Личната ми среща с Таня се случи по повод поканата й да гостувам в новата рубрика “Сподели вкуса” (всяка сряда малко преди 17 ч. по Jazz FM). Гласът й обаче ми правеше компания много преди това, всеки делничен следобед без изключение. Глас, който се запомня и обгръща като кашмир – мек, топъл, завладяващ, уютен, комфортен, ненатрапващ се, елегантен, увлекателен, вдъхновяващ. Таня е точно от онези жени, които страшно харесвам – със самочувствие, фина, деликатна, любопитна към всичко, експериментираща, пътуваща, усмихната. От жените, които умеят да изненадват, да дават, да споделят, да търсят, енергична, мислеща, емоционална, ентусиазирана, с много интереси, увлечения и страсти. От жените, с които можете да говорите за музика, литература, кино, мода, изкуство, места, посоки, вкусове, аромати и какво ли още не. Жена с дуенде и пламък в погледа.

Щастлива съм, че Таня следи LaMartinia и ми гостува точно днес. Още по-щастлива съм, че имам удоволствието и шанса да познавам хора като нея. Защото са ценни, нужни и смислени.
_____________________________________________________________________________________________________________________________________________

Текст: Таня Иванова
Снимки: Виктор Петков

Музиката – „Гледам изгрева, който се отразява в очите ти.“ – се казва в една много красива песен на Касандра Уилсън. Музиката е като очите.

Радиото – моят втори дом от 11 години насам. В Джаз ФМ срещнах някои от любимите си хора.

Красивите предмети – тези, които имат история, които събуждат емоции. Сещам се за джобния часовник на прадядо ми, който дълго време висеше на прозореца у баба и дядо, а сега е прибран в кутията ми за бижута. За съжаление вече не работи.

Пътя – „Пътят е живот.“ – много смислени думи от книгата на Джак Керуак „По пътя“.

Думите – те са като пясък. Езикът е фетиш. За справка: „Одисей“ на Джеймс Джойс. След тази книга станах друг читател.

Маса, показана на Design Miami/Basel 2012  г.
Любимите същества – Фридолина – Клементина Бретодо (всяко от имената има история). На кратко й казваме Фрида. Дакел. Умна, чаровна и деликатна. Дава ми любов и ме поддържа във форма. Старая се да й отвръщам със същото.

Вкусовете – плодове (сочни и ароматни) и шоколад (тъмен и горчив). Напоследък ме развълнува една супа от кестени в любимия ми италиански ресторант в София.

Пъстра будка с плодове до Колизеума в Рим. Перфектната храна за уморения от жегата и обиколки турист.
АроматитеMagnolia Nobile на Acqua di Parma. Този парфюм улавя нещо съкровено от женствеността.

Срещите – те са толкова много, а част от тях са направо изумителни. Покрай работата си срещам хора, които със сигурност са направили света едно по-добро място за живеене. Никога няма да забравя топлия си разговор с Ал Жеро, изключителното интервю с Маркъс Милър в студиото на Джаз ФМ, женското споделяне с Елиане Елиас… Когато бях малка, много харесвах баладата на Джордж Бенсън Nothing’s Gonna Change My Love For You. Трябва да съм била на 8или 9 години, когато тази песен звучеше непрекъснато от касетофона едно лято на село. Години по-късно пазарувах зеленчуци от любимо магазинче в София, когато прозвуча същата песен. Усмихнах се, защото няколко дни преди това бях разговаряла по телефона със самия Джордж Бенсън. Хубавото на живота е, че не можеш и да предположиш какво ще ти се случи.

Скулптура на Джеф Кунс, FondationBeyeler, Базел.Миналата година имах удоволствието да присъствам на среща с художника.
Промяната – иска ми се да усвоя изкуството на търпението. Няколко ситуации от изминалата година ме убедиха в стойността му. Ако трябва да перифразирам сентенцията, ще кажа: „Търпението е злато“.

Вечерите – доста често навън заради музиката на живо, въпреки че понякога няма нищо по-добро от вечер вкъщи с домашно приготвена храна, подправена с обилни разговори. И музика, разбира се.

Сутрините – обикновено преминават в сън. Това е цената, която плащам за любовта си към нощта.

Почивката – някъде далече, със стотици километри зад гърба ти. Там, където можеш да накараш времето да спре.

Гълъби сред цветове от рози в Люцерн.)
Дрехите – знак за отношение към себе си. Голямата ми слабост е коприната. Нося я без оглед на сезон и повод. Чудесно се разбирам с вълна и кашмир. Най-сексапилната дреха: бялата риза. Продължавам да търся перфектната бяла тениска – небрежна, бохемска и много шик.

Изкуството –за мен е жизненоважно. Държи ме будна и ми дава смелост. В очакване съм на Documenta (14) през 2017 г.

Невероятно въздействаща скулптура на Джузепе Пеноне, Documenta (13), 2012 г.
Местата – Берлин (сякаш съм родена там) и Асизи – малък каменен град в Италия, където под едно маслиново дърво преживях една от най-романтичните вечери в живота си. Менюто: италиански хляб, сирене, отлежало в листа от орех и сушени домати, които се топяха в устата.

Ролите – номад по душа, не съм конформист, бохем до мозъка на костите си, изследовател. I’m Every Woman  – както се пее в хита на Шака Кан от 1978 г. Едва наскоро осъзнах посланието на тази песен.
Винаги готова за приключения. Секунди преди да вляза в катакомбите на Касел, пълни със съвременно изкуство
Приключението – винаги съм готова за него! Покрай пътешествията ни с мотор се научих бързо да събирам багажа си и да отсявам само най-важното. Хората като че ли трудно осъзнават колко малко неща са ни необходими всъщност, за да изпитаме напълно нови усещания.

Любовта – от едно известно време в живота ми тя си има конкретно име – Виктор.

Comments

  1. Както се казва – няма случайни неща в живота!!!
    Джаз FM – любимо! Звучи постоянно и навсякъде с нас. Когато го няма – липсва, ама много липсва.
    La Martinia – любимо! Попадайки случайно на блога преди около година се улавям, че непрекъснато " преминавам ", следейки за нови публикации, снимки, коментари. Вдъхновяващо! Много вдъхновяващо, особенно за мен, намираща се на кръстопът между моето минало под формата на 15 годишен корпоративен живот и моето настояще в лицето на новороденият ми син.
    Шофирайки една декемврийска утрин по радиото в колата прозвуча анонс, че гост в студиото е . . . Мария. Гласът беше точното звуково очакване, което имах, следейки от толкова време блога.
    Когато видях публикацията в блога изпитах почти същото усещане. Един от най – прекрасните радио гласове, който с удоволствие слушам, този на Таня Иванова вече си има визия и тя някак си отговаря точно на представите ми.
    Мария, благодаря ти за което !!!
    Ако не беше това " съвпадение " може би никога нямаше да се престраша да изляза от анонимност и да пиша, ноооо "Случайни неща няма в живота!!! "
    Момичета страхотни сте! Бъдете все така вдъхновяващи за "изгубените " ( като мен ) по пътя души, а и не само !!!

Write A Comment