Тема: за вторачването

събота, 8 юни 2013 г.

Можех да ползвам и някоя по-елегантна дума като "обсесия" или "мания", но хубавата българска "вторачване" е така плътна и красноречива.
Вторачване в работата - случайно запознанство и съвсем различен от служебните отношения повод. На второто или третото изречение сте споменали по няколко пъти думите "колеги" и "офис". Във всеки удобен случай подчертавате, че стоите на бюрото след края на работния ден, че бачкате наистина страаааашно много, че последният тийм-билдинг е бил еди-къде си, че често носите работа вкъщи, че изнемогвате, ама нали сте незаменим, няма как. Ако сте жена с деца, естествено нямате НИКАКВО време за себе. Ако пък нямате деца, разпалено ще се ужасявате от стоене вкъщи и о, недай си боже, майчинство! В случай, че положението стане много сериозно, ще прекарвате свободното си време и ваканциите с колегите. Просто са много готини, не за друго. Лампичката трябва да светне, когато започнете да сравнявате шефа си с брат/баща/най-добър приятел/идол и имате желание да се пенсионирате във фирмата.
Вторачване в майчинството - имам приятелка, която след раждането каза "Моят живот свърши.". Ако задушавате детето си с грижи и внимание и темите ви за разговор се изчерпват само и единствено с него, значи сте от тази категория. Бъркате домашни препарати за чистене, готвите тристепенно меню ежедневно, приятелките ви са само от близкия парк, а личните забавления и удоволствия са потънали необратимо в миналото. Всичко е заради детето, вие сте му освен майка, и гувернантка, дойка, домашна прислужница, довереник, псиохотерапевт, възпитател, гуру, обществен защитник, педагог. То никога не е виновно, винаги е най-талантливото/красивото/възпитаното/умното/съобразителното и сте готови да се лишите от всичко заради него. Ако детето е повече от едно, вторачването съвсем се изостря, чувствате се още по-полезна, значима и важна. Децата не могат да спят и да се хранят без вас, страх ви е да ги оставите с някой друг дори за час, да не би да ви забравят. Изпитвате тих ужас от момента, в който те ще станат самостоятелни и всячески се опитвате да забавите настъпването му. Особено неприятно е, ако става дума за синове. Един ден цялата тази зависимост се стоварва върху крехките плещи на бъдещите приятелки/гаджета/съпруги.
Вторачване в хоби - нещото, което обожавате да правите. Не се съобразявате нито със семейството си, нито със служебните ангажименти, най-важното е да намерите време за тези любими занимания. Независимо дали става дума за спорт, ръкоделие, книги или нещо крайно ексцентрично, в главата ви то е приоритет номер 1. Не ви е интересно нищо друго, не се съобразявате с други планове, освен с вашите. След първоначалния хъс, идва желанието за усъвършенстване. Започвате да ровите и четете, купувате оборудване/екип/аксесоари, контактувате само с хора като вас. Задобрявате, леката неувереност се превръща във вирнат нос, приятели и познати ви потупват поощрително и подпитват няма ли да го направите основно занимание. Тогава в главата ви светва лампата, че освен да влагате средства и време, няма да е лошо да започнете да изкарвате пари от хобито си. Ако разумът надделее, ще отхвърлите тези еретични мисли и ще продължите лежерно да се наслаждавате на приятните занимания. Ако път са ви потупвали прекалено често, ще напуснете стабилната си, но скучна работа и със размах ще се включите в редиците на хората, които си изкарват хляба с това. Ще поставите  след името си  думичка като стилист/журналист/фотограф/инструктор/писател/сватбен агент/ресторантьор/дизайнер/друго  и ще седнете да чакате клиенти. В повечето случаи идеалната арт атмосфера от мечтите ви бързо изчезва и бива заместена от монотонна рутина и глупави занимания, които оправдавате с фразата "Е, все пак пари изкарвам".
Вторачване във връзката - ако човекът до вас е единственият ви източник на вдъхновение/забавление/информация/емоции, значи сте от този тип. Така сте обсебени от връзката, че не можете да си представите себе си извън нея. Отдавна сте прекъснали всякакви странични разсейващи контакти и отношения,  нямате хоби, време за/със себе си, за вас съществува само ВРЪЗКАТА. Никога не сте си самодостатъчни, винаги говорите в първо лице множествено число, навсякъде сте заедно и мислите еднакво. Ако този тип вторачване е силно, обикновено води до задушаване, ексцесии, грозни картини и неприятни спомени.
Вторачване в определени периоди от миналото - когато бях в Австралия, когато живеех с М., когато работех в Д., когато бях по-слаб/рус/умен/млад. Някакви приключили розови етапи, които най-вероятно никога няма да се върнат, но успешно се превръщат в причина за фрустрация, дори депресия. Непрекъснатото връщане към тях води до летаргия, тъга, гняв и меланхолия. Не искаш да се случи нищо ново, защото то няма да е толкова чудесно както "онзи период". Най-често е точно обратното.
Вторачване в живота на другите - изключително неприятно, даже пагубно. Желанието да си на нечие място е едно от най-безсмислените и деградивни. Да хвърляш енергия в това, а не в собствените си занимания е парадоксално и глупаво, за съжаление обаче се случва. Обикновено преминава в нескрита злоба, завист и самоизяждане. Тъжна гледка.
Вторачване в здравословното - био, органик, чисто, домашно, природно, натурално. Да произвеждаме сами всичко - от киселото мляко до електричеството. Да тъчем платове, да ковем сандали, да гледаме крави на балкона и да филтрираме всеки вид течност, който ни попадне. Новите трендове водят до сериозни залитания и патологична био зависимост. През няколко месеца се стряскаме, че еди кое си е отровно, след още няколко месеца забравяме и животът започва да тече по старому.
Вторачване в новите технологии - да закупим машина за рязане на магданоз, за белене на банани, за бъркане на омлет, за смяна на крушка. Да се тагнем от всяко място, на което сме били - летище, тоалетна, бар, парк, подлез, магазин, ресторант, собствениянихол, банка, химическо чистене. Не съм сигурна защо хората го правят - за да знаем къде са, за да знаят те самите къде са, за да помнят къде са били или защото трябва да оправдаят забитата в екрана на смартфона си глава. Апликейшън за пулса, броя на крачките, контракциите, рождените дни, поетите калории, смъкнатите килограми, храчките, бръчките, поникналите косми, температурата, маршрута, ходенето по голяма нужда. Не знам как сме се оправяли преди.
Вторачване в неща, които не разбираме -  независимо дали става въпрос за футбол, политика, изкуство, медицина, наука, музика, телевизия, друго. Всички разбираме от всичко и не се притесняваме да го кажем на висок глас. Или не, по-добре във Фейсбук/форум, там е по-безопасно. Празното говорене понякога е по-страшно дори от погрешното действие.

10 коментара :

Elia каза...

Много, ама много яко и много точно си го написала. Как ги намираш тези думи :-)

Sturshel каза...

Просто съм на 100% съгласна с теб! Трябва да намираме време за всичко и всички, вторачването, в какъвто и да било вид и стадий, не е добро!

Анонимен каза...

Ех, добре казано, но за съжаление това вторачване или обсебване е показател за друг сериозен проблем или недостиг, който се опитваме да компенсираме. Според мен хората в такова състояние имат нужда от подкрепа а не критика :)

LaMartinia каза...

Анонимен, всичко в този блог е с изходна точка самата мен, така че сигурно и аз съм минавала през някои от вторачаванията, в една или друга степен, за кратък или по-продължителен период. А и обикновено пиша с (авто)ирония, нямам навик да анализирам нещо просто така наизуст. Поздрави

Daniela Dineva каза...

хаха, дълго и продължително се смях, особено за Вторачването в новите технолигии и чекването. Също не разбирам защо хората го правят?! Все едно казват на всички "Вижте ме, аз съм тук, пък ти си дремеш в тъпия офис, гледаш скучни филми на дивана или тъпееш някъде сам..." Излиза като вид самохвалство според мен :) И както отдавна казвам трябва да ги забранят тези социални мрежи, или поне да ограничат всичките им "възможности". Това си е доброволно събиране на информация - къде ходиш, колко харчиш, с кого си и т.н Направо си е новото ЦРУ и то доброволно споделяш всичко ;)

Доника каза...

Много точно!

Силвия каза...

Винаги когато видя, че имаш нова публикация нямам търпения да прочета и да се усмихна <3

Petya L. каза...

е не, наистина много ме развесели

Violka-Antevasin каза...

Всъщност е тъжно... защото има хора, които по лошо стечение на обстоятелствата влизаме в няколко от тези "графи" :( Дано и да излезем от тях скоро.

asktisho каза...

"Вкопчване" също е доста подходяща дума. Поздравявам те за текста! Бих искал да добавя към, обогатя с и разширя още малко наблюденията, вдъхновили неговото написване, ако не възразяваш:

http://asktisho.wordpress.com/2013/01/16/neshto/

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |