Женѝ

петък, 8 март 2013 г.


Тази жена сечеше дърва в един  юнски дъждовен ден край пътя за Копривщица. Сама с детето си на не повече от 7-8 години. Беше като някакво самодивско видение в това маслено зелено, очите й същите.  На фона на цепениците, подгизнала и леко смутена.  И ние подгизнали, с мотори. Спряхме специално, за да я снимам. Мислех, че няма да  разреши. Казах й, че е прекрасна. Погледна ме с крайно недоверие, една голяма въпросителна за секунди, съгласи се с усмивка.  Не знам дали ми повярва, по-скоро не. Дори не я попитах дали има нужда от помощ, беше ми неудобно да заговарям и да се натрапвам. Благодарих и тръгнахме.
Дълго време след това мислих за нея. И колко е важно някой да спира и да ни припомня, че сме прекрасни. Дори когато сечем дърва под дъжда. И дори когато не ни се вярва. Най-вече тогава.

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |