Наскоро открих в архивите тайната си тетрадка със стихове. Всеки е имал такава. Драматична поетеса в късна тийнейджърска възраст, ведрата корица в розово само заблуждава.
Както може да се предположи, страниците са пълни с мрак и драма: смисъл на живота, истинска/несподелена/нова/отминала любов (хохо), смърт (!), раздяла, пепел, огън, дъно, черни дни, студено, тъмнина, жажда, страст, сълзи, устни, длани, душа, въдишки, самота и други в тази стилистика. Повечето “творби” навяват минорно настроение и чувство за обреченост и отчаяние. Както отбеляза Т.: “Тъмна личност си била”:-) Стихотворенията са над 60 и обхващат периода от 1993 – 2002. Явно след това поетичният ми порив рязко стихва и страниците са празни.
Графичното оформление заема голяма част от този импровизиран сборник – с различни цветове мастило, разнообразен шрифт и нахвърляни скици. Не са ми стигали думите явно, някаква драматична бурна експресивност се наблюдава, то не са стрелки, спирали, вълни, орнаменти, чудо!
Писала съм и в Париж. Боже, къде другаде, ако не там! В розова тетрадка и замечтан поглед на брега на Сена, само като си го представя и ме напушва смях.
Писала съм дори на испански. Вдъхновението не познава граници, като се отприщи, преминава и езикови бариери. Спомням си, че едното беше домашно в гимназията, другото е на по-фриволна тематика, със силен сексуален заряд. Ха!
Тетрадката все още мирише на дъвка, спомням си, че търсех конкретно такава – ароматизирана. Катинарчето е безвъзвратно загубено, а цветните страници са с приятен жълтеникав оттенък.
Ще я пазя. Не се знае кога вдъхновението ще ме връхлети отново.
Казах на Мартина, че това е тайната ми тетрадка и тя изпитва забавно страхопочитание. Разлиства я внимателно и тихо, все едно е посветена в церемония: 
– “Ама само на мен ли ми я показваш?!”
– “Само на теб, да”.
Обещавам да не отварям нейните бъдещи тайни тетрадки. Докато не ми ги покаже. Само на мен.

Comments

  1. Анонимен Reply

    А аз колко такива все още имам,ужас … е не баш в тоя тон но и от там минах 😀

  2. ехх, че готиноооо:)) а и много забавно си го написала, Мария… явно вече не си в тъмен, а в усмихнат период:))) но и без съответните определения на стилистичните и изразни средства, пак си личи, че пишеш отдавна, хихи :Р))))

  3. Усмихна ме 🙂 Хубави спомени 🙂
    Мен поезията някак си ме подмина… но пък и аз винаги съм имала трудности да облека в думи мислите си. Това не ми попречи по едно време да си водя дневник, де 🙂
    Хубава седмица, Мария!

Write A Comment