ТВ

вторник, 23 април 2013 г.

Гледам малко телевизия, следя редовно само новини и публицистика. Не съм почитател на сериали, женски предавания и риалити формати, гледам избирателно или пускам за фон, докато върша нещо друго.
Напоследък обаче ме гони сериозно безсъние и в малките часове на деня имам нужда от алтернатива на книгата и компютъра, просто да зацикля в нещо, докато ми се приспи неудържимо. Това са фаворитите ми:

Deadliest catch/Смъртоносен улов (Discovery Channel) - може би най-доброто и готино предаване изобщо. Едни мъже, които ловят крабове в ледените води на Берингово море. Нечовеци! Мечтая си да прекарам поне ден там.
Man vs. Wild/Ultimate Survival/Оцеляване на предела (Discovery Channel) - обожавам Беър Грилс. И той е нечовек. Може да са режисирани, изчислени, изиграни, но много харесвам всичките му предавания. Любимият ми епизод е този, в който изтърбуши умряла в пустинята камила и се скри в гръдния й кош от пясъчна буря. Оцелява човекът.
Taboo/Табу (National Geographic) - великолепно предаване за различни традиции, убеждения и начин на живот, излизащи от рамките на общоприетото за "нормално".
Strange Sex/ Странният секс (TLC) - нищо не е странно, ако е ок и за двамата (или тримата) в една връзка.

...

събота, 13 април 2013 г.


Един от ОНЕЗИ дни

четвъртък, 11 април 2013 г.

Взимам те от детска рано, отиваме на концерт. Само двете, по женски.
Пристигаме час по-рано. Изненадващо, обикновено винаги закъсняваме. Последно обърках часа на кукления театър и влязохме почти в края на постановката. 
В двора на радиото има малък параклис и красиви нови пейки. Сядаме на най-слънчевата. Все едно с фуния върху нас се излива енергия, от онази, космическата. Вадиш новото си списание и разглеждаш съсредоточено, все едно четеш. Приличаш ми на голяма, така вглъбена и спокойна, случва се рядко.
Две по-малки деца приближават, започват да пипат списанието и да се смеят. Питаш ме защо повтарят едно и също. Не знам, малки са, остави ги. До нас друго дете се дере жестоко повече от 15 минути. Майката захапва нервно цигара и се обажда почти с крясъци на бащата. Мяташ снизходителни и възмутени погледи, все едно и ти не правиш така. Припомням ти последния случай. Толкова е грозно, казваш. Да, но го правиш.
Идва време да влизаме. Впечатлена си от сградата на радиото - коридори, фоайета, студио 1, цялото в дървена ламперия и висящи от тавана микрофони. Около 100 пъти питаш кога ще започне, нервничиш. Гладна си, така и не се научих да нося храна в чантата. Обяснявам, че концертът не е кино и тук не се вади храна. За момент се улисваш и забравяш. Сядаш в мен, за да виждаш по-добре.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |