Тема: за ходенето бос

понеделник, 9 юли 2012 г.


Понеделник . От сутринта тръгва накриво. Не обръщам внимание.
Грешка номер 1: обувам си джапанкоподобни сандали. Много си ги обичам, но не са много надеждни. Не бяха още при покупката, въпреки цената си.
Изкарвам цял ден с тях. Взимам Мартина от детска.
Грешка номер 2: решавам да отидем до Джъмбо.
Грешка номер 3 (основна): заедно с Мартина.
Грешка номер 4: качваме се за няколко спирки на трамвай. Вътре е около 200 градуса, всички се стичат на вадички, включително и ние. Измъкваме се.
На излизане от подлеза ненадеждните сандали се късат. Едната. Вместо да вземем такси и да се приберем, решавам да продължа боса. Кво пък толкова, няма да ми е за първи, нито за последен. Грешка номер 5.
Чувствам се като нестинарка, асфалтът е котлон! Всички зяпат, все едно съм убила човек. Боса е, боса е, ама тя е БОСА! Няколко пътя се чувствам длъжна да обясня, че сандалите са се скъсали. И са в чантата ми. Сигурно ме мислят за дрогирана/пияна/луда/сектантка/хипи/харе кришна. Или по-скоро всичко накуп.  Минувачите хвърлят погледи на съчувствие към Мартина. Тя през 3 секунди повтаря „Къде е Джъмбо?” и още повече изнервя обстановката.
Влизаме в магазина. Ококорени татковци и майки ме сочат с пръст, на децата не им правя впечатление, готини са. Поне подът е хладен.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |