За петгодишните

вторник, 25 март 2014 г.

Ако сте си представяли, че на 5 ще отглеждате все още невръстно дете, което нищо не разбира и е лишено от собствено мнение, били сте доста заблудени. Петгодишните, по всичко личи, се намират в поредната революционна фаза и е наистина предизвикателство да се комуникира адекватно с тях. Но и крайно забавно и любопитно.

Петгодишните обичат да въртят очи и да казват с отегчение "Ох, мамооооо", един вид "Абе остави ме на мира, всичко ми е ясно, кво ме занимаваш."

Те никога не са уморени. Дори когато заспиват прави.

Петгодишните вече имат свои понятия и представи за морал, ценности, принципи, справедливост. Естествено, не ги наричат така, но вече са ги формирали в главите си. Примерно в момент, когато не им обръщате внимание, ви застрелват с въпроса: "Мамо, работата ли е по-важна или децата ти, а?". Интересни са им категориите богат/беден, лош/добър, правилен/неправилен, полезен/вреден, една малка ценностна система се изгражда отсега и е наистина много важно да се поставят стройни основи. Невинаги обаче е лесно.

Теменужка

четвъртък, 20 март 2014 г.

В петък е тържеството. В последния момент се сещам, че нямаш рокля. Трябва да бъде рокля на цвете. Знам, че се вълнуваш, репетирали сте седмици наред.
- Имаш ли някакви претенции каква да бъде?
- Ами не, да е дълга, това е.
Ден преди събитието деня грабвам сестра ти и вървим пеша около половин час до един от така омразните ми молове. Търся твоята рокля. Ако я видя, ще я разпозная, мисля си. Обикаляме всички магазини, сестра ти преспива един сън, огладнява, наяжда се, изаква се, преобувам я, нищо не намирам. Виждам прелестна дантелена със сатенени панделки, цвят шампанско - разкошна! Има твоя номер, колебая се дали става за цвете или е по-скоро на шаферка, но толкова ми харесва, че я взимам. Купувам и червени лачени обувки с огромна панделка отпред, знам, че ще си възхитена.

Тема: ОКР*

вторник, 18 март 2014 г.

*ОКР 


Вкъщи често се шегуваме, че си имаме по няколко ОКР - хиперболизирано название на дребните ни ежедневни мании, фиксации и непоносимости. И понеже вярвам, че изговарянето и обличането в думи притежава голяма сила, реших да ги систематизирам, с пожелание към себе си: или да ме дразнят по-малко, или да се сблъсквам с тях по-рядко. За да съм честна, изредих и някои мои навици (естествено по-малко на брой), които със сигурност дразнят хората около мен.

Колкото и да съм над нещата, понякога изпитвам непоносимост към: 

- пропаганда от всякакъв вид - политика, суровоядство, био продукти, ваканция на къмпинг, т.н Всеки е достатъчно разумен да избира какво работи добре в неговия случай. Разпалените агитации са ми досадни.
- когато не ми връщат цялото ресто - обичам да оставям бакшиш, но това небрежно закръгляне на суми ме подлудява.

28 дни

вторник, 11 март 2014 г.

След запитвания и като автомотивация, обещах да споделя за режима (хранителен и упражнения). Разбира се, след като имам пряко впечатление - как ми се отразява и дали въобще успявам да го следвам. 22 дни след началото, ето и отзивите:

Защо започнах режим?
Родих преди четири месеца и имах нужда от сваляне на няколко килограма, стягане и влизане във форма.
След зимата, раждането и обилните празници усещах липса на енергия, отпадналост, тежест. Причината за режима е не толкова естетическа, колкото здравословна. Исках да предприема нещо, за да мога да се справям с всички ангажименти без да се чувствам като мекотело.
Твърдо съм убедена, че когато човек не се чувства достатъчно добре или не се харесва, трябва да вземе мерки, а не да се оправдава с липса на време и мотив. Най-много се дразня на реплики: Ама каква диета, много си си добре! Ми не, не съм си добре.

Миграция: Теди

понеделник, 10 март 2014 г.



Име/псевдоним:Теди
Възраст: 29
Образование, призвание, професия или занимание: образование –право; призвание не знам още, засега се експериментира:-) в момента съм без работа – почивам си, забавлявам се с кулинарен блог (Phood tales), декоративни зайчета, приятели, планини, спорт, снимане, курс по френски език.
Заминаването (кога, с каква идея, защо):
2003 – за университет в Германия, после Италия и от там през 2007 за работа в Холандия; 2009 – работа в Косово (там 5 години). Общо 10 извън България.
Мястото: последно - Косово
Нещата, които ме очароваха: Храната! Заради прекаленото много международни мисии и чужденци има невероятни ресторанти в Прищина – дори непалски, абсолютно автентичен!
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |