Тема: блогове, коитo (не) харесвам

сряда, 30 януари 2013 г.

В раздел "LaMartinia следи" има линкове към доста блогове/сайтове, не всички от тях държа изкъсо.  Някои маркирам само с отваряне и установявам, че материалът не ми е интересен, други изчитам от-до, независимо от обема на публикациите. Към едни  с времето изгубвам интерес, други са заместени от нови, а трети преставам да чета, защото съм на друга вълна. Преди няколко дни написах пространен мейл до моя приятелка, която се колебае дали да създаде свое интернет място. Общо-взето обяснявам какво ми е дал блогът и какъв е съвсем личният му и интимен смисъл за мен. Звуча доста нахъсано и зарибяващо, между другото. Факт е, че харесвам блоговете като форма на изразяване и комуникация. Единственото важно условие за оправдания им живот обаче е, да създадеш блога на първо място заради себе си, след това заради всички, които евентуално биха го чели. Така мотивацията остава лична (в повечето случаи) и суетата от факта, че група хора го следят отстъпва място на потребността от споделяне.
Считам, че блоговете са ценни гледни точки, като отворени книги в реално време. Не бих ги заменила и с най-добрата литература, и с най-гениалното изкуство, просто защото са нещо коренно различно, като разговор с приятел, понякога като собствена мисъл/образ, които някой е прочел в съзнанието ти. Особено е.

Мини диван

вторник, 29 януари 2013 г.

Нито съм от най-търпеливите, нито от най-последователните. Пипкавите и изискващи прецизност неща ме изнервят, правя всичко бързо и припряно. На моменти съм доста непохватна и джаста-праста. Хората, които не ме познават, винаги се изненадват и даже не вярват, явно симулирам някакъв баланс. Обикновено хвърлям, тряскам, повишавам тон, бързо се ядосвам, омръзва ми лесно. Ако става въпрос за направата на нещо дребно, по схема, с указания и размери, ми става безинтересно още преди да съм започнала. Просто този тип занимания не са за мен, трудно бих се прехласнала по корабно моделиране, например, събиране на марки или бродиране. 
Идеята обаче за мини къща за кукли направо не ми дава мира напоследък. Хрумна ми преди около месец, след като Мартина започна да се заиграва с дребни фигурки, да им реди мебели, да ги вкарва в сцени и ситуации. Готовите дървени къщи за кукли са прекалено скъпи, а и леко скучни, така че решихме с общи усилия да направим наша.

Мартина каза II

петък, 25 януари 2013 г.

Продължавам да записвам, не успявам всичко, но се старая. Не съм предполагала, че 4 годишните човечета са толкова забавни, интуитивни и мъдри. И бъбриви. О, да, говорят доста. Понякога моите думи пред нейните звучат тъпашки и дървени, чак ми става неудобно. 
Преди време бременно момиче дойде при мен специално да ми каже, че покрай историите и снимките на Мартина в блога, с приятеля си са се осмелили да имат дете. Не знам дали за да вземе човек такова решение се изисква точно смелост, но е едно от най-милите и ценни неща, които са ми споделяли някога.



Мартина си събува чорапите.
- Мартина, обуй се!
- Не, искам така да си ми миризливят крачетата.

***
Мартина вижда жена с лисица на врата.
- Мамо, виж, кученце! Толкова е сладко!

Семейство

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Тази семейна фотосесия ни направи Светлана (http://www.svetlanastoyanova.com/) миналата година в края на март. Идеята и концепцията - изцяло нейни. Беше уж хубаво времето, гледахме прогнози, това-онова. За късмет обаче се заоблачи се и запръска точно преди частта с пикника. Бяхме готови да се откажем, но нямахме нито един свободен ден за продължение и решихме все пак да пробваме. Паркът е точно пред нас и се придвижихме пеш. Няма нужда да обяснявам леко притеснените  физиономии на минувачи и съседи при гледката: четирима човека, трима от тях облечени  меко казано неадекватно, единият носи кошница за пикник, вторият стар полуразпаднал се куфар, третият голяма чанта, детето - малка тиква. Отиват на пикник. В дъжда?! В самото начало само пръскаше, после си заваля стабилно. Кучето беше като по поръчка, не бяхме предвидили и животни. Беше толкова забавно и сюрреалистично, прибрахме се подгизнали и еуфорично нахилени. Благодарим на нашата любима Светлана за страхотния спомен!♥

Плажно парти за трима

петък, 11 януари 2013 г.

Август. Имам рожден ден. Отново. Решавам, че не искам гости и маси, а тесен кръг от трима. На море. Имаме доброто намерение да си починем и планираме цели две седмици. Не съм издържала толкова дълго от времето на станциите и комплетата. Август е кофти, но обстоятелствата принуждават. Имаме наше място на юг постоянно на разположение, така че резервациите не са проблем. Светва ми идея тип "Плажен пикник". Един от тримата се въодушевява, другият не, ще трябва да мъкне нещо. Както и да е, ентусиазмът ме е обзел и идеята набъбва. Кошници, декорация, одеяло, свещи, бамбукови пръчки, скара, риба, шампанско, малко снимки за спомен, идилия край вълните, чудно. Обаче плановете  понякога имат свой живот. Някои критични моменти при провеждане на плажен пикник:

- локацията - най-сигурният начин да ви забележат от километри е да разпръснете свещи из скалите. Плажът, който е на 5 минути от нас е леко див, без заведения и спасители и никой не можеше да предположи, че към 19 вечерта цялото южно Черноморие ще се изсипе на вечерна разходка по официални джапанки. Тумби, семейства и случайно събрани групи плавно и бавно се разхождаха над главите ни и с нескрито любопитство се чудеха какво всъщност правим. Понеже от пътя горе не се вижда добре, дори с надничане зад храстите, решаваха да слязат край водата и ни зяпаха буквално от 50 см. На няколко пъти вместо "Happy birthday" на дъската ми идваше да напиша информация за нашия "пърформанс". Да не се напрягат хората.

Тема: за споделянето

сряда, 9 януари 2013 г.

Една от причините, които биха ме накарали да прекратя ползването на Фейсбук е безогледното споделяне. Иначе приятно и полезно, когато става въпрос за мисли, емоции, анализи, музика, достоверни новини, линкове към интересни събития, красиви снимки, разсъждения, дискусии, интригуващи страници, полезни статии и материали. Но бутон "сподели" без мисъл и преценка, спонтанно и първосигнално все още остава необясним за мен. Някои от най-натрапчивите споделяния:

- за изчезнали хора/деца - снимка с призив, без конкретни контакти, източници, информация и доказателства. Снимка на сладко русо момиченце уж изчезнало в парка Заимов все още обикаля из мрежата. Преди няколко месеца стана ясно, че детето никога не е било обявявано за издирване, а снимката е свалена от профила на нищо неподозираща майка с единствената цел  да генерира спам. Крайно неприятно и вредно, редица ФБ потребители продължават да се опитват да "помогнат".

Храна

вторник, 8 януари 2013 г.

Отдавна в този блог не публикувам рецепти. Спря да ми е интересно, а и имам работни ангажименти, свързани с това и не смятам за нужно да смесвам двете. Тази година пробвах доста нови неща, някои ми се получиха, други не, някои ми станаха любими, други не особено. Много ми се иска повече хора да излизат от рутината и по отношение на храната. Това не винаги опира единствено до средства, по-често до въображение. Традициите са мили и ценни, но не е лошо от време на време да "излизаме от зоната си на комфорт" и да експериментираме. Не е задължително да е гурме, фюжън или молекулярно, семплото понякога е най-очарователно - нов продукт, подправка или интересна комбинация са достатъчни. ДА, убедена съм, че поднасянето на храната има значение и ДА, когато се говори за храна, трябва да се ползват красиви думи, колкото и да дразни това някои псевдо традиционалисти. Проблемът си е техен.  

Няколко основни позиции, в които за момента съм убедена:

- не се мръщя на храна - смятам го за лош вкус. Ако съм в заведение, връщам порцията и обяснявам защо. Ако някой друг е приготвил храната за мен, от уважение опитвам и намирам учтиво извинение.
- за много малко продукти/аромати/вкусове/ястия мога да употребя "Не обичам" - всичко е въпрос на контекст, комбинация, настроение, история. 

Гастрол: Таня Иванова

понеделник, 7 януари 2013 г.

  Личната ми среща с Таня се случи по повод поканата й да гостувам в новата рубрика "Сподели вкуса" (всяка сряда малко преди 17 ч. по Jazz FM). Гласът й обаче ми правеше компания много преди това, всеки делничен следобед без изключение. Глас, който се запомня и обгръща като кашмир - мек, топъл, завладяващ, уютен, комфортен, ненатрапващ се, елегантен, увлекателен, вдъхновяващ. Таня е точно от онези жени, които страшно харесвам - със самочувствие, фина, деликатна, любопитна към всичко, експериментираща, пътуваща, усмихната. От жените, които умеят да изненадват, да дават, да споделят, да търсят, енергична, мислеща, емоционална, ентусиазирана, с много интереси, увлечения и страсти. От жените, с които можете да говорите за музика, литература, кино, мода, изкуство, места, посоки, вкусове, аромати и какво ли още не. Жена с дуенде и пламък в погледа.

Щастлива съм, че Таня следи LaMartinia и ми гостува точно днес. Още по-щастлива съм, че имам удоволствието и шанса да познавам хора като нея. Защото са ценни, нужни и смислени.
_____________________________________________________________________________________________________________________________________________

Текст: Таня Иванова
Снимки: Виктор Петков

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |