5

петък, 29 ноември 2013 г.

Уважаема Мартина,

майка ти продължава с писмата. Не знам дали един ден ще бъдеш търпелива да ги прочиташ докрай, но имам нужда да хронологизирам и споделям, успокоява ме, избистря мисълта ми, отношенията ми с теб, заковава общите ни спомени.

Да имаш дете не е проста работа - нов човек, който опознаваш на хапки. Човек, който хем е създаден от теб, хем изобщо не ти принадлежи. Не е нужно да си подготвен за срещата с него, трябва просто да отвориш сетивата си, за да възприемаш това, което ви се случва. Да мислиш,  помниш и усещаш. Парадоксално е, но колкото повече порастваш, толкова по-тъжно ми става. Все едно съм те прегърнала, а ти полека-лека се изплъзваш от ръцете ми...

Тази година се случиха много неща.
Пораснахме всички. Многократно. Лежерно, без усилия, неусетно. Научихме много един за друг, увеличихме се до "ей толкова" (с пръсти показваш 4), плакахме често, смяхме се до истерия, сърдихме се, сдобрявахме се, обещавахме си разни неща, понякога ги изпълнявахме, понякога не, заминавахме, връщахме се, писахме букви, спомени, скицирахме, изтривахме, празнувахме. бяхме тъжни, и най- важното - през цялото това време заедно.

Изминахме 10 км планина наведнъж. Дори не мрънкахме. На разходка, уж на пикник, но забравили храната, след няколко часа се озовахме на върха. Не вярвах, че ще издържиш. Но малките крачета успяха. Тихи стъпчици, уморени и горди, някакъв символичен наш си връх.

Скоро заяви, че искаш да се отделяш. Щяла си да живееш на друго място, да си каниш гости, да си готвиш и да ядеш. Баща ти с разочарование отбеляза, че се е надявал поне до 20 годишна да си при нас. Ти отговори с иронична усмивка и обеща, че ще идваш да ни виждаш. А си само на 5. Винаги съм искала да си самостоятелна и уверена, но това все повече ме кара да настръхвам.

В края на септември подстригах косата ти. След твоето изрично съгласие. Съвсем малко отдолу и с равен прав бретон. Ти мърдаше през цялото време, ножицата беше тъпа, коремът ми пречеше, но някак успях. Притеснявах се дали ще се харесаш. След първия поглед в огледалото се разплака "Грозна съм! Грозна съм! Не се харесвам!". Идваше ми да ревна и аз, да залепя тънките руси кичури обратно. В този момент сякаш съществувахме само двете. Прегърнах те и непрекъснато повтарях колко си красива и както и да изглеждаш, за мен винаги ще бъдеш най-прекрасната на света. Измихме косата, изсуших я с цялото старание, на което съм способна, сложихме парфюм с аромат на чай и ти се усмихна. Хареса се и цяла вечер беше щастлива. Аз още повече. И малко тъжна същевременно.

Преди месец се появи сестра ти. Тази дума придоби ново измерение с-е-с-т-р-а т-и. Толкова те щадихме през всички тези месеци, за да не се почувстваш пренебрегната, изолирана, застрашена, изоставена. Избягвахме да говорим често за бебето, прекарвахме повече време с теб, искахме да свикнеш с мисълта, че у дома ще има нов човек. Опасявахме се да не ни връхлети голяма вълна ревност. Ти за пореден път ни изненада. От първите дни си така грижовна, нежна, внимателна, чак зряла. Имам чувството, че след час обучение ще можеш да я отгледаш сама. Докосваш я толкова деликатно, непрекъснато повтаряш, че е САМО твоя сестра, гордо я показваш и разказваш за нея. Когато ви виждам една до друга сърцето ми ще се пръсне от любов...

Не обичам да те хваля пред хора, да повтарям колко си невероятна и изумителна, не го смятам за добър вкус, а и ти нямаш нужда от това. Вече разсъждаваш адекватно и държа да знаеш кои черти от характера ти одобрявам и кои не. Не искам да те променям, а просто да ти дам друг поглед, да разполагаш с още една гледна точка, да плуваш в реалността.
Вместо отново да пиша фермани, избрах няколко твои любими снимки, чрез тях те помня най-добре. И най-честно. Честит рожден ден!
На моменти в погледа ти сякаш има 100 личности - всяка с различна собствена история. Понякога ме плашат, не ги познавам всичките.
Боса, често нацупена и с ожулени колене - такава си лятото

Обичам това изражение и поза - все едно играеш дълга партия шах с труден опонент


 Понякога имам чувството, че си много далече, погледът ти тича през пространство и време. Не мога да го настигна.
За първи път на фризьор. Беше толкова уплашена, но и любопитна какво ти предстои. Няма да забравя този поглед.




Обичам да те наблюдавам в концентрация - напрегнато движиш устни и околният свят изчезва

Труден характер, признавам. Предизвикателство е да бъде човек край теб. Но и привилегия.

Пожелах си смело, палаво и свободно дете. Желанието се сбъдна.

Бъди щастлива, Мартина! И все по-смела!
                                                  

17 коментара :

Violka-Antevasin каза...

Прекрасно е, не знам защо, но се разплаках докато четях. Това момиченце е като голям човек затворен (за сега) в детско телце. Наистина има нещо много силно в погледа й.
Да ти е жива и здрава и щастлива и вие покрай нея.

annamoritz каза...

Тъкмо днес четях : The Gift of a Strong-Willed Child > http://www.littleheartsbooks.com/2013/11/29/the-gift-of-a-strong-willed-child/
Защото и аз имам една такава / или две? / в къщи .
Най-много ми харесва снимката с шапката , където рисува :)

Love blanket каза...

Честита ви Мартина на 5! Да расте все така волна и слънчева!
Очертавате се прекрасен троен женски екип :)

Красимира Стоянова каза...

Честит рожден ден на малката Мартина! Желая весело и безгрижно детство и много незабравими моменти със семейството.

Анонимен каза...

Ами снимките с мишите уши?

Maria каза...

Нека расте здрава, Мартина! Много обичана и щастлива! Прекрасна е :)

mannierox каза...

Красиво! Просто прекрасно, разчувства ме и ми стана топличко отвътре!
Честито на малката красавица! Колко е красиво да си майка.. колко силно и смело е. Поздравявам ви! ;)

Krem Ivanova каза...

Когато започнах да следя блога Мартина ставаше на 2. Времето наистина лети!
Честит рожден ден на това прекрасно дете! Нека продължава да бъде муза и извор на всички тези емоции и снимки! Да ви е здрава!

Daniela Dineva каза...

Страхотен текст отново, Мария! С финес и щедрост даряваш дъщеря си, предполагам знаеш, а тя затова расте толкова невероятна, самостоятелна и забавна.
Честит рожден ден, Мартина! Бъди здрава, все така удивителна и изчакай поне до 16-тия си рожден ден да се изнесеш и да заживееш нов живот ;)

Dani каза...

Прекрасни сте!
И нека винаги да е така!

eva bor каза...

Да ти е жива и здрава Мария! Пожелавам на сладката и красива Мартина да е безгрижна, щастлива, все така смела и самоуверена, да преследва мечтите си!
Толкова много нежност, любов и красота има в думите ти, че три пъти ги прочетох ... чак сълзи ми потекоха .... Бъдете много щастливи 4 :)

Гергана Лазарова каза...

Бъдете всички живи и здрави! И бъдете себе си! Друго не ви е нужно, защото сте прекрасни. Прекрасна е и малката Мартина - честит рожден ден! :)

Dani B. каза...

Нека бъде здрава и винаги щастлива! Трогващ пост! Много любов, гордост, нежност и закрила извират от думите ти, Мария! Бъдете щастливи!

Албена каза...

Честит рожден ден на Мартина.
Абсолютно прекрасни сте.

Милена Ангелова каза...

Великолепни фотографии, Мартина е ПРЕЛЕСТНА, писмото на мама -ммммм така ме докосна!
Бъдете здрави всички!

Tsvetelina M каза...

Приказно написано! В частта с подстригването на косата почти се раплаках. Интимността и нежността между майка и дъщеря в този момент ми напомниха как през септември се оказа, че трябва да сложим очила на тригодишната ни дъщеря. Няма да забравя колко беше трудно да й повтарям колко е красива и че само прицесите носят очила, докато издайническите сълзи се стичаха по лицето ми. Чета блога от години, прекрасен е, благодаря Мария.

Borqna каза...

С малко закъснение -
Честит Рожден Ден, красавице!
Жените на 5 са просто очарователни!
/ А твоите Коледни сладки - от днешната публикация - страхотни!
И не на последно място - Честито сестриче!
Да си КАКА е велико!/
Късмет!

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |