Открития

неделя, 28 декември 2014 г.

Подправката
Пушен пипер - сладък, лют, червен, тъмен, със зехтин или без. Дълго време го игнорирах, мислейки си, че е неоправдано прехвален. Оказа се грешка. Придава невероятен аромат, пикантен вкус и съвсем нов образ на всеки продукт. Върху месо, сирена, салати или просто с току-що изпечен хляб.
Сминдух - несправедливо пренебрегван и в сянката на всички модерни екзотични подправки. Без да се комбинира, достатъчен е и самостоятелно. Върху бяло саламурено сирене и варени яйца.

Ароматът
Мислех, че след Black Orchid/Tom Ford не бих могла да харесам толкова силно друг парфюм. Е, появи се Velvet Orchid. Невероятен, запомнящ се, характерен, подобен на предшественика си, но и различен. С повече ванилия и цветя.

Старото ново място
Берлин. От местата, които си виждал и преди, но все едно не си. Многоцветен, разнолик, отворен град. Евтин, с чудесна храна, приятни хора, много деца, велосипеди, екстравагантни коси, великолепни паркове и заведения. Идеална разходка за дълъг уикенд.

Поуки, мантри, наблюдения

неделя, 21 декември 2014 г.

Някои поуки и наблюдения от тази година, така сюрреалистична, кармична и еклектична. Странна година със загуби, болести, раздели, но и мъдра, динамична и някак наместваща. Хаотичен и пожелателен списък, който често ще препрочитам.
  • Да не се заричаме. За нищо. Не се знае кога ще ни настигне зад ъгъла.
  • Да не правим на всяка цена  каквото и както всички. Води до фрустрации и напрягане на обстановката. Каквото е на душа, доколкото обстоятелствата позволяват.
  • Да отделяме достатъчно време за разговори. Истински, лице в лице. Статусите не са разговори, а само опит за такива.
  • Да гледаме в собствените панички и да се чувстваме добре в обувките си. Би ни спестило много разочарования.
  • Да даваме, без непременно да мерим какво бихме получили в замяна.
  • Да четем повече. Тази година на Панаира на книгата хората се блъскаха да купуват. Единственото блъскане, което ме радва.
  • Да не копираме, а да се вдъхновяваме.
  • Да мислим нашироко. Тесногръдието не отива никому.
  • Да се отървем завинаги от някои женски клишета: "маниачка съм на тема обувки", "искам да бъда себе си", "обичам да пътувам", "шопингът ме зарежда". Така омръзнали са на всички.
  • Да държим на думата си. Иначе става лека и пълна с въздух.
  • Когато няма какво да кажем, просто да замълчим.

Двоен рожден ден

сряда, 17 декември 2014 г.

Преди три седмици вкъщи, с много деца, приятели, гости, подаръци и емоции. Снимки от самия ден нямаме, но наваксахме по-късно с над 50 бели балона и силно наелектризирани коси:-)

Любов на име Кая

понеделник, 15 декември 2014 г.


На 13-ти загубихме нашата Кая. Не просто куче, а скъп приятел и част от семейството. Преди почти 12 години я донесох в шепата си, а в събота си я прибрах бездиханна в найлонов плик. Живот...
- Мамо, защо плачеш?
- Защото Кая я няма вече...
- Милата Кая... - и продължи да си играе.
Децата понякога имат стряскащо, по-скоро философско отношение към смъртта, все едно я приемат за нещо нормално, все едно не ги плаши и не е тъжно.
- Кая е загробена до трите бора. - казва на всички М. Не искахме да я лъжем или да измисляме истории, така е честно. Ходим да я "виждаме" и да ѝ говорим.

Гастрол: Жена през вековете/Woman through a Century

сряда, 10 декември 2014 г.


Grete познавам от ФБ чрез общ контакт. Родом от Естония, вече 10 години живее в Хамбург. Винаги усмихната, с вродена елегантност и изящна северна красота. Поканих я да представи неин безкрайно интересен фото проект, осъществен заедно с Bernd Malöwsky, приятел любител фотограф. Едно истинско пътешествие във времето! Само мога да подозирам колко забавно е било.
_________________________________________________________________________________________________

1900 - 1914

Природата си знае работата

вторник, 9 декември 2014 г.


Източник снимка

Преди няколко месеца, в началото на лятото, отново решавам, че искам да превърна тъмно кестенявото в доста по-светло на сектори, т.нар. balayage. Жертвам часове висене в салона и немалка сума пари за няколко тона разлика. 
- Харесва ли ти новият ми цвят? 
- А, нов ли е? Да.
- Даже не си забелязал?! Егати...

Блогореалност

събота, 6 декември 2014 г.

Когато създадох LaMartinia (преди почти 5 години), имаше малко лични блогове  на разнообразна тематика. Повечето бяха кулинарни, социално-политически, за картички, пътувания, фотографски, модни, изобщо с някаква конкретна насоченост. С времето се появиха доста подобни (т.е без определена основна тема и линия), някои сполучливи, други недотам. Не съм измислила топлата вода, но съм засичала  имитации и повторения, които по-скоро са ме разсмивали, отколкото дразнели. Специфични неща като словоред, определена употреба на думи, структура на изреченията, характерен изказ и други от сорта. Иначе, нито съм първата, нито последната, която снима децата си, готви, пише на различни теми и ходи насам-натам, това вече светът го е видял многократно. Видял е също така и как един блог се превръща от лични записки в бизнес. Някъде там, не и при нас. Тук, при умело списван такъв, започват да пристигат предложения за работа, което е чудесно. Но блогът сам по себе си е трудно да се превърне в източник на доходи. Тази тема всъщност е едно негласно табу. Почти всеки автор на блог скача като ощипан при изричането на думата "пари", обикновено последователите му също. Причините няма да анализирам, просто ще нахвърлям някои наблюдения, които натрупах за почти петгодишното съществуване на блога и покрай работата си напоследък (съвсем встрани от LaMartinia и извън българския пазар).
*Там* и *тук* са условни понятия с изключения, разбира се.

PR агенции/журналисти/медии
Там - обикновено PR агенцията ви е забелязала, следи и харесва това което правите. Получавате уведомителен въвеждащ мейл, чрез който си уговаряте среща и обсъждате бъдещо сътрудничество. Ако блогът ви е PR friendly, го записвате някъде на видно място, за да не губите времето на хората отсреща и своето собствено. При положение, че се споразумеете и условията ви устройват, ви поема съответният Account Manager и действате по различни кампании. Във всяка публикация, която излиза по темата е упоменато "Sponsored by ..." или "Partnership with: ..."

6

неделя, 30 ноември 2014 г.

Моето малко голямо момиче. От вчера на 6 ♥

Гастрол: Ина

петък, 28 ноември 2014 г.

Ина открих в Instagram. На фона на всички албуми с бебета, кафета, автопортрети, обувки,  есенни листа и храна (moi aussi), нейният профил изпъква плавно и ненатрапчиво. Снима с Nikon D90 (преди) и Nikon D600 (сега). Елегантни силуети, пастелни пейзажи и минималистични сюжети във формат 1:1- красота!

__________________________________________________________________________________________________
Още от Ина в Instagram и блога й

Като цяло снимам малко хаотично, на периоди, обикновено вдъхновението ме спохожда спонтанно. Затова и снимките ми са различни - в един период са ярки и цветни, в следващ - черно-бели, после пък в бледи приглушени тонове. Снимам, когато имам настроение и вдъхновение, единствено и само за удоволствие. Цветове, детайли, светлина, форма - това са нещата, които търся и се опитвам чрез тях да предам своите емоции и настроение.

Миграция: Таня

четвъртък, 20 ноември 2014 г.

Име/псевдоним: Таня
Възраст:  41 (това е положението)
Образование: по образование съм юрист и икономист. Обичам да рисувам, да пътувам, не чакам светът да дойде при мен, по скоро се радвам да го откривам. Смятам, че единствените неща, които имат значение са полетът на душата, способността ни да виждаме красивото, способността ни да обичаме и да сме добри, това не са клишета, а начин на живот. Призванието ми е да съм мама на две буболета. Истината е, че като човек винаги съм обожавала правото, чистотата, редът, коректните взаимоотношения. Подредеността в мислите и чувствата. Това, което ме подтискаше бяха сивите блокове в Люлин и мърсотията. Това, което не можех да приема, беше липсата на държава. Подсъзнателно разбрах, че свободата, която уж получихме, ни превърна в роби на анархията. Без да осъзнавам реалната причина си мечатаех за място, където правото, редът и личността имат значение.
Мястото: Германия, Щутгарт. Заминаването беше в една прекрасна есен на 2006 година.
Нещата, които ме очароваха: редът и чистотата, въобще  подредеността.

YOU ARE LATE!

петък, 14 ноември 2014 г.

Един от вечните семейни спорове е: Колко време преди полет трябва да бъдем на летището? Аз твърдя, че може и в последния момент, Т. настоява за 2 часа по-рано. Независимо дали пътуваме отделно или заедно, разговорът е горе-долу: "Ама ти наистина ли мислиш, че ще вися 2 часа на летището?!" "Когато пътуваш сама прави каквото искаш, когато сме двамата, ще се съобразяваш." Добре, казвам унило и си представям колко неща бих свършила през този излишен час. Със самочувствието, че никога през живота си не съм изпускала полет, размахвам ръка: "Айде бе, спокойно." Вечно закъсняващите като мен притежават един особен "късмет на последния момент", на който винаги разчитат и който, уви, останалите не разбират.
 Последният път се размотахме със закуската, изпуснахме за малко метрото, връщах се за забравени в стаята вещи около 5 пъти, разни други дребни непредвидени случки и пристигнахме час преди полета.
- Ще изпуша една цигара отвън - казва Т.
- Е, каква цигара, нали все даваш зор? 
Дръпва на две на три, подтичваме, летището малко, стигаме бързо, воала на гишето. Служителят тъкмо навива рулото със стикери и а-ха да стане от стола. Hello, ние такова ... да се чекираме. Всички гледаме с кокершпаньолски погледи, пълни с умиление. Мне, по-скоро смирение и дълбока вина, особено аз. Мъжът отсреща ни поглежда строго и отсича: YOU ARE LATE! И продължава да навива рулото. Т. ме стрелва с най-интензивния си поглед от категорията "Аз казах ли ти, бе!", олеквам и за секунди си представям:

Сукуленти

събота, 8 ноември 2014 г.

Обикновено в един дом първо впечатление ми правят не подредбата, мебелите или чистотата, а липсата на няколко неща - книги, цветя и снимки. И трите мога да понасям в изобилие, понякога дори прекалявам. Освен всички налични досега (малко сме като в ботаническа градина), напоследък у дома се заселиха т.нар. сукуленти - най-общо растения с месести листа или стъбла, които натрупват вода. Към тях се причисляват и кактусите. Освен че са компактни и интересни на вид, те изискват символични грижи. Не се пресаждат, през студените месеци се поливат веднъж на 2-3 седмици, обичат светлина (но не пряка слънчева), виреят в плитки съдове, не се пулверизират, нямат листа за почистване, въобще - лесна работа. На дъното на съда е добре да сложите по-едри камъчета, за да се отцежда излишното количество вода и да не загнива почвата. В случая използвах огромен (непотребен иначе) стъклен съд, който пасна идеално. Исках да ги засадя по-раздвижено, на различни нива, но ландшафтната архитектура се оказа трудна работа и стана малко скучновато. С М. заедно подредихме камъчета и охлюви - нещо като мини алпинеум. Има място за още няколко растения, които ще набавим допълнително.

За шестгодишните

вторник, 4 ноември 2014 г.

След 3, 4 и 5, идва време и за 6.

Децата на 6 са странна смесица от малък и голям човек. На моменти имате чувството, че детето ви е две в едно. Обикновено не без резон. Рязко се сменят настроения, крайното спокойствие минава в крясъци и подскоци, апатията във внезапна енергия. Понякога се събуждат необяснимо кисели и точно след 3 секунди ви прегръщат и мъркат с усмивка. Понякога се случва и обратното, трябва да сте подготвени за всичко.

Те могат да се грижат за  бебето, докато отскочите до магазина. Могат и да го подхвърлят почти във въздуха на фона на Gummy bear. Или да го вържат с кучешка каишка и да го разхождат из хола. Въпрос на преценка.

Розовите пухчета и дрехи  почти изцяло са отстъпили на по-изчистени, дори рокерски, или поне такива с по-нормални картинки. Алелуя!

Шестгодишните (момичета) вече се фръцкат. И то съвсем не по бебешки. Случва се рядко, но все пак... Иска ви се, или не, факт е, просто го приемете.

Говорите си с тях като с големи хора. Понякога, обикновено когато изпадате в крайно умиление, ви правят забележка, че много се лигавите. (!)

Рожден ден номер 1

неделя, 26 октомври 2014 г.

Цяла седмица сме заети с разни задачи, куфари с багаж все още стоят неразопаковани в коридора. Рожденият ден е в събота. Решаваме да не правим парти, М2 е малка, М1 кашля, ние сме изморени и затрупани с работа, няма никакво време за организация. Ще се почерпим някъде в тесен кръг, ще купим заедно подарък, ще се разходим. А пък празненството с гости ще съчетаем с това на М1 другия месец.

На 25-ти завалява обилен сняг, пътищата стават непроходими, адски студ. М1 е канена на друг следобеден детски рожден ден, извиняваме се, че няма да може да отиде, кашля. Единствен вариант за подаръци+вечеря+разходка в последния момент - бърз мол, бррр. Продължаваме да се изненадваме какви чудеса се случват там, тема на друг разговор.

Топло, скъпо, шумно, досадно. Някакви девойки около 10 пъти искат да ми изправят косата, която умишлено съм навила на ролки. Рожденичката заспива в количката, М1 се пазари за някакви неща, както обикновено. Несесер за канцеларски принадлежности в случая, покрай сестра си ще намаже и тя. Търсим ѝ обувки за сняг, като Софийска община сме - неподготвени за метеорологичите условия.

Деца? Не, благодаря.

неделя, 26 октомври 2014 г.

Въпросът с децата странно наподобява тези с пушачите и домашните любимци - да имаме права, но и да не пречим на другите. Малко оксиморонна цел, но не и невъзможна. Обикновено хората, които се дразнят от безконтролно детско поведение в обществени пространства са тези с големи деца (вече позабравили какво е), младежите (все още далеч от идеята) и тези, които нямат (или просто не обичат такива). Има и трети вид (аз сред тях), които хем имат деца, хем се възмущават. Е, случва се.

Високи децибели
Истина е, че никога не съм понасяла спокойно шумове от какъвто и да било вид - силно говорещи хора, крещящи деца, висок тон по мобилен телефон. Не смятам, че е нужно да ангажираме с разговора си 5 околни маси, често правя и забележки (да, знам, безсмислено е). Ние в домашна обстановка сме нелеката за понасяне комбинация от три неаполитански, 2 израелски и няколко испански семейства - доста шумни, жестикулираме, караме се, крещим си, неприятна история. Навън обаче се стараем да не натоварваме околните с п(р)оявата си.

Мис Слънчице

събота, 25 октомври 2014 г.



Миналата година по същото време Матеа П. влезе в живота ни. Малко, бяло, нежно и усмихнато бебе, което всички чакахме с голямо нетърпение и любов. Второто дете очевидно се отглежда доста по-спокойно, на моменти дори небрежно, но много по-осъзнато и с удоволствие. Няма го неловкото притеснение на първия път, нито смешния патос от това да си чисто нов родител. С второто дете наваксваш моментите, които си прекарал в опасения и въпроса "Дали действаме по правилния начин?". Просто защото единствен правилен начин няма. 

Малкото, доскоро новородено Матеа, вече пътува наравно с нас, реагира и комуникира, участва във всичко, което правим със завидна дискретност и зрялост. Може би защото иска да се внедри възможно най-бързо. А може би защото има най-любящата и грижовна сестра на света. "Мамо, какво щяхме да правим без нашето сладко Матейчи?!" Да, какво щяхме да правим наистина...

Миналия 25-ти октомври беше слънчево и топло, днес вали обилен сняг. Една година променя толкова много.

Честит рожден ден, М.! ♡♡♡

Тест зона: Nicola Bags

вторник, 23 септември 2014 г.

Създателите на тези чанти са ги нарекли с непретенциозното и конкретно заглавие "Чанти за пазар". Тествах ги с удоволствие и любопитство, защото редовно ползвам подобни. Ненавиждам полиетиленови пликове и смятам, че чантата от плат е далеч по (раз)умно решение. Имала съм всякакви - гумирани, памучни, големи, малки, шарени, едноцветни, с различна кройка и дизайн. Едни от най-важните неща за такава чанта: да бъде голяма, лека, компактна при сгъване и естествено издържлива. 

Снимка: Nicola Bags

Гастрол: бутикова eзикова школа Studio Nuovo

понеделник, 15 септември 2014 г.


от Десислава Танева
Снимки: Studio Nuovo 


Каква е концепцията?
Нашата школа, или школичката, както с любов си я наричаме, е създадена от хора, които не само обичат да знаят чужди езици, но също така обичат да „вдишват“ чужди култури, да стъпват на възможно повече интересни места и да общуват, ама наистина да общуват с широкия свят. Целта ни е всички, които идват при нас с желанието да учат език, не само да научат правилата, което неизбежно се случва, но наистина да усетят „вкуса“ на културата носител, да го усетят като част от цялото - заедно със средата, порядките и особеностите на местата, по които се говори. Искаме тези хора да попаднат на различните места чрез всичките си сетива, да си направят едно малко „пътешествие“, било чрез ароматното бразилско кафе в часа по португалски, кроасаните в часа по френски или чрез „солените“ сладки от Япония.
Идеята при нас е всеки да разчупи говорния апарат в максимално автентична и предразполагаща среда.

Професионалната ресторантска критика - какво точно представлява и защо я няма в България?

понеделник, 1 септември 2014 г.

От доста време ме тормози този въпрос: защо в България няма професионална ресторантска критика? Тук нямам предвид нито платени хвалебствени PR ревюта, нито лаишки упражнения по темата от типа "Миии, не ми хареса покривката." А някой строго специализиран, подготвен нишов специалист, който умело жонглира с красиви термини, виртуозно окастря недостатъците и елегантно очертава достойнствата на нашенските ресторанти. Рязък и критичен, без да стига до грубост и хулене, критикуващ градивно, без да осмива, притежаващ аристократичен сарказъм, в съчетание с плавен изказ. Да увлича и в същото време да информира. Да помага дискретно на ресторантьорите да открият своето място и да се задържат достойно на него, да насочва клиентите към това, което търсят, без да изпитват грандиозни фрустрации. Като човек обичащ храната и новите градски места, с удоволствие бих чела подобни ревюта, вярвам, че не само аз. Тъй като не съм професионалист в областта, помолих Яна Петкова, изтъкнат винен специалист и ресторантьор с богат опит (Скарабар и Grape Central), да сподели своето виждане по темата. 

Пренатални изследвания

неделя, 31 август 2014 г.

Държа да отбележа, че под привидно суховатото и страховито заглавие стои единствено личен опит. Не съм лекар, нито генетик, и публикацията е без претенции за медицинска изчерпателност и научна експертиза. Нямам и намерение да разяснявам детайли по неспецифична за мен материя, за това има достатъчно текстове, източници и специалисти. Но от доста време я замислям поради две причини:

- уж разнообразната информация по темата в нета, която обаче се оказва доста едностранчива, хаотична и не особено практична.  Току-виж този материал от първо лице бъде полезен на някого, поне на мен подобни истории ми бяха. 
- крайно оскъдните обяснения от страна на повечето акушер-гинеколози по темата. Силно комерсиализираната същност на тези изследвания, превърнали се в тип търговия. Общо-взето най-важната част е "Платете на касата", "Платихте ли?", "Колко струва?". А е нещо малко по-различно от това да си купиш обувки, примерно.

Миграция: Михаела Г.

понеделник, 25 август 2014 г.


Име/псевдоним: Михаела 
Възраст: 26
Образование, призвание, професия или занимание: По образование политолог и антрополог, призвание може би все още го търся, но все повече и повече и повече ме влече към кулинарията. Професия към момента - програмен координатор.
Заминаването: първото дълго заминаване на 16г.,  2004г.  за да завърша средното си образование в Англия. Преди това бях прекарвала летата си в Англия на летни курсове и в момента, в  който се появи опцията да остана да уча там, прегърнах идеята с огромен ентусиазъм.

Миграция: Петя Г.

сряда, 6 август 2014 г.

Име: Петя Г.
Възраст: 23
Образование, призвание, професия или занимание: Завършващ бакалавър, откривател, мечтател. Обичам да готвя, понякога да снимам и да го показвам, обичам пътешествията, въпреки че не пътувам често, обичам новите места и хора, свободата, която дават и усещанията, които носят.
Заминаването: Септември 2013, по програма „Еразъм”, с идеята да си доставя нови изживявания, приключения, да се усъвършенствам, да попътувам, да срещна нови мои страни, да съм на свобода, да съм надалеко, сред непознатите и непознатото.
Мястото: Висмар, Северна Германия.

Лято?

събота, 2 август 2014 г.


По това време из блоговете е пълно с подобни постове. Винаги са ми били любопитни и приятни за четене, ето моите must haves за това ...хм... лято:

1. Много харесвам шапки. И хора, които ползват шапки. Това лято ми беше мерак за класическа панама в бяло, с тъмна текстилна лента. Направих я на нищо за няколко дни от фон дьо тен, пясък, плажно масло, бебешки пюрета и какво ли още не, но ще изкара още един сезон. Марка - незивестна, 10 лв. от сергия.
2. Голям почитател съм на Reisenthel. Изключително функционални пътни чанти, несесери и всякакви други текстилни аксесоари. Много издържливи, в красиви десени,  с идеални шевове и разпределение, помислено е и за най-малкия детайл. Този размер тук е прекалено голям за ръчен багаж в самолет, но за пътуване с кола е чудесен. С вътрешни джобове, устойчива конструкция и двойна дръжка. 60 лв. от Genesis.

Миграция: Ивайло

вторник, 29 юли 2014 г.



Име/псевдоним:  Ивайло Серафимов, казват ми Иво или YVAILO
Възраст:  30 точно
Образование, призвание, професия или занимание: Образование – магистър по счетоводство и моден маркетинг. Призвание – трудно ми е да кажа, за да не звучи гръмко, но вярвам, че е дизайнер. Професия – съосновател и креативната половина от YVAILO, модна марка за стилни жени, които избягват дрехите от животински кожи, както го представям в най-кратката му версия.
Заминаването: Септември 2008 г, тъй като ме приеха магистратура по Моден маркетинг и с идеята да следвам мотото си, че работата трябва да е първо удоволствие и тръпка.
Мястото: Лондон, Великобритания

Миграция: Левтера

понеделник, 28 юли 2014 г.

Име/псевдоним: Левтера
Възраст:  38 /ха-ха, не мога да повярвам/
Образование, призвание, професия или занимание: По образование съм инженер, по призвание икономист. Преди години, когато избрах инженерните науки пред икономиката, майка ми дълго не ми говори. Имаше начертан предварително път за мен. Аз обаче не се съобразих с него и избягах в дебрите на любимата наука - химията. След години и след магистърската степен по бизнес администрация отново стигнах до икономиката, за да може майка ми един ден да кажа" Аз казах ли ти, че с икономика ще се занимаваш"! И така... "Снабдяване и управление на материалните запаси" е професията, благодарение на която обиколих света. И заради която катерих корпоративната стълбичка.

9

петък, 25 юли 2014 г.

Преди 9 месеца без няколко дни. Хелоуин. 

От болницата ни се обаждат: "Даваме си ви я." Леката стомашна инфекция е преминала и ни я връщат след 4 дълги дни чакане. 

От малката шарена метална кутия вадим бледорозовите дрешки, с които прехвърлихме Мартина в реалния свят преди 5 години. Все още миришат на бебе, на чисто нов човек. 

Минаваме през Take a Cake. Изящни малки кексчета с оранжеви тикви, лилави прилепи и още нещо, не помня какво. За милите жени, които се грижеха за нас. За доктор Ч. шампанско и малък символичен подарък, не се сетих за нищо по-подходящо. 

От Тулово през Сан Стефано, спираме на ъгъла срещу парка. За балони. Бонбонено розов с надпис It`s a girl! измежду Хелоуинските черно-оранжеви. За мен - диадема с картонени  Мики Маус уши за 1.50 лв. Ненужни цифри са се врязали в съзнанието ми. Мартина иска да бъде Пепеляшка, роклята е налична. Бързаме. Все едно ако не стигнем навреме, ще я дадат на друг.

Миграция: Лора

сряда, 23 юли 2014 г.


Име Лора
Възраст 26
Образование, призвание, професия или занимание Филолог, пътешественик
Заминаването Всичко се случи, когато навърших 19 години, бях завършила училище и реших да замина да уча в Гранада, Испания. Уви, обстоятелствата не се стекоха така както очаквах и след две години се прибрах в България. Записах Испанска филология в Софийски университет, и от дебрите на историята на изкуството се гмурнах в дълбините на испанистиката.
През прекрасната 2010 заминах за Аляска и след това животът ми пое в една съвсем друга посока с безброй пътувания, емоции, разочарования, успехи. Връщане по програма Еразъм в Испания отново, след това ново лято в Аляска. Последните три години не съм се задържала на едно място повече от 5 месеца. Разбрах значението на израза: „Целият ти живот да се побира в един куфар“.

Миграция: Петя

неделя, 20 юли 2014 г.


Име/псевдоним Петя/Pixie
Възраст 29
Образование, призвание, професия или занимание Маркетолог/икономист/рекламист по документи, PR & диджи PR по 4 часа на ден, Pinterest воайор и снимкосъбирач поне по няколко часа на ден, foodie или porn food stalker за още поне час дневно, производител на идеи (малко от тях, приложими в БГ), гений в организирането на събития, бъдещ предприемач (надявам се) 
Заминаването 2 пъти в живота ми, с цел временна (е)миграция. Първия път – САЩ, втория – Мюнхен. Така и не успях да се почувствам на място, но дълбоко в себе си знам, че тези места са ми дали повече, отколкото са ми взели. Първото преселване – приключенско, диво, необмислено, пълно с щуротии, премеждия и всякакви случки – накара ме бързо да порасна, отрака ме отвсякъде и общо взето, не остана нищо от човешката природа, което да може да ме фрустрира. Видях много, изживях много, научих се да разчитам за всичко единствено на себе си, поработих доста – средно по 12 ч. на ден.  Второто „бягство“ – провокирано от насъбралото се разочарование от БГ-то, от хората, от системата.

Миграция: Гергана

вторник, 15 юли 2014 г.

Име/псевдоним   Гергана
Възраст  21
Образование, призвание, професия или занимание Скоро ще започна третата си година висше образование по специалност „Екология и науки за околната среда“. Увличам се и по снимки, думи, градини, компоти и селски неволи.
Заминаването  Преди две години заминах, за да уча. Оттогава много пъти съм си тръгвала от България и с всяко заминаване целта ми става все по-ясна. Обичам България. Досега не съм се влюбвала – или поне дълго време си мислех, че са ме подминавали всякакви любовни трепети. Оказа се обаче, че моята първа любов е не по-малко обсебваща, глупава и наивна от тази на всички останали – просто се касае не за човек, а за едно малко кърско село.

Миграция: П.

понеделник, 14 юли 2014 г.

Име/псевдоним  П.
Възраст 19 години
Образование, призвание, професия или занимание Аrt lover, crafter, reader, преводач, мечтател, събеседник на свободна практика, писател на пожелания в картички,... сякаш най-точно - търсач
Заминаването Септември 2013, с идеята за търсене, не за бягане. За пробване. Защо... от любопитство, от желание за образование, общуване, игра с непознатото.
Мястото Великобритания.
Нещата, които ме очароваха Разнообразието в много отношения. Радостта, оживлението, приповдигнатото настроение в слънчев ден. Обвързаността на хората с дома им, с града им, с общността им. Приятелствата, които създадох.

Миграция: Дани

четвъртък, 10 юли 2014 г.


Име/псевдоним Йорданка (Дани)
Възраст 21
Образование, призвание, професия или занимание: по образование Правист, по професия – учител, по призвание – фотограф :-)
Заминаването  2011. Защото ми се учеше. Не в български университет. Защото исках да видя дали мога съвсем сама, на съвсем непознато място.
Мястото Нюкасъл, Англия.
Нещата, които ме очароваха Уважението на хората към личното пространство на другия.

Миграция: Пламенна

вторник, 8 юли 2014 г.

Име/псевдоним Пламенна
Възраст 31
Образование, призвание, професия или занимание Призвание - търси се. Образование - Масови Комуникации и Журналистика, Психология и Социални дейности. Професия - мода до скоро, в момента - международни отношения, работя по релация Норвегия/Швеция към Балканите. Занимания - много и любими...литература, музика, дизайн, мода, цветарка по душа...много обичам цветята и всичко свързано с тях. Мечтая за градина голяма или плантация от слънчогледи - моя си.
Заминаването  2008 г заминах за Швеция! Основна причина - ЛЮБОВ! Освен това, копнеех силно за промянаТА, онази, за която толкова много сме чували и чели, е...и аз така. Жадувах за пътувания, емоции, исках да усъвършенствам езика си, да се докосна до нови хора, различни култури, храни, вина, истории...неща, които трудно биха ти се случили у дома.

Миграция: Ана-Мария

понеделник, 7 юли 2014 г.

Име/псевдоним  Ана-Мария Георгиева/Luna Voda (Instagram)
Възраст 23
Образование, призвание, професия или занимание Завърших Класическа гимназия, започвайки специалност Социология в НБУ и довършвайки  обучението си в Америка : в сферата на Communications, Dance и Public Relations.
Заминаването Заминаването ми претърпя, така да се каже, своята генерална репетиция, когато бях на 17г., за 9 месечен период в Портланд, Оr. Първият ми досег с Щатите тогава фигуративно „роди“ едно обективно впечатление за вкуса на времето извън граница и опит как да го нагаждам към своите рецептори за усвояване на света.
Заминавайки повторно, дни след навършването на 22 години през 2013., посрещнах живота си с делници и безсъници в Сиатъл, Wa.

Миграция: Магдалена

петък, 4 юли 2014 г.


Име/ Псевдоним Магдалена (Санчес или Санчесита. Като ученичка мe оприличаваха на актрисите от латино сериалите. Запознах се с един кубинец. Каза, че Санчес много ми подхожда. Така си остана като мой псевдоним).
Възраст 33
Образование, професия, призвание или занимание Завърших моден дизайн, след това учих почти година психология, но се наложи да прекъсна. Засега не работя. Отглеждам дъщеричката си. Скоро си направих и аз блог. Имам нужда пиша.Чудех се дaли да е кулинарен и каквото ми хрумне... Второто надделя. Обичам да снимам, но съм само любител. Записвам латино песни.
Мястото Испания, Алкала де Енарес (2004-2009). Швеция, Карлскрона (2013)

Миграция: Мира

петък, 27 юни 2014 г.

Име/псевдоним Мира Гюлева
Възраст 31 г.
Образование, призвание, професия или занимание Моден маркетинг/ПР/Бранд мениджмънт
Заминаването  Постоянно съм на път. Обиколих доста страни, но мисля че не мога да кажа кое е моето място, харесва ми навсякъде. Първото заминаване- 2001 година, Ню Джърси, САЩ. Тотален „културен шок”, бях на 18 години и съвсем не готова. След година отидох на почивка във Флорида при приятелка и си останах там, чак до 2006, когато реших да се върна в България и да се впусна с пълна сила в корпоративния живот. През 2008 заминах за Милано да направя магистратура и се завърнах обратно в България през 2009. До миналата година работих по специалността си в София, забавлявах се, научих много, но в един момент осъзнах че зациклям и че тъпча солидно на едно място. Имах нужда да сменя обстановката.
Лятото на 2013 г. заминах обратно за Флорида, където работих по проект 6 месеца. Сега живея в Лондон, с бъдещия ми съпруг и не мога да повярвам че град, който винаги съм пренебрегвала, може да е толкова прекрасен и интересен за живеене.
Мястото Хакенсаак ( Ню Джърси), САЩ, Сейнт Питърсбърг, Флорида, Милано, Лондон

Миграция: Галина

четвъртък, 26 юни 2014 г.


Име/псевдоним Галина
Възраст 31
Образование, призвание, професия или занимание Учила съм Mода във Варна (никога не съм се занимавала с това), работила съм 6 години преводач,в момента съм мама.
Заминаването 2003, исках да бъда независима и да видя дали ще се справя сама с трудностите
Мястото Виченца,Италия 
Нещата,които ме очароваха Усмивките на хората тук. Това,че не си дават много зор за нищо, храната, кафето и виното.
Нещата, които не ми харесаха Изключително несериозни и повърхностни, институциите и расизмът. Тук, за да ти издадат един документ е възможно да те пратят на 100 км за някаква си бележка, която може и да не е толкова важна в крайна сметка. Когато италианец ти каже в 10 часа, да знаеш, че е имал в предвид поне 11 :)

Класически фото сюжети

вторник, 24 юни 2014 г.

Скоро Яна публикува кратък списък с някои дразнещи неща във ФБ. Вдъхнових се да събера най-досадните за мен сюжети за снимки. Всеки се е подхлъзвал (включително и аз) в момент на умопомрачение да прави подобни. Ако не си ги публикувал никъде, все едно не съществуват, това е по подразбиране. С нетърпение очаквам ФБ да измисли някакъв начин за филтриране. Едва ли.

- снимка на бира/мента/коктейл на плажа - пясъкът е прекрасен рефлектор и всичко става много фотогенично на секундата. Заради тези снимки ФБ трябва да включат "eye-rolling button".

- селфита - селфитата са чудесни повишители на самочувствие, един филтър и изчезват косми, бръчки, петна. Винаги си от красивия си профил и гледаш небрежно, сякаш не знаеш, че те снима лявата ти ръка. Слава Богу телефонът ми има кофти камера, която почти никога не използвам.

-   снимка на загорели намазани крака и море за фон - тук коментарът е излишен

Миграция: Рая

вторник, 24 юни 2014 г.

Име/псевдоним Рая 
Възраст 27
Образование, призвание, професия или занимание Икономист по образование, артист душевно и творец в свободното време. Професия...скука – счетоводител.
Заминаването 2007 по програма Еразъм, за да видя и другата страна на обучението – в чужбина, да се запозная с различни хора и да вкуся от културата им.Естествено и да остана ако е възможно.
Мястото Португалия, в не толкова големия град Евора
Нещата, които ме очароваха Очарова ме всичко! Силна дума, но наистина всичко. Харесвах обстановката около мен, природата, храната, хората. Доста от приятелите, които в последствие направих ми казаха, че до последно са мислели,че съм португалка :-)

Миграция: Савина

сряда, 11 юни 2014 г.


Име/псевдоним Савина / Mademoiselle S 
Възраст 22
Образование, призвание, професия или занимание Студентка, блогър, писател, пътешественик, мечтател
Заминаването Септември 2011. Защото копнеех за промяна. Исках да продължа обучението си някъде другаде, някъде навън. Да живея сама. На ново и непознато място. Да се занимавам с вълнуващи неща. Сивотата на ежедневието ми тук просто ме задушаваше. И точно след като завърших Френската гимназия в София, събрах ентусиазирано живота си в няколко куфара, качих се на колата и с цялото ми семейство се отправихме към…

Служебно

неделя, 8 юни 2014 г.

В този блог много рядко става въпрос за работа, поне за моята. Под работа имам предвид "нещата, които човек върши срещу заплата/хонорар/пари". Темата е необятна. Факт е, че голям процент от хората не са щастливи с/от това, което правят. Не се стараят, не акумулират и грам ентусиазъм, пуснали са се по течението, мечтаят за нещо съвсем различно. Факт е също така, че мечтата понякога не е толкова привлекателна в действителност, нито е в правилната за конкретния човек посока. Но животът на другите често изглежда по-апетитен от собствения. Изумително, но широко разпространено явление.
Напоследък наблюдавам два феномена: 1/длъжности, титли и професии, които хората си закичват с лекота и без неудобство и 2/обезателното желание "да правя всичко друго, но не и това, което правя в момента". Това е и поводът да поразсъждавам върху типовете занимания и някои общи заблуди, естествено само и единствено от личен опит, без претенции за изчерпателност. Пробвала съм много неща, сменяла съм рязко браншове и това никога не ме е притеснявало, дори напротив, смятам, че промяна в период от няколко години е строго задължителна. Поради много причини - мотивация, нови умения, динамика, предизвикателство, разнообразие, интереси, търсене на призвание, колкото и клиширано да звучи последното. Невинаги уседналостта е породена от липса на алтернативи, понякога е и заради удобно изграден навик, страх от катаклизми, опасение, че няма да се справиш. Никога обаче не можеш да знаеш със сигурност преди да си пробвал лично. Разбира се, има и хора, които са намерили "своето нещо" отрано и в годините се усъвършенстват последователно и упорито. Те обаче са рядкост.

Втори юни

понеделник, 2 юни 2014 г.

На този ден винаги ми е криво. Преди много години си е отишъл човек, когото много ми се искаше да познавам - баба ми по майчина линия. Била съм много малка, тя си е заминала рано. Не сме се засекли задълго, малшанс. Бих дала какво ли не да можех да си поговорим, поне за час. Колкото повече минават годините, толкова повече ми липсва. Помня само силуети, тон на гласа може би, а може би бъркам. Само ми се струва, че са спомени, а всъщност са разкази на други.


Мара и Мартина - на село

сряда, 21 май 2014 г.

През изминалия уикенд бях набрала инерция и успях да направя и четвъртата книжка, най-любимата досега.

Отговарям тук на някои въпроси, които получих по темата:
- Защо книжките са само 4? - Не носим навсякъде куклата, не снимам навсякъде, където ходим. Действам по вдъхновение, не по план.
- На каква програма са правени книжките? - Adobe InDesign CS4 (с изключение на първата, която дори не помня как съм съшила:-). Платформата, на която се качват е www.issuu.com (с безплатен за ползване базов план).

Мара и Мартина - на острова

петък, 16 май 2014 г.

Почти година по-късно, най-накрая сглобих третата книжка от поредицата. В issuu съм пропуснала една страница, шрифтът е доста дребен, бях забравила как се работи в InDesign, омотах се в купища pdf-и и по погрешка изтрих френския епизод, но това са подробности. 
Мартина е щастлива:-)

Книжката в issuu: Mara&Martina - the island


Миграция: Зорница

сряда, 14 май 2014 г.


Име/псевдоним Зорница
Възраст 34
Образование, призвание, професия или занимание Художник, графичен дизайнер
Заминаването Преди да замина от тук вече имах професия, добра работа, семейство, деца....но и постоянното съмнение, че може би отвъд е по.
Заминахме през 2010. Идеята беше да намерим място, където се живее по-лесно.  Да се преместим докато децата са малки, за да им спестим стреса около учене на нов език, нови приятелства, носталгия и т.н. Големият ми син по това време беше на 2 години и 10 месеца, а малкият на 10 месеца.
Мястото Лас Палмас де Гран Канария, Испания

Миграция: Теодора

понеделник, 12 май 2014 г.


Име/ Псевдоним Теодора
Възраст 32
Образование, призвание, професия или занимание Английска филология, социология и политология. Все още съм в търсене на призванието...  В момента се занимавам с маркетинга и комуникациите на един новостроящ се търговски център.
Заминаването Заминах през 2000-та година,  след като завърших гимназия.  Причината - в общи линии търсене на по-добра перспектива, по-добро образование и надежда за по-добър живот. Всичко това, в комбинация с приключенския ми дух, бяха достатъчно убедителни причини, за да замина. Приех пътуването като авантюра, като обаче знаех, че ще е много трудно. Аз и семейството ми не бяхме в положение, в което можех да си позволя да се върна, ако не ми хареса животът там, т.е. знаех от самото начало, че ме чака борба :-) Заминах също така убедена, че в Германия ще получа много по-добро образование, от това което бих получила тук.

Ода за стирката и пръчката

понеделник, 5 май 2014 г.

Черноморието. Магазин, където обикновено купувам стирки, сапунерки, батерии, пликове за боклук, все романтични артикули. Последната ми покупка е накрайник за стирка. Не че обичам да чистя, просто да има. Прибираме се, отворът вместо кръгъл, елипсовиден - дефект. Връщам стирката с идеята лежерно да ми я подменят. Собственикът намества очилата си, оглежда ме от глава до пети (с кецове и яркочервено червило в 1 на обяд= определено ненадеждна) и казва: 
- Стирката си е чудесна, няма никакъв проблем.
- Но не влиза в моята пръчка, дефектна е.
- Ама ти пробва ли я изобщо? - обожавам непознати да ми говорят на ти.

Миграция: Бени

сряда, 30 април 2014 г.


Име/псевдоним Албена Тодорова
Възраст 30
Образование, призвание, професия или занимание По образование съм филолог, по призвание съм преподавател, по професия съм преводач и координатор на проекти. Инак обичам да пиша, но повече обичам да чета. 
Заминаването В рамките на последните 13 години - две заминавания за около година всяко и три-четири по-краткосрочни ходения (между две седмици и три месеца) до Япония. Всяко от тях беше с двупосочен билет с точна дата и идея да се върна и да прилагам наученото на местна почва. Сега се замислям, че връщането е било винаги опция номер едно.
Няма как да станеш добър в японския, без да си бил там, освен ако не си в  по-специфични обстоятелства (имаш японец в семейството или си гений). Откакто се захванах с тази специалност, знаех, че пътят ми минава през Япония. Вярвам, че това важи за повечето колеги от нашите среди. 

Миграция: Дени

вторник, 29 април 2014 г.


Име/псевдоним Деница
Възраст 26
Образование, призвание, професия или занимание Мечтател, писател и оптимист, затворен в тялото на магистър по бизнес науки, понастоящем маркетинг експерт в държавна институция.
Заминаването Заминаването беше още 2006 за Малта, после 2009 за Холандия - и двете с цел обучение, успешно изпълнени мисии.
Мястото Любимото – Амстердам
Нещата, които ме очароваха В Малта - желанието и стремежът на хората да съхранят историята, религията и културата си, увереността им в доброто и спокойствието, с което се движиш по улиците и в 3 през нощта. В Амстердам ме очарова целият град още със слизането от самолета! Културата и всички нейни разновидности, увереността, с която можеш да си такъв какъвто си и хората пак да ти се усмихват - това беше шок за мен.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |