Не е тайна за никого, че всеки притежател на що-годе четен блог получава най-различни предложения, покани, идеи за сътрудничество. Популярни печатни издания те включват в имейл списъците си за събития, модни марки те канят на партита, телевизионни предавания на участия, известни брандове ти пращат подаръци. В началото е интересно, впоследствие не толкова. Ако блогът е създаден с подобна търговско-рекламна цел – чудесно, но ако е просто личен, тип дневник, градацията във времето е горе-долу следната: изненада=>  гъделичкащ комплимент=>  забавление=>  лека досада=>  отегчение=>  равнодушие.  Освен комплимент към автора, тези взаимодействия са удобен, сравнително евтин и високо ефикасен начин за реклама на продукти, заведения, мероприятия, издания, услуги. Практикува се навсякъде по света, примери много, някои го правят елегантно и с мисъл, други не съвсем. Естествено, всичко е на принципа на добра воля, обикновено офертите не изискват нищо конкретно в замяна, поднесени са като мил жест, а в други случаи има определени условия, дори схема. Има блогове (особено модни, козметични, лайфстайл), които залитат по този начин на списване и съдържанието им се превръща в куха рекламна платформа, в справочник за събития, обезличават се, губят характер и съответно публика. В случай, че са спонсорирани от дадена фирма/марка, редно е това да бъде изнесено като информация, а не публикациите да са от типа “ми взех си ей това и ми хареса много” в 10 поредни постинга. Има други, които категорично отказват поради различни съображения. Трети пък го правят с мярка и с идеята да бъде полезно за тези, които четат, изразявайки що-годе безпристрастно мнение. 
За трите години от съществуването на LaMartinia съм получавала какви ли не оферти,
 от приятни до абсурдни – да организирам томболи с награди, игри с въпроси, конкурси за снимки, да пускам платени публикации, да слагам банери с марки и спонсори, да агитирам за определени сайтове/страници срещу процент, отделно покани за най-разнообразни събития, някои изключително интересни, други не дотам, пращали са ми подаръци, ваучери, талони за отстъпки, т.н  И преди съм споменавала, че този блог е личен и ще остане такъв, за мен е важно да не го видоизменям и да не изневерявам на този принцип, в противен случай би ми станало скучно да го поддържам. Не го смесвам с работните си задължения и ангажименти, колкото и темите понякога да са близки. Скоро обяснявах на приятелка, че виждам сцена от бъдещето: мен вече ме няма, децата и внуците ми седят по чорапи с коледни мотиви в някоя мразовита вечер, четат блога  на чаша чай, с коледен аромат естествено, и си казват: “ей, тази майка ни/баба ни …. голямо куку е била.”:-))
Има случаи, в които ми се иска да споделя за нещо ново, което е попаднало в полезрението ми. И ми се струва честно да спомена източника на идеята, както и моето откровено мнение по въпроса. Затова реших да създам нова рубрика в блога, наречена Тест зона, където накратко да споделям подобни неща, с всичките плюсове и минуси, които виждам.  Ще упоменавам задължително дали са по моя собствена инициатива или са се свързали с мен за тестване на нов продукт или място. Освен, че добрите начинания, продукти, места и занимания в България имат нужда от поощряване, необходима им е и разнообразна гледна точка, искрено мнение и идейни препоръки, обратна връзка един вид.
Този тип  публикации ще са редки, ако на някого не са интересни, да ги подминава, философски заключения, заяждания и мъдри изводи по темата са излишни, смятам.
* Funtopia – още лятото от екипа на Фънтопия се свързаха с мен, за да поканят М. да тества новия им обект. Стени, катерене, въжета, високо, за деца? Бях сигурна, че М. ще бъде във възторг . Тя естествено остана очарована още след първото посещение и пожела да празнува рождения си ден там.

Плюсовете:
+ Съоръженията са изключително разнообразни и забавни, цветно и красиво е.
+ Всяка стена е с различен дизайн, идея и степен на трудност.
+ Обезопасяването и оборудването са нови, модерни и надеждни.
+Ако няма парти за рожден ден, инструкторите са достатъчно и обръщат необходимото внимание на всяко дете.
+Идеята за забавление, съчетано със спорт и раздвижване е много подходяща за студените месеци.
+Подходящо е за деца като моето, чиято енергия е в повече и имат нужда от сериозно изморяване.
+Цената от 12 лв за сесия/час е разумна.
+Има гардероб, удобно място за преобуване и обувки под наем, ако детето ви е с неудобни такива.
+Има опция за празнуване на рождени дни с няколко парти зали.
+Има пързалка в специален улей и екстремни скокове от високо.
Минусите:
– При рождени дни в парти залите настава малък хаос, може би трябва да има служител, който да отговаря за тази част.
-При организирани мероприятия не се поощряват единични посещения, направо се отклоняват.
– Когато има повече хора, инструкторите не смогват и съответно не обръщат достатъчно внимание на всички деца. Безопасността е гарантирана, но понякога децата имат нужда от поощряване и обяснения.
 Бих препоръчала да се оптимизира организацията на момичетата на рецепция и да се включи опцията да оставиш детето си, подобно на клуб, съответно като се следи за неговата сигурност и да няма достъп до изхода след изтичане на времето. Също да се обърне малко повече внимание на качеството на кетъринга, препоръка между другото към всички детски клубове, които организират рождени дни, пиците винаги са под всякаква критика.
Като цяло ни стана любимо място, приятелите на М., които бяха поканени също се забавляваха много, ще бъдем редовни.
* Olympus T G 2 – предложението да тествам новия модел на Олимпус дойде точно когато се чудех дали да не взема някакъв компактен апарат (т.нар. сапунерка). Любовта ми към снимането е на етап “така не ми се влачи голямата тежка чанта”, който обикновено идва след “трябва ми нов обектив”, “искам нещо по-професионално”, “имам нужда от подновяване на техниката” и “снимай ме сега как снимам с големия черен апарат”. Лежерни моменти, в които искаш просто да запечаташ момента без да се напъваш с опити за високи арт постижения и после да обработваш купища снимки. Сапунерките са перфектен избор за туризъм, семейни почивки, работни пътувания и най-общо казано снапшотове без кой знае какви художествени амбиции. Леки са,  лесни за ползване, не заемат място. Особено подходящи за човек като мен, който не обича да снима с телефон и рядко харесва телефонна фотография.
Снимала съм ежедневни неща, забравих да махна датата, снимките не са обработвани.

Плюсове:
+ има опция за монтиране на конвертори и светкавици, възможностите се увеличават многократно
+ противоударен (за “сръчни” като мен)
+ прави снимки под вода – за съжаление го тествах след връщането ни от морето, така че не успях да оценя тази му функция. Подходящ и за снежни снимки, ако падне от якето ви за ски или се намокри.
+опции за ръчна настройка на експозицията и блендата, създаване на собствен режим, така и разнообразни автоматичнни режими (Портрет/ Пейзаж/Искрящи светлини от ръка/ Нощни сцени/Нощни сцени с портрет/Спорт/На закрито/ Автопортрет/Залез/Заря/Храна/Документи/Плаж и сняг/Подводни снимки/Подводен широкоъгълен 1/Подводен широкоъгълен 2/Подводен макро режим/Домашен любимец (котка)/ Домашен любимец (куче)/ Сняг/ Панорама HDR при насрещно осветяване)
+ красив дизайн
+ лесно за навигиране меню и удобен достъп
+ приятни цветове и контраст на кадрите
+ справя се успешно при ниска осветеност и смесена светлина
Минуси: 
– не открих опция за генерално изключване на светкавицата при смяна на режимите, може и да има, аз нямах достатъчно време да разучавам
– малко по-тежък от стандартния компактен апарат, но при метален противоударен корпус е разбираемо

  


* Таляна – този ресторант искахме да посетим още миналата година, но не стигна времето. Почти апокрифен, в интернет няма никаква информация, не открих точен адрес или телефон. Малко преди Несебър вдясно, по черния път, така ни обясниха. Намерихме го с налучкване и питане. Много семпла атмосфера, дървени пейки и маси над брега, с великолепна гледка, кратко меню с базови рецепти. Аз лично много се радвам на заведения, в които нещата свършват, това говори, че се готви с пресни продукти, ден за ден, не се замразява и има много клиенти (поне на теория е така). Само половин час след като седнахме, ресторантът беше абсолютно пълен. Поръчките идват много бързо, сервитьорите направо летят. Има прясна риба, миди, рибен пастет, рибена чорба, семпли, но вкусни неща. Препоръчвам. Единственото, което ми липсваше беше хубав хляб.



Снимка: Duende

* Grape central – Яна и компания отвориха този винен бар точно когато спрях да консумирам (временно) какъвто и да било алкохол. Кофти. Беше ни предоставен любезно за декор на снимки още докато кипеше ремонт. Централна локация, чудесно помещение (бивша фурна за хляб), артистичен запомнящ се интериор, приятелска обстановка, много вина и интересно меню. Досега на винените барове не им се получаваше, този път съм сигурна, че ще бъде точно обратното, просто защото си разбират от работата. Във Фейсбук страницата им се публикува редовно информация за тематичните събития и ежедневното меню. Организират се така любимите ми и слабо разпространени у нас брънчове, естествено по лежерно декадентски с чаша откоетопредпочитате.
Grape Central е на ул. “Цар Самуил” 45







Comments

  1. Ааа, Grape Central ми е толкова любимо място <3
    Мисля, че тест-зоната е съвсем в реда на нещата, а подходът ти е достатъчно премерен и твой. Поздрави!

  2. Walltopia са наистина страхотни. Най-успешната българска фирма в този бранш, на едно от първите места сред производителите на катерачни стени. Наистина се кефя, че българска фирма успява да просперира, благодарение на идеите и кадърния си екип. Много ме зарадва споделеното за Фънтопия!:)

Write A Comment