Семейни паралелни реалности

сряда, 12 февруари 2014 г.

Сцена 1: къпане на бебе
Паралелна реалност 1: Обстановка на спа салон. Лека, напевна музика. Спокойно бебе с розови бузи. Усмихнати, умилени родители. Вода с перфектна температура. Голямото дете поднася пухкава хавлия. Погледи, изпълнени с любов и взаимност.
Паралелна реалност 2: Бебето се дере. Бащата нервен носи ваничката. Водата е прекалено гореща! Майката съблича ревящото бебе. Бебето се напишква на паркета. Голямото дете наджапва по чорапи в локвата. Бебето се дере. Бащата нервен носи друга вода. Водата е прекалено студена! Голямото дете се хлъзга с мокрите чорапи и почти събаря ваничката на пода. Майката и бащата се скарват.

Сцена 2: семейство на ски
Паралелна реалност 1: Бащата учи голямото дете да кара ски. Спокоен е и обяснява компетентно. Голямото дете търпеливо повтаря движенията, усмихва се мило и задава умни въпроси. Майката пие планински чай в дървен заслон, кърмейки под кашмирен шал тримесечното бебе. Всички герои са пухкави, бели и добри.
Паралелна реалност 2: Бащата крещи на голямото дете, че не внимава. Голямото дете крещи на бащата, че не обяснява добре. Майката се изнервя, че бебето не иска да заспи. Количката потъва в преспите и планинският чай става мираж. Бебето започва да реве. Майката забравя колата отключена. На тръгване колата засяда в преспата. Бебето продължава да се дере. Гладно е, а не иска да суче. Планинска помощ изтегля успешно колата след около 30 минути. Бебето все още реве, но вече на никого не му прави впечатление. Голямото дете е изморено и гладно. И то се разревава. Майката и бащата се скарват.

Сцена 3: в хотелската стая
Паралелна реалност 1: Всички се разхождат по бели халати. Приготвят се спокойно за вечеря. Майката къпе голямото дете. Бяла пяна и цветни мехурчета се носят от банята. Усмихват се мило и разменят любезни реплики.
Паралелна реалност 2: Голямото дете решава да се изкъпе само. Майката пълни ваната и го оставя за 5 минути, докато приготви малкото дете. Бащата е нервен, че е пропуснал следобедния сън. Голямото дете се прави на русалка. Нагълтва няколко пъти вода и повръща част от обяда сред пухкавата пяна. Майката се скарва и изхвърля голямото дете от банята. Бащата влиза да се къпе и установява, че няма топла вода. Майката и бащата се скарват.

Сцена 4: приготвяне на багаж
Паралелна реалност 1: Комплект куфари в един десен чакат готови до вратата. Голямото дете се усмихва с книжка и ябълка в ръка. Майката е готова три дни преди тръгване с всичко необходимо, естествено ползва списък. Бащата усмихнат сваля багажа до колата. Тръгват в уречения час.
Паралелна реалност 2: Бащата е нервен. Майката е нервна, че бащата е нервен. Час преди тръгване започват да оправят багаж за четирима. Естествено, половината неща са неоткриваеми, другата половина - неизпрани или мокри. Голямото дете донася един чувал с играчки с репликата:  Всичко това ми трябва! Бащата става още по-нервен, в колата няма място. Майката скалъпва горе-долу багажа. Голямото дете мрънка, че чувалът с играчките остава вкъщи. Наместват всичко, забравяйки столчето на малкото дете. Пререждат отново. Малкото дете огладнява. Бащата е нервен, че закъсняват (както винаги). Майката си забравя последователно телефона, фотоапарата и пинсетата. Връща се три пъти. На около 50 км пита бащата "А изключих ли ютията?". Майката и бащата се скарват

Сцена 5: излизане на дълга разходка
Паралелна реалност 1: Бебешката количка е перфектно почистена и заредена с всичко необходимо. Всички са облечени в предварително премислен стайлинг и хармонични цветове. Майката целува голямото дете по челото, малкото по носа и поглежда влюбено бащата. Всички излизат с песен на уста.
Паралелна реалност 2: Голямото дете крещи, че не може да си намери чорапите. Майката се лакира в последния момент и естествено си размазва лака. Бащата отново е нервен. И той не знае защо. Малкото дете огладнява точно преди да излязат. Голямото дете се облича с балетна пачка , кецове и златна корона. На никой не му пука. Майката облича блузата си наопаки, а в парка установява, че има повърнато на дясното рамо. Малкото дете са нааква, естествено са забравили чантата на количката и нямат резервни памперси. Голямото дете става кисело, защото му се спи. Малкото пак е гладно. Майката и бащата се скарват.

И двете паралелни реалности са възможни, обикновено се редуват, понякога едната преобладава. И в двете паралелни реалности всички се обичат. Факт.

23 коментара :

Valchen каза...

Все едно описа нашето семейство на ски почивките ни последните 3 зими - ама 1:1 едно, а то май важи и за летните ни почивки, пак последните 3 години. И само фактът, че се обичаме ни държи заедно въпреки почти постоянното ни пребиваване в паралелна реалност 2.

Ренета Костадинова каза...

Ох, великолепно! Смях се от сърце!Все си мисля, че обичта нямаше да е така силна, ако реалността беше само една.

Ralitsa Yosifova каза...

Много забавно! Главно за четящите тези редове, не и за героите от втората реалност :)

Irena каза...

Еха, то било весело да си имаш две деца и мъж :) Другият път дано да надделее другата реалност!

krasi_mm каза...

Мария, благодаря ти- много се смях. Но това са милите моменти от живота на всяко семейство:)

Анонимен каза...

golyam maitap!

Candy каза...

:))) Как се смях от сърце! Паралелна реалност 2 това е! Благодаря ви семейство, че усмихнахте вечерта ми!:)

Анонимен каза...

даа, и аз се смях. Много познато

Mira каза...

Колко познато! (макар и само с едно дете :)). Лошото е, че или никой не те предупреждава предварително за втората реалност, или те предупреждават, ама не вярваш :)
Хубавото е, че се оцелява... в крайна сметка :) Желая ти повече реалност 1 и хубав край на седмицата :)

Unknown каза...

Сцена 1, Паралелна реалност 3:
Бебето се дере. Майката приготвя водата, бащата съблича бебето. Средното дете "бори" голямото, то крещи. Бащата разтървава голямото и средното дете, бебето продължава да се дере.
Майката донася водата. Бащата носи съблеченото, но дерящо се бебе. Голямото дете иска да отиде до тоалетна. Средното дете си порязва пръста на лист хартия за принтер.
Бащата слага голямото дете на тоалетната чиния, майката съблича средното дете, което си е омазало тениската с кръв от пръстчето. Бебето продължава да се дере.
Майката поставя бебето във ваничката. Голямото дете крещи от тоалетната, че е готово. Средното дете си носи гърнето и заявява, че иска да пишка.
Да продължавам ли :D

Ivolina каза...

Ох тая втора паралелна реалност как познато звучи. Само си представи да ги реализираш тези неща не с две, а с три деца. Ще можеш да си кажеш, че не си сама и че има и по-зле.
Хубавото е, че след време човек в спомените си визуализира първата и забравя втората, освен във веселата и част.

alexpavlova.com каза...

скица безподобна:)))"с книжка и ябълка в ръка" :))) много свежо, много готино написано...

Анонимен каза...

Реалност 1 е като романтичен филм, вярваш докато намериш твоята голяма любов! Тогава разбираш че животът започва след края на филма :))). И толкова по-добре!
За щастие при второто дете, карането се превърна в смях и всичко не засягащо безопасността просто престана да вълнува.
Реалност 2 е по-забавна, непредвидима и вълнуваща, автентична и лична!
PS: Ако до навършване на 2 на бебето, реалност 2 не се е превърнала в избор (ново бебе) или навик, реалност 1 е напълно реализуема.

Васко каза...

Честно казано не схващам смисъла на статията. Не че се заяждам, но трябва да е забавна или какво точно?

LaMartinia каза...

Уважаеми т.нар. Васко, не знам дали си забелязал, горе вдясно пише "личен блог". Тук споделям свободно и наистина не държа всяка нещо да има грандиозно обоснован вселенски смисъл. Всеки е свободен и избира да чете или не. Следващия път обещавам да предвидя под черта подробен анализ на текста, основни смислови параметри и, естествено, поуки. Благодаря ти за коментара:-)

мама от реалност 2 каза...

Ама защо таткото в реалност 2 е все изнервен :)

LaMartinia каза...

Ми де да го знам:-)

EcoCleanHome каза...

Sega razbiram che imalo I realnost 1 :-) Tatkoto :-)

Ивелина каза...

Смях се до сълзиии, особено за пътуването - защо ВИНАГИ става така, единствения път когато тръгнахме навреме трябваше да чакаме около час, за да оправят баланса на задна гума на колата...и закъсняхме с много повече. Благодаря за позитивизма в стил no matter what :)

Гергана Лазарова каза...

И накря май се появява реалнст 3, която събира най-хубавото и от двете, ей така, за баланс. :) Обичайте се все така, Мария, поздрави! :)

Petya L. каза...

Защо ли хорското нещастие е винаги по-забавно? Важното е че никога не е скучно. :)

Violka-Antevasin каза...

Посмях се доста, но... сериозно се позамислих.... Това ли ме очаква създавайки семейство - реалност 2 ... Вече не ми е така смешно :)))))

Andrew Nedelchev каза...

Прекрасна статия! Ние също сме във втората реалност. И се обичаме. :-)

Таткото

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |