2013

понеделник, 30 декември 2013 г.

2013 беше една от онези пълни, уютни, запомнящи се, важни години. Имаше малки взривове, големи взривове, пътувания, протести, промени, преобръщания, страх, смяна на посоки, притеснения, сбъднати желания, преосмисляне, решения, срещи, фойерверки, пристанища...какво ли не. Щастието беше в израстването, в смисъла, в полезното, в мисълта, в подкрепата, в усещането за справедливост, във взаимността, в адекватната комуникация, в споделянето, в куража, в създаването.
Тази година опознах много хора, преоткрих други и ... срещнах един съвсем нов човек. Думите нямат чак такава сила да опишат емоцията. За втори път - вече по-спокойно, осмислено, зряло, плътно усещане за щастие. Да погалиш по главата спящо малко същество, което току-що е пристигнало на този свят, а то да ти се усмихне все едно му разказваш стар глуповат виц - един от моментите, които искаш да хербаризираш, замразиш, отпечаташ, заключиш в дървена кутия. Когато нищо друго няма значение. Наистина.

Нов вид

петък, 27 декември 2013 г.

От време на време почистване и промяна не са излишни, ето какво е новото и различното в оформлението на блога:



Ние трите

петък, 13 декември 2013 г.

В средата на девети месец, две седмици преди да се появи М. Както каза едно приятелче на М.: "Е-е-е-егати тумбака!". Благодаря на Светлана, че не ме накара да обличам еротично бельо, да развявам розови шалове, да заголвам корем, да правя сърца с пръсти и да гледам отнесено. За нашето семейство тя е феята на спомените, запечатва ги по най-лежерния и естествен начин. Обичаме я!

Снимки: Светлана Стоянова

Код късо

четвъртък, 12 декември 2013 г.


2012

Изключително много харесвам жени с къси коси - обикновено смели, уверени в себе си, рискуващи, интересни, експериментиращи, различни. И преди съм споменавала, че промяната не ме плаши, напротив, с косата си съм правила какво ли не. Последната радикална (преди година и половина) беше от средата на гърба до прическата на снимката. "Оу, ти си луда!", "Как ти дава сърце да я отрежеш тая коса", "Ами ако не се харесаш?!", "После докато ти порасне..." - това чувах непрекъснато при споменаване на идеята. Един ден просто си запазих час и я отрязах. За щастие имам фризьор, който обича експериментите. След като му показах снимките възкликна "Супер, много обичам да режа, ще ти отива.". Около мен се бяха събрали 5-6 ужасЕни жени, които при падане на кичурите на пода въздъхваха тъжно "Ох...". При мен обаче щом една идея се загнезди трайно в съзнанието ми, нищо не може да ме разубеди или разколебае да я осъществя. Само който си го е причинявал знае какво е облекчението и ефектът "от дълга-къса", направо ти идва да крещиш от радост и да летиш, все едно си нов човек. Е, има и доза напрежение.

Покрай промяната установих, че има доста митове за късата коса, ето някои от тях:

Тест зона

сряда, 11 декември 2013 г.

Не е тайна за никого, че всеки притежател на що-годе четен блог получава най-различни предложения, покани, идеи за сътрудничество. Популярни печатни издания те включват в имейл списъците си за събития, модни марки те канят на партита, телевизионни предавания на участия, известни брандове ти пращат подаръци. В началото е интересно, впоследствие не толкова. Ако блогът е създаден с подобна търговско-рекламна цел - чудесно, но ако е просто личен, тип дневник, градацията във времето е горе-долу следната: изненада=>  гъделичкащ комплимент=>  забавление=>  лека досада=>  отегчение=>  равнодушие.  Освен комплимент към автора, тези взаимодействия са удобен, сравнително евтин и високо ефикасен начин за реклама на продукти, заведения, мероприятия, издания, услуги. Практикува се навсякъде по света, примери много, някои го правят елегантно и с мисъл, други не съвсем. Естествено, всичко е на принципа на добра воля, обикновено офертите не изискват нищо конкретно в замяна, поднесени са като мил жест, а в други случаи има определени условия, дори схема. Има блогове (особено модни, козметични, лайфстайл), които залитат по този начин на списване и съдържанието им се превръща в куха рекламна платформа, в справочник за събития, обезличават се, губят характер и съответно публика. В случай, че са спонсорирани от дадена фирма/марка, редно е това да бъде изнесено като информация, а не публикациите да са от типа "ми взех си ей това и ми хареса много" в 10 поредни постинга. Има други, които категорично отказват поради различни съображения. Трети пък го правят с мярка и с идеята да бъде полезно за тези, които четат, изразявайки що-годе безпристрастно мнение. 
За трите години от съществуването на LaMartinia съм получавала какви ли не оферти,
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |