2012 г.

Моя позната, мога да кажа вече приятелка, наскоро загуби съпруга си. Тя - американка, живяла дълги години в Париж, той - блестящ български адвокат. Срещат се в зрелите си 40 и в средата на размирните ни 90. Говори за него все още в сегашно време, на перфектния си български:

"Имаме нашите дребни ритуали, които ни правят много щастливи. Например, щом чуем любима мелодия, ставаме и танцуваме, по пижама, хавлия, домашни дрехи, няма значение. Веднъж в седмицата обличаме красиви дрехи и сядаме да вечеряме, у дома или навън, независимо какво има на масата, това са нашите празнични вечери. Бяха...
Използвайте всяка минута заедно..."

Да, използвайте всяка минута заедно, другото са глупости. 

Весели празници!

Дупки и хрущяли

петък, 14 декември 2012 г.

Към 20.30 ч., много гладни и уморени, сядаме в крайно непретенциозна бирария на две крачки от нас. Яде ми се манджа или месо, или месо в манджа, няма значение, навън е -10 и не съм хапвала нищо от сутринта. Нашата е последната свободна маса. На прозореца от двете страни стои драматичен призив за протеста на пушачите и ресторантьорите - жълти букви на черен фон, залепен с оранжеви стикери за цени. Бирарията отвън изглежда нормално, интериорът е като дом на нестинарка - каменни стени (за уют?!), бъклици и дрян, менчета, дървени лъжици. Сивкави гирлянди, които стоят целогодишно, сервитьорите гледат телевизия, покривките са шарени, за да не личат лекетата, не са прани може би откакто са окачени гирляндите. Опушени стени, дупки колкото 2 стотинки, в които можеш да пъхнеш малко пръстче, салфетките стават за ксерокс хартия, тоалетната е някъде навън, на студа. На стената виси плакат с "Le grappe migliori d`Italia" (?!).
Поръчвам си от обедното меню, задължително за този тип места и отработен принцип -  нещо семпло, месо+картофи+сос. Основното меню е плашещо дебело, като телефонен указател, доста енциклопедично, има от кралски скариди по тайландски до агнешка главичка в масло. Питам може ли без соса, мне, така си била порцията. Добре, сместете го отстрани, моля. Няма вино в малки бутилки, рискувам и поръчвам чаша. Почти се наяждам със салатата и хляба (учудващо вкусни). Носят ми битова чиния с размер на леген. Малко месце, скрито под соса и огромна гарнитура и сос. Студено и прилича на хербарий. Отстранявам соса и установявам, че месото всъщност се състои от: тлъстина, хрущяли, кожа и кокали. Разравям го два пъти и оставям. Не ми се разправя, нямам желание дори да отварям темата, в повечето случаи не води до нищо добро.
- Не ви ли хареса? - пита притеснено сервитьорката. 
- Хрущялите и кокалите не ми харесаха, но другото става.
Отнася чинията. Връща се.
- Много съжалявам, станала е грешка. Грешка на кухнята. Ще Ви донеса нова порция.
- Не, благодаря, приключих.
- Ама за вкъщи!
- Не, благодаря. Може да ми намалите стойността на порцията в крайната сума.
- Няма как да стане, не може.
- Добре, донесете ми още една чаша вино тогава.

Гузно ми сервират виното и след 10 минути към мен се носи още един битов леген, този път добре затоплен и о, чудо, има месо! Комплимент, един вид. Изненадват се, че не го докосвам и тъжно ни изпращат. 

Ново

четвъртък, 13 декември 2012 г.

С моята скъпа приятелка Светлана, която в момента развява естествено руси коси сред пуншове и виенска коледна украса, отдавна умуваме над общо начинание. През лятото мъглявата първоначална идея започна да се избистря с планове за есента, но поради десетките дини под мишниците ни и хаотично преместване в пространството, не успяхме с организацията. Отложихме го за зимата. 
Ето че зимата дойде и е време планът да бъде осъществен.  А планът е: онлайн списание. Няма да бъде насочено към конкретна аудитория или група, няма да съдържа в името си думите *момиче*, *жена*, *приятелка*, *дама* и други често срещани производни. Ще събира нещата, които харесваме и обичаме да правим, така както ги виждаме. Ще има снимки, текстове, идеи. Няма да има мото, слоган, концепция и цел, инструкции, съвети, сентенции  и изводи, просто ще сме си ние и ще споделяме. Така както смятаме за добре.
Предвиждаме първия брой в края на януари. В неделя е първата фотосесия, стискайте ни палци:-)

Фотография: Luis Ramón Marín, 1931

Опаковки

неделя, 9 декември 2012 г.

Червеното и златистото не са единствените възможни решения за коледната декорация. Има чудесни други цветове и съчетания, които съвсем успешно могат да донесат празнично настроение. В случая - нюанси на кафявото, синьото и бялото.
Основните материали за тези опаковки са: обикновена амбалажна хартия, картонени кутии и канап.


Тема: цигара?

вторник, 4 декември 2012 г.

Срещам преди няколко седмици познат, управител на нощно заведение.
- Беше ли на протеста?
- Кой протест?
- Да се върне пушенето в заведенията.
- Не, не пуша от 5 години, а и не искам да се връща, така ми е идеално.
- Е, можеше да дойдеш от солидарност. (?!?)
- Солидарност към кого и какво? Ти последно кога си бил на протест, чиято кауза не подкрепяш?
- ...
- Не искам докато вечерям с детето си или приятели да ми димят в лицето.
- Е, да де, ама разбери ме и мен, не мога да карам хората да висят на студа, те за това идват - да пият и да пушат.
- Сигурен ли си, че идват само за това?Ами музиката, компанията, персонала, обстановката, отношението? Как по света може да се случва?
- Абе айде бе, и те пушат.
- Кои те?Къде?
- Ми навсякъде.
- А не е ли добре да има отделни заведения за пушачи, тип "пура/уиски бар", където пушенето да е разрешено и преди 22 ч.?
- Е кво, другите да фалираме ли?!
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |