Един от ОНЕЗИ дни

четвъртък, 11 април 2013 г.

Взимам те от детска рано, отиваме на концерт. Само двете, по женски.
Пристигаме час по-рано. Изненадващо, обикновено винаги закъсняваме. Последно обърках часа на кукления театър и влязохме почти в края на постановката. 
В двора на радиото има малък параклис и красиви нови пейки. Сядаме на най-слънчевата. Все едно с фуния върху нас се излива енергия, от онази, космическата. Вадиш новото си списание и разглеждаш съсредоточено, все едно четеш. Приличаш ми на голяма, така вглъбена и спокойна, случва се рядко.
Две по-малки деца приближават, започват да пипат списанието и да се смеят. Питаш ме защо повтарят едно и също. Не знам, малки са, остави ги. До нас друго дете се дере жестоко повече от 15 минути. Майката захапва нервно цигара и се обажда почти с крясъци на бащата. Мяташ снизходителни и възмутени погледи, все едно и ти не правиш така. Припомням ти последния случай. Толкова е грозно, казваш. Да, но го правиш.
Идва време да влизаме. Впечатлена си от сградата на радиото - коридори, фоайета, студио 1, цялото в дървена ламперия и висящи от тавана микрофони. Около 100 пъти питаш кога ще започне, нервничиш. Гладна си, така и не се научих да нося храна в чантата. Обяснявам, че концертът не е кино и тук не се вади храна. За момент се улисваш и забравяш. Сядаш в мен, за да виждаш по-добре.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |