Къща за кукли

понеделник, 23 септември 2013 г.


Тази къща за кукли сглобихме още февруари. По време на две принудителни седмици вкъщи заради варицела. Започнахме с няколко дребни неща - тук и тук След умуване дали да я направим от дърво, картон или разни други материали, се спряхме на малки кашончета - лесни за обработка/пробиване/рязане и ... изхвърляне. Първоначалните ми планове за монохромна дзен къща срещнаха отпор и резултатът се получи доста шарен, с един куп вещи вътре. Нормално, господарката все пак е на 4 и има различен от моя вкус. Някои неща останаха недовършени (трапезарията и стаята за игра), но и така къщата е доста функционална за една група Лалалупси. Когато на Мартина й омръзне, ще я изпразним и изпратим на боклука. Повечето материали са подръчни, рециклирани или отпадъци, някои набавихме от магазините за крафт материали,  всичко е лепено с горещ силикон или инстантно лепило. Сега като я гледам, се чудя как изобщо съм имала търпение. Изработихме я заедно, което е най-ценното в случая. Малко крива, недодялана, с много недостатъци, но наша си.

Vente pa Madrid*

сряда, 4 септември 2013 г.


В далечната 1999-та разполагах с безметежно студентство в СУ, добре платена за онова време работа и уж сериозна връзка (поне така изглеждаше). Филологическите специалности в голямата си част бяха характерни с наличието на много жени, стабилно учене и тотална скука откъм забавления. След година-две в Ректората установих, че системата на обучение е по-прашасала и от университетските мазета. Реших, че се налага рязко да сменя обстановката, да открия вдъхновяващи преподаватели, нови стимули, различни места и умни вълнуващи университетски колеги. Испания! 

Бях завършила успешно Испанската гимназия, проблем с езика нямах. В онези години обаче властваше визовият режим и освен купчината документи, преводи на дипломи, специалности и приравняване на предмети, се наложи да повися пред консулски отдел, трепереща от страх дали ще ми отпуснат така мечтаната учебна виза. Първоначално заминах за седмица като турист, за да проуча обстановката, да внеса документите си в канцеларията на мадридското Complutense, да хапна paella и да се настроя психически за предстоящата промяна. Уведомих уж сериозното си гадже едва няколко седмици преди заминаването и за тази си безразсъдност изтърпях доста упреци, предполагам и откровени псувни. Родителите ми изцяло ме подкрепиха, което ме окрили и внуши, че именно това е правилният избор. Оле! Испания, идвам!


Кацнах на летище Барахас с няколко единици багаж и никаква идея как ще се оправям оттук нататък. Приятелката, която вече учеше там и ми беше съдействала за административните формуляри, внезапно се отказа от мен. Впоследствие установих, че поводът бил ревност от половинката ѝ – млада испанска художничка/учителка (не помня), с която деляха един апартамент. И до ден днешен твърдя, че не подозирах за тази връзка, и тогава, и сега съм твърдо хетеро. Както и да е, беше достоен сюжет за Алмодовар.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |