2013

понеделник, 30 декември 2013 г.

2013 беше една от онези пълни, уютни, запомнящи се, важни години. Имаше малки взривове, големи взривове, пътувания, протести, промени, преобръщания, страх, смяна на посоки, притеснения, сбъднати желания, преосмисляне, решения, срещи, фойерверки, пристанища...какво ли не. Щастието беше в израстването, в смисъла, в полезното, в мисълта, в подкрепата, в усещането за справедливост, във взаимността, в адекватната комуникация, в споделянето, в куража, в създаването.
Тази година опознах много хора, преоткрих други и ... срещнах един съвсем нов човек. Думите нямат чак такава сила да опишат емоцията. За втори път - вече по-спокойно, осмислено, зряло, плътно усещане за щастие. Да погалиш по главата спящо малко същество, което току-що е пристигнало на този свят, а то да ти се усмихне все едно му разказваш стар глуповат виц - един от моментите, които искаш да хербаризираш, замразиш, отпечаташ, заключиш в дървена кутия. Когато нищо друго няма значение. Наистина.

Нов вид

петък, 27 декември 2013 г.

От време на време почистване и промяна не са излишни, ето какво е новото и различното в оформлението на блога:



Ние трите

петък, 13 декември 2013 г.

В средата на девети месец, две седмици преди да се появи М. Както каза едно приятелче на М.: "Е-е-е-егати тумбака!". Благодаря на Светлана, че не ме накара да обличам еротично бельо, да развявам розови шалове, да заголвам корем, да правя сърца с пръсти и да гледам отнесено. За нашето семейство тя е феята на спомените, запечатва ги по най-лежерния и естествен начин. Обичаме я!

Снимки: Светлана Стоянова

Код късо

четвъртък, 12 декември 2013 г.


2012

Изключително много харесвам жени с къси коси - обикновено смели, уверени в себе си, рискуващи, интересни, експериментиращи, различни. И преди съм споменавала, че промяната не ме плаши, напротив, с косата си съм правила какво ли не. Последната радикална (преди година и половина) беше от средата на гърба до прическата на снимката. "Оу, ти си луда!", "Как ти дава сърце да я отрежеш тая коса", "Ами ако не се харесаш?!", "После докато ти порасне..." - това чувах непрекъснато при споменаване на идеята. Един ден просто си запазих час и я отрязах. За щастие имам фризьор, който обича експериментите. След като му показах снимките възкликна "Супер, много обичам да режа, ще ти отива.". Около мен се бяха събрали 5-6 ужасЕни жени, които при падане на кичурите на пода въздъхваха тъжно "Ох...". При мен обаче щом една идея се загнезди трайно в съзнанието ми, нищо не може да ме разубеди или разколебае да я осъществя. Само който си го е причинявал знае какво е облекчението и ефектът "от дълга-къса", направо ти идва да крещиш от радост и да летиш, все едно си нов човек. Е, има и доза напрежение.

Покрай промяната установих, че има доста митове за късата коса, ето някои от тях:

Тест зона

сряда, 11 декември 2013 г.

Не е тайна за никого, че всеки притежател на що-годе четен блог получава най-различни предложения, покани, идеи за сътрудничество. Популярни печатни издания те включват в имейл списъците си за събития, модни марки те канят на партита, телевизионни предавания на участия, известни брандове ти пращат подаръци. В началото е интересно, впоследствие не толкова. Ако блогът е създаден с подобна търговско-рекламна цел - чудесно, но ако е просто личен, тип дневник, градацията във времето е горе-долу следната: изненада=>  гъделичкащ комплимент=>  забавление=>  лека досада=>  отегчение=>  равнодушие.  Освен комплимент към автора, тези взаимодействия са удобен, сравнително евтин и високо ефикасен начин за реклама на продукти, заведения, мероприятия, издания, услуги. Практикува се навсякъде по света, примери много, някои го правят елегантно и с мисъл, други не съвсем. Естествено, всичко е на принципа на добра воля, обикновено офертите не изискват нищо конкретно в замяна, поднесени са като мил жест, а в други случаи има определени условия, дори схема. Има блогове (особено модни, козметични, лайфстайл), които залитат по този начин на списване и съдържанието им се превръща в куха рекламна платформа, в справочник за събития, обезличават се, губят характер и съответно публика. В случай, че са спонсорирани от дадена фирма/марка, редно е това да бъде изнесено като информация, а не публикациите да са от типа "ми взех си ей това и ми хареса много" в 10 поредни постинга. Има други, които категорично отказват поради различни съображения. Трети пък го правят с мярка и с идеята да бъде полезно за тези, които четат, изразявайки що-годе безпристрастно мнение. 
За трите години от съществуването на LaMartinia съм получавала какви ли не оферти,

5

петък, 29 ноември 2013 г.

Уважаема Мартина,

майка ти продължава с писмата. Не знам дали един ден ще бъдеш търпелива да ги прочиташ докрай, но имам нужда да хронологизирам и споделям, успокоява ме, избистря мисълта ми, отношенията ми с теб, заковава общите ни спомени.

Да имаш дете не е проста работа - нов човек, който опознаваш на хапки. Човек, който хем е създаден от теб, хем изобщо не ти принадлежи. Не е нужно да си подготвен за срещата с него, трябва просто да отвориш сетивата си, за да възприемаш това, което ви се случва. Да мислиш,  помниш и усещаш. Парадоксално е, но колкото повече порастваш, толкова по-тъжно ми става. Все едно съм те прегърнала, а ти полека-лека се изплъзваш от ръцете ми...

Тази година се случиха много неща.

Матеа♥

сряда, 13 ноември 2013 г.

♥Матеа се появи на 25.10 в 9,25 ч., на фона на More than this. Името й означава "дар от Бога". Обичаме я!♥



Къща за кукли

понеделник, 23 септември 2013 г.


Тази къща за кукли сглобихме още февруари. По време на две принудителни седмици вкъщи заради варицела. Започнахме с няколко дребни неща - тук и тук След умуване дали да я направим от дърво, картон или разни други материали, се спряхме на малки кашончета - лесни за обработка/пробиване/рязане и ... изхвърляне. Първоначалните ми планове за монохромна дзен къща срещнаха отпор и резултатът се получи доста шарен, с един куп вещи вътре. Нормално, господарката все пак е на 4 и има различен от моя вкус. Някои неща останаха недовършени (трапезарията и стаята за игра), но и така къщата е доста функционална за една група Лалалупси. Когато на Мартина й омръзне, ще я изпразним и изпратим на боклука. Повечето материали са подръчни, рециклирани или отпадъци, някои набавихме от магазините за крафт материали,  всичко е лепено с горещ силикон или инстантно лепило. Сега като я гледам, се чудя как изобщо съм имала търпение. Изработихме я заедно, което е най-ценното в случая. Малко крива, недодялана, с много недостатъци, но наша си.

Vente pa Madrid*

сряда, 4 септември 2013 г.


В далечната 1999-та разполагах с безметежно студентство в СУ, добре платена за онова време работа и уж сериозна връзка (поне така изглеждаше). Филологическите специалности в голямата си част бяха характерни с наличието на много жени, стабилно учене и тотална скука откъм забавления. След година-две в Ректората установих, че системата на обучение е по-прашасала и от университетските мазета. Реших, че се налага рязко да сменя обстановката, да открия вдъхновяващи преподаватели, нови стимули, различни места и умни вълнуващи университетски колеги. Испания! 

Бях завършила успешно Испанската гимназия, проблем с езика нямах. В онези години обаче властваше визовият режим и освен купчината документи, преводи на дипломи, специалности и приравняване на предмети, се наложи да повися пред консулски отдел, трепереща от страх дали ще ми отпуснат така мечтаната учебна виза. Първоначално заминах за седмица като турист, за да проуча обстановката, да внеса документите си в канцеларията на мадридското Complutense, да хапна paella и да се настроя психически за предстоящата промяна. Уведомих уж сериозното си гадже едва няколко седмици преди заминаването и за тази си безразсъдност изтърпях доста упреци, предполагам и откровени псувни. Родителите ми изцяло ме подкрепиха, което ме окрили и внуши, че именно това е правилният избор. Оле! Испания, идвам!


Кацнах на летище Барахас с няколко единици багаж и никаква идея как ще се оправям оттук нататък. Приятелката, която вече учеше там и ми беше съдействала за административните формуляри, внезапно се отказа от мен. Впоследствие установих, че поводът бил ревност от половинката ѝ – млада испанска художничка/учителка (не помня), с която деляха един апартамент. И до ден днешен твърдя, че не подозирах за тази връзка, и тогава, и сега съм твърдо хетеро. Както и да е, беше достоен сюжет за Алмодовар.

Seven Islands

понеделник, 8 юли 2013 г.

Гърция далеч не е само фрапе на крайбрежната в Солун и почивка ол инклузив на Халкидики през август. Много повече е. Йонийските острови са магически - по релеф напомнят на Хърватското крайбрежие, по атмосфера на Южна Италия, но тюркоазеният цвят на водата и лежерното безвремие са си лично техни♥

Урок по търпение

събота, 29 юни 2013 г.

На детската площадка сме. Деца, баби, майки, шум. Както обикновено на тези места, съм встрани и избягвам комуникация, освен ако не е крайно наложителна. Мартина вече е установила контакт с няколко младежи на около 3-6 години и аз на спокойствие чета книга. До момента, в който тя решава, че иска да се люлее и единственият начин да го направи е чрез  съдействие от мен. Люлката е ниска и удобна, били сме тук и преди и много добре знам, че помощ не й е нужна. Просто поредният опит да наложи своето и победоносно да упражни контрол върху ситуацията, респективно върху мен. И двете сме сприхави, избухливи и властни характери (Лъв и Стрелец) и големите битки, сигурна съм, тепърва предстоят. Освен, че не обичам да ме командва(т), държа да я науча да се справя сама и да не мрънка лигаво при всяка трудност. Не винаги обаче е толкова просто.
 - Люлей ме!
Прошепвам тихо и дискретно, с усмивка:
- Мартина, можеш сама.
Заповедно, с подвикване:
- Неееееееее, искам ТИ да ме залюлееш!
- Какво щеше да правиш, ако не бях тук?
- Щях да се люлея сама.
- Ами, представи си, че ме няма и опитай без моята помощ.
Нервен полурев:
- Не, искам ТИ, не разбираш ли?!
- Разбирам, че се инатиш безпричинно.
Силно и шумно:
- Мо-о-о-о-о-ля те-е-е-е-е-е-е!
В този момент близките пейки вече са наострили слух, усетили, че се заформя драма.
Отново опит да успокоя мирно ситуацията. Не харесвам дерящи се от рев деца, включително и моето. В мечтите си съм търпелив и уравновесен родител, който никога не повишава тон. Уви, реалността е малко по-различна. Дръпвам Мартина настрани и почти напевно започвам:
- Мартина, не ми пречи да стана и да те залюлея, но искам да се научиш да се справяш сама. Ще видиш колко по-доволна и горда ще си. Ти си умно дете и знам, че можеш.
Следва истеричен крясък, придружен с театрални хълцания:
- Н-е-е-е-е-е-е-е-е! Ти не ме обича-а-а-а-а-а-а-ш, не искаш да ми помогне-е-е-е-е-е-е-ш! Мо-о-о-о-о-ля те-е-е-е-е-е-е-е!
Вече всички пейки следят развръзката. Усещам гневни и възмутени погледи. Коравосърдечната и мързелива майка, която не иска да стане и просто да залюлее детето си. Вярно, бременна, но това не й пречи да е коравосърдечна. Пък и детето невъзпитано, тц, тц, ужас! Усмихвам се мило на „публиката“ и моля Мартина да седне до мен, за да се уточним. Тръшкането продължава. Лицето й вече е обляно в сълзи, косата разрошена, а якето виси на една страна. Всеки момент очаквам да дойдат от социалните и да ме приберат. Хич не ми е смешно. Няколко от новите приятелчета на Мартина със загрижено изражение предлагат да я залюлеят.
- Не, искам мама, само МАМА! – изкрещява и на тях.
Правя отчаян опит да се върна към книгата, надявайки се всичко да приключи до тук.
- Престани с тази книга, по-важна ли ти е от мен?! Мо-о-о-о-о-ля тееееееееееееееееееееее!
Родителите вече са откровено потресени. Всички разговори са спрели и на площадката е настанало неловко мълчание, раздирано от крясъците и рева на Мартина:
- Мо-о-о-о-о-о-о-о-о-оля т-е-е-е-е-е-е-е-е-е, мамо-о-о-о-о-о-о-о!
Вече почти се е проснала на асфалта и е свила ръце в знак за молитва, в опит да бъде по-убедителна. Бива я в драматичните сцени. Преди в такива ситуации възмутено се питах: „Е, толкова ли не могат да ги успокоят тия деца беее?!“.Една майка идва до нас и услужливо предлага да я залюлее. Благодаря й и любезно отказвам. Избърсвам сълзите на Мартина и я извеждам извън площадката. Продължавам с мантроподобните речи, но съм на ръба да се разкрещя и да се тръшна и аз.
- Мартина, знаеш ли колко пъти ми е било трудно, но е нямало кой да ми помогне и на инат съм се справяла сама. Опитай, моля те. Сядаш на люлката, сгъваш и разгъваш крака и ще видиш как силно ще се залюлееш. Виждала съм те как го правиш, можеш!
- Не мога, искам ТИ да го направиш, ТИ, ТИ, ТИ, само ТИ!
- Чуй ме!
- Не, не искам да слушам, искам да ме залюлееш!!!
- Искаш ли да дойда до люлката, за да съм близо до теб и да опиташ?
Секунди размисъл, преценка на ситуацията:
- Да.
Оле! Имаме отговор ДА! Замъквам целия багаж до люлката и опитвам отново да чета. Изтощена съм до краен предел, търпението не е от силните ми черти и изисква много усилия. Мартина е на път да се качи на люлката. Нарочно се правя на разсеяна, но я наблюдавам. Изглежда уморена, ядосана, цялото лице е зачервено от рев, усещам как се бори със собствения си инат, освен това й се спи. Гневът ми вече е преминал в съжаление към малкото човече, но знам, че ако отстъпя сега, цялата ситуация ще заприлича на спукан балон, който със зор сме надували безсмислено в продължение на половин час.
Почти седнала на люлката, отново започва с рева и този път решавам да си тръгна. Истерията се подновява с пълна сила, вече неконтролируема. В този момент иззвънява телефонът – прекрасен спасителен звук! След няколко изречения виждам с периферното зрение люлеещата се сама Мартина – рошава, изтощена и с подпухнали очи, но вече с победоносна усмивка. Отначало леко и почти незабележимо, после вече лети здраво стиснала железата.
Не й казвам нищо, просто й се усмихвам. Не бях по виждала по-горда, доволна и щастлива Мартина от тази. По пътя обратно й казвам:  „Знаех си, че можеш.“ Е, да…“, отговаря тя и това ми стига за извинение. При всяко качване оттогава не пропуска да се обърне мен и да каже: Ето, виждаш ли, лесно е!

Индийски приказки

неделя, 23 юни 2013 г.



Тази година бяхме решили да посетим Индия. С нетърпение се освободихме от вече досадни ангажименти, тежащи ни като камък на шиите . Изчетох куп информация за маршрути, храна, храмове, градове, проверявах самолетни билети, начални точки, чертаех линии.
На Нова година пуснахме хартиени фенери. С  желания. Всички полетяха ефирно, с изключение на моя. Сгромоляса се преди да се е издигнал и на метър. Мъждукаше за секунди, после угасна. Предположих, че съм го натоварила с прекалено трудни задачи – здраве за хората, които обичам, бебе и Индия. В този ред  по важност, но не и възможна хронология. Ако второто изпревареше третото, Индия автоматично отпада. Поради хигиенни съображения.
Мина януари. Дойдоха знаците.
Шарката с трите седмици затворени у дома, през които сглобихме картонената къща за кукли.
Стотиците жаби, чифтосващи се като обезумели в езерото.
Зеленият мъх по камъните, който наподобяваше постелка за баня.
Домашното сладко, което никога преди не бях опитвала, а имаше така познат вкус.
Семейството от четирима, което засичахме на всяка закуска.
Осми март в онзи нов ресторант. Когато нямаше достатъчно менюта и когато вече подозирах.
Двете черти, появили се почти по същото време на годината, както миналия път.
Къщичката с пушещ комин, която един мил барман така старателно изрисува върху капучиното ми.
Грозните цифри, които изправиха интуицията ми на нокти.
Гласът, който постоянно ми говореше „Спокойно, всичко е както всъщност трябва да бъде.“
Малката църква с калдъръмения стръмен двор, която вече затваряше и изчака само нас.

Тема: за вторачването

събота, 8 юни 2013 г.

Можех да ползвам и някоя по-елегантна дума като "обсесия" или "мания", но хубавата българска "вторачване" е така плътна и красноречива.
Вторачване в работата - случайно запознанство и съвсем различен от служебните отношения повод. На второто или третото изречение сте споменали по няколко пъти думите "колеги" и "офис". Във всеки удобен случай подчертавате, че стоите на бюрото след края на работния ден, че бачкате наистина страаааашно много, че последният тийм-билдинг е бил еди-къде си, че често носите работа вкъщи, че изнемогвате, ама нали сте незаменим, няма как. Ако сте жена с деца, естествено нямате НИКАКВО време за себе. Ако пък нямате деца, разпалено ще се ужасявате от стоене вкъщи и о, недай си боже, майчинство! В случай, че положението стане много сериозно, ще прекарвате свободното си време и ваканциите с колегите. Просто са много готини, не за друго. Лампичката трябва да светне, когато започнете да сравнявате шефа си с брат/баща/най-добър приятел/идол и имате желание да се пенсионирате във фирмата.
Вторачване в майчинството - имам приятелка, която след раждането каза "Моят живот свърши.". Ако задушавате детето си с грижи и внимание и темите ви за разговор се изчерпват само и единствено с него, значи сте от тази категория. Бъркате домашни препарати за чистене, готвите тристепенно меню ежедневно, приятелките ви са само от близкия парк, а личните забавления и удоволствия са потънали необратимо в миналото. Всичко е заради детето, вие сте му освен майка, и гувернантка, дойка, домашна прислужница, довереник, псиохотерапевт, възпитател, гуру, обществен защитник, педагог. То никога не е виновно, винаги е най-талантливото/красивото/възпитаното/умното/съобразителното и сте готови да се лишите от всичко заради него. Ако детето е повече от едно, вторачването съвсем се изостря, чувствате се още по-полезна, значима и важна. Децата не могат да спят и да се хранят без вас, страх ви е да ги оставите с някой друг дори за час, да не би да ви забравят. Изпитвате тих ужас от момента, в който те ще станат самостоятелни и всячески се опитвате да забавите настъпването му. Особено неприятно е, ако става дума за синове. Един ден цялата тази зависимост се стоварва върху крехките плещи на бъдещите приятелки/гаджета/съпруги.

За четиригодишните (момичета)

понеделник, 27 май 2013 г.

Четиригодишните са приключили с фазата "Защо?" и вече знаят много. Пардон, те знаят всичко. Никакви доводи не са способни да ги убедят в обратното. Откажете се от аргументирани обяснения преди да са ви скъсали нервите.

Четиригодишните искат да взимат радикални самостоятелни решения. "От утре можеш ли да ме отпишеш от детска? Нещо ми омръзна.", "Искам да ми смените името. Мартина вече не ми харесва. Може да се казвам Ана. А най-добре Хана Монтана", "Може ли да отидем да живеем в Африка? Там ходят боси и е по-удобно", "Искаш ли вече аз да съм ти майка и да ти казвам какво да правиш?".

В разговор с четиригодишни най-полезната реплика е "Да, добре." При използване на "няма", "не може", "в никакъв случай" следват ... драми.

Четиригодишните (момичета) признават нещо за красиво само ако е блестящо. Независимо дали става дума за рокля, обувки, острилка за моливи или корица на книга - колкото по-блестящо, толкова по-добре. Всичко друго е компромис, голям.

София

неделя, 26 май 2013 г.

Пред прозорците ми е чисто.
Всеки ден виждам 180 градуса София.
Всяка сутрин проверявам как е.
2 планини, понякога 2 дъги.
Добре ми е навсякъде другаде, но най-добре тук.
Тази вечер светлината беше магическа...




Рими

петък, 24 май 2013 г.

Наскоро открих в архивите тайната си тетрадка със стихове. Всеки е имал такава. Драматична поетеса в късна тийнейджърска възраст, ведрата корица в розово само заблуждава.
Както може да се предположи, страниците са пълни с мрак и драма: смисъл на живота, истинска/несподелена/нова/отминала любов (хохо), смърт (!), раздяла, пепел, огън, дъно, черни дни, студено, тъмнина, жажда, страст, сълзи, устни, длани, душа, въдишки, самота и други в тази стилистика. Повечето "творби" навяват минорно настроение и чувство за обреченост и отчаяние. Както отбеляза Т.: "Тъмна личност си била":-) Стихотворенията са над 60 и обхващат периода от 1993 - 2002. Явно след това поетичният ми порив рязко стихва и страниците са празни.

ТВ

вторник, 23 април 2013 г.

Гледам малко телевизия, следя редовно само новини и публицистика. Не съм почитател на сериали, женски предавания и риалити формати, гледам избирателно или пускам за фон, докато върша нещо друго.
Напоследък обаче ме гони сериозно безсъние и в малките часове на деня имам нужда от алтернатива на книгата и компютъра, просто да зацикля в нещо, докато ми се приспи неудържимо. Това са фаворитите ми:

Deadliest catch/Смъртоносен улов (Discovery Channel) - може би най-доброто и готино предаване изобщо. Едни мъже, които ловят крабове в ледените води на Берингово море. Нечовеци! Мечтая си да прекарам поне ден там.
Man vs. Wild/Ultimate Survival/Оцеляване на предела (Discovery Channel) - обожавам Беър Грилс. И той е нечовек. Може да са режисирани, изчислени, изиграни, но много харесвам всичките му предавания. Любимият ми епизод е този, в който изтърбуши умряла в пустинята камила и се скри в гръдния й кош от пясъчна буря. Оцелява човекът.
Taboo/Табу (National Geographic) - великолепно предаване за различни традиции, убеждения и начин на живот, излизащи от рамките на общоприетото за "нормално".
Strange Sex/ Странният секс (TLC) - нищо не е странно, ако е ок и за двамата (или тримата) в една връзка.

...

събота, 13 април 2013 г.


Един от ОНЕЗИ дни

четвъртък, 11 април 2013 г.

Взимам те от детска рано, отиваме на концерт. Само двете, по женски.
Пристигаме час по-рано. Изненадващо, обикновено винаги закъсняваме. Последно обърках часа на кукления театър и влязохме почти в края на постановката. 
В двора на радиото има малък параклис и красиви нови пейки. Сядаме на най-слънчевата. Все едно с фуния върху нас се излива енергия, от онази, космическата. Вадиш новото си списание и разглеждаш съсредоточено, все едно четеш. Приличаш ми на голяма, така вглъбена и спокойна, случва се рядко.
Две по-малки деца приближават, започват да пипат списанието и да се смеят. Питаш ме защо повтарят едно и също. Не знам, малки са, остави ги. До нас друго дете се дере жестоко повече от 15 минути. Майката захапва нервно цигара и се обажда почти с крясъци на бащата. Мяташ снизходителни и възмутени погледи, все едно и ти не правиш така. Припомням ти последния случай. Толкова е грозно, казваш. Да, но го правиш.
Идва време да влизаме. Впечатлена си от сградата на радиото - коридори, фоайета, студио 1, цялото в дървена ламперия и висящи от тавана микрофони. Около 100 пъти питаш кога ще започне, нервничиш. Гладна си, така и не се научих да нося храна в чантата. Обяснявам, че концертът не е кино и тук не се вади храна. За момент се улисваш и забравяш. Сядаш в мен, за да виждаш по-добре.

Пролет

понеделник, 11 март 2013 г.



Женѝ

петък, 8 март 2013 г.


Тази жена сечеше дърва в един  юнски дъждовен ден край пътя за Копривщица. Сама с детето си на не повече от 7-8 години. Беше като някакво самодивско видение в това маслено зелено, очите й същите.  На фона на цепениците, подгизнала и леко смутена.  И ние подгизнали, с мотори. Спряхме специално, за да я снимам. Мислех, че няма да  разреши. Казах й, че е прекрасна. Погледна ме с крайно недоверие, една голяма въпросителна за секунди, съгласи се с усмивка.  Не знам дали ми повярва, по-скоро не. Дори не я попитах дали има нужда от помощ, беше ми неудобно да заговарям и да се натрапвам. Благодарих и тръгнахме.
Дълго време след това мислих за нея. И колко е важно някой да спира и да ни припомня, че сме прекрасни. Дори когато сечем дърва под дъжда. И дори когато не ни се вярва. Най-вече тогава.

Тема: за ресторантите у нас

сряда, 27 февруари 2013 г.

Провокирано от конкретна случка, с включени принципни наблюдения, независимо от типа ресторант. Какво според мен НЕ бива да се случва и рязко разваля удоволствието:
- продукти в микроскопични количества - обикновено кедрови ядки, пармиджано, яйца (?!), скариди, калмари, т.н. Фигурират в менюто, но на практика са невидими. Извинявам се, но 5 броя (броих ги) кедрови ядки в салатата е комично. Знам, че струват доста, но ако не ви се получава цената, просто не ги включвайте. Немислимо е да си поискаш допълнително, гледат те лошо. Срещала съм и двуцифрена салата с чери домати, в която доматчетата бяха 2, разполовени в четирите края на великолепната иначе квадратна чиния.
- пресни подправки, които отдавна не са пресни - уморен магданоз, рукола или "там нещо зелено за украса", което е било свежо преди няколко седмици. Някак натъжава цялата чиния.
- два листа меню, в което половината неща не са налични - случва се - доставчици, срокове, качество, разбирам. Но е добре сервитьорът да предупреди преди отчаяно да си уцелил всички липсващи неща.
- кратко меню с повтарящи се продукти - предпочитам кратките менюта, но когато гарнитурите от основното преповтарят почти дословно салатите и предястията, изборът автоматично се минимизира.

Мини обзавеждане

неделя, 24 февруари 2013 г.

Архитектурен обект "Къща за кукли" напредва. Този тип игра се оказа толкова необятен и вдъхновяващ, само ако напишете *dollhouse* в google или pinterest, ще се убедите в това.

 В Лион се намира един любим мой музей на киното, който в едната си част представя свръх миниатюрни копия на различни помещения - вход, стълбище, пералня, библиотека♥, бакалия, т.н Всеки път, когато го разглеждам, ми идва да събера 1-2 куфара колкото нокът и  автоматично да се пренеса.

Нашето Duende - първи брой!

четвъртък, 14 февруари 2013 г.


четвъртък, 14 февруари 2013 г.

Този блог днес става на 3.
Happy LaMartinia`s day!

Карамелен февруари

събота, 2 февруари 2013 г.

Февруари започна в карамелено. С лимонада, кроасан и слънце.


Тема: блогове, коитo (не) харесвам

сряда, 30 януари 2013 г.

В раздел "LaMartinia следи" има линкове към доста блогове/сайтове, не всички от тях държа изкъсо.  Някои маркирам само с отваряне и установявам, че материалът не ми е интересен, други изчитам от-до, независимо от обема на публикациите. Към едни  с времето изгубвам интерес, други са заместени от нови, а трети преставам да чета, защото съм на друга вълна. Преди няколко дни написах пространен мейл до моя приятелка, която се колебае дали да създаде свое интернет място. Общо-взето обяснявам какво ми е дал блогът и какъв е съвсем личният му и интимен смисъл за мен. Звуча доста нахъсано и зарибяващо, между другото. Факт е, че харесвам блоговете като форма на изразяване и комуникация. Единственото важно условие за оправдания им живот обаче е, да създадеш блога на първо място заради себе си, след това заради всички, които евентуално биха го чели. Така мотивацията остава лична (в повечето случаи) и суетата от факта, че група хора го следят отстъпва място на потребността от споделяне.
Считам, че блоговете са ценни гледни точки, като отворени книги в реално време. Не бих ги заменила и с най-добрата литература, и с най-гениалното изкуство, просто защото са нещо коренно различно, като разговор с приятел, понякога като собствена мисъл/образ, които някой е прочел в съзнанието ти. Особено е.

Мини диван

вторник, 29 януари 2013 г.

Нито съм от най-търпеливите, нито от най-последователните. Пипкавите и изискващи прецизност неща ме изнервят, правя всичко бързо и припряно. На моменти съм доста непохватна и джаста-праста. Хората, които не ме познават, винаги се изненадват и даже не вярват, явно симулирам някакъв баланс. Обикновено хвърлям, тряскам, повишавам тон, бързо се ядосвам, омръзва ми лесно. Ако става въпрос за направата на нещо дребно, по схема, с указания и размери, ми става безинтересно още преди да съм започнала. Просто този тип занимания не са за мен, трудно бих се прехласнала по корабно моделиране, например, събиране на марки или бродиране. 
Идеята обаче за мини къща за кукли направо не ми дава мира напоследък. Хрумна ми преди около месец, след като Мартина започна да се заиграва с дребни фигурки, да им реди мебели, да ги вкарва в сцени и ситуации. Готовите дървени къщи за кукли са прекалено скъпи, а и леко скучни, така че решихме с общи усилия да направим наша.

Мартина каза II

петък, 25 януари 2013 г.

Продължавам да записвам, не успявам всичко, но се старая. Не съм предполагала, че 4 годишните човечета са толкова забавни, интуитивни и мъдри. И бъбриви. О, да, говорят доста. Понякога моите думи пред нейните звучат тъпашки и дървени, чак ми става неудобно. 
Преди време бременно момиче дойде при мен специално да ми каже, че покрай историите и снимките на Мартина в блога, с приятеля си са се осмелили да имат дете. Не знам дали за да вземе човек такова решение се изисква точно смелост, но е едно от най-милите и ценни неща, които са ми споделяли някога.



Мартина си събува чорапите.
- Мартина, обуй се!
- Не, искам така да си ми миризливят крачетата.

***
Мартина вижда жена с лисица на врата.
- Мамо, виж, кученце! Толкова е сладко!

Семейство

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Тази семейна фотосесия ни направи Светлана (http://www.svetlanastoyanova.com/) миналата година в края на март. Идеята и концепцията - изцяло нейни. Беше уж хубаво времето, гледахме прогнози, това-онова. За късмет обаче се заоблачи се и запръска точно преди частта с пикника. Бяхме готови да се откажем, но нямахме нито един свободен ден за продължение и решихме все пак да пробваме. Паркът е точно пред нас и се придвижихме пеш. Няма нужда да обяснявам леко притеснените  физиономии на минувачи и съседи при гледката: четирима човека, трима от тях облечени  меко казано неадекватно, единият носи кошница за пикник, вторият стар полуразпаднал се куфар, третият голяма чанта, детето - малка тиква. Отиват на пикник. В дъжда?! В самото начало само пръскаше, после си заваля стабилно. Кучето беше като по поръчка, не бяхме предвидили и животни. Беше толкова забавно и сюрреалистично, прибрахме се подгизнали и еуфорично нахилени. Благодарим на нашата любима Светлана за страхотния спомен!♥

Плажно парти за трима

петък, 11 януари 2013 г.

Август. Имам рожден ден. Отново. Решавам, че не искам гости и маси, а тесен кръг от трима. На море. Имаме доброто намерение да си починем и планираме цели две седмици. Не съм издържала толкова дълго от времето на станциите и комплетата. Август е кофти, но обстоятелствата принуждават. Имаме наше място на юг постоянно на разположение, така че резервациите не са проблем. Светва ми идея тип "Плажен пикник". Един от тримата се въодушевява, другият не, ще трябва да мъкне нещо. Както и да е, ентусиазмът ме е обзел и идеята набъбва. Кошници, декорация, одеяло, свещи, бамбукови пръчки, скара, риба, шампанско, малко снимки за спомен, идилия край вълните, чудно. Обаче плановете  понякога имат свой живот. Някои критични моменти при провеждане на плажен пикник:

- локацията - най-сигурният начин да ви забележат от километри е да разпръснете свещи из скалите. Плажът, който е на 5 минути от нас е леко див, без заведения и спасители и никой не можеше да предположи, че към 19 вечерта цялото южно Черноморие ще се изсипе на вечерна разходка по официални джапанки. Тумби, семейства и случайно събрани групи плавно и бавно се разхождаха над главите ни и с нескрито любопитство се чудеха какво всъщност правим. Понеже от пътя горе не се вижда добре, дори с надничане зад храстите, решаваха да слязат край водата и ни зяпаха буквално от 50 см. На няколко пъти вместо "Happy birthday" на дъската ми идваше да напиша информация за нашия "пърформанс". Да не се напрягат хората.

Тема: за споделянето

сряда, 9 януари 2013 г.

Една от причините, които биха ме накарали да прекратя ползването на Фейсбук е безогледното споделяне. Иначе приятно и полезно, когато става въпрос за мисли, емоции, анализи, музика, достоверни новини, линкове към интересни събития, красиви снимки, разсъждения, дискусии, интригуващи страници, полезни статии и материали. Но бутон "сподели" без мисъл и преценка, спонтанно и първосигнално все още остава необясним за мен. Някои от най-натрапчивите споделяния:

- за изчезнали хора/деца - снимка с призив, без конкретни контакти, източници, информация и доказателства. Снимка на сладко русо момиченце уж изчезнало в парка Заимов все още обикаля из мрежата. Преди няколко месеца стана ясно, че детето никога не е било обявявано за издирване, а снимката е свалена от профила на нищо неподозираща майка с единствената цел  да генерира спам. Крайно неприятно и вредно, редица ФБ потребители продължават да се опитват да "помогнат".

Храна

вторник, 8 януари 2013 г.

Отдавна в този блог не публикувам рецепти. Спря да ми е интересно, а и имам работни ангажименти, свързани с това и не смятам за нужно да смесвам двете. Тази година пробвах доста нови неща, някои ми се получиха, други не, някои ми станаха любими, други не особено. Много ми се иска повече хора да излизат от рутината и по отношение на храната. Това не винаги опира единствено до средства, по-често до въображение. Традициите са мили и ценни, но не е лошо от време на време да "излизаме от зоната си на комфорт" и да експериментираме. Не е задължително да е гурме, фюжън или молекулярно, семплото понякога е най-очарователно - нов продукт, подправка или интересна комбинация са достатъчни. ДА, убедена съм, че поднасянето на храната има значение и ДА, когато се говори за храна, трябва да се ползват красиви думи, колкото и да дразни това някои псевдо традиционалисти. Проблемът си е техен.  

Няколко основни позиции, в които за момента съм убедена:

- не се мръщя на храна - смятам го за лош вкус. Ако съм в заведение, връщам порцията и обяснявам защо. Ако някой друг е приготвил храната за мен, от уважение опитвам и намирам учтиво извинение.
- за много малко продукти/аромати/вкусове/ястия мога да употребя "Не обичам" - всичко е въпрос на контекст, комбинация, настроение, история. 

Гастрол: Таня Иванова

понеделник, 7 януари 2013 г.

  Личната ми среща с Таня се случи по повод поканата й да гостувам в новата рубрика "Сподели вкуса" (всяка сряда малко преди 17 ч. по Jazz FM). Гласът й обаче ми правеше компания много преди това, всеки делничен следобед без изключение. Глас, който се запомня и обгръща като кашмир - мек, топъл, завладяващ, уютен, комфортен, ненатрапващ се, елегантен, увлекателен, вдъхновяващ. Таня е точно от онези жени, които страшно харесвам - със самочувствие, фина, деликатна, любопитна към всичко, експериментираща, пътуваща, усмихната. От жените, които умеят да изненадват, да дават, да споделят, да търсят, енергична, мислеща, емоционална, ентусиазирана, с много интереси, увлечения и страсти. От жените, с които можете да говорите за музика, литература, кино, мода, изкуство, места, посоки, вкусове, аромати и какво ли още не. Жена с дуенде и пламък в погледа.

Щастлива съм, че Таня следи LaMartinia и ми гостува точно днес. Още по-щастлива съм, че имам удоволствието и шанса да познавам хора като нея. Защото са ценни, нужни и смислени.
_____________________________________________________________________________________________________________________________________________

Текст: Таня Иванова
Снимки: Виктор Петков

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |