*ОКР 

Вкъщи често се шегуваме, че си имаме по няколко ОКР – хиперболизирано название на дребните ни ежедневни мании, фиксации и непоносимости. И понеже вярвам, че изговарянето и обличането в думи притежава голяма сила, реших да ги систематизирам, с пожелание към себе си: или да ме дразнят по-малко, или да се сблъсквам с тях по-рядко. За да съм честна, изредих и някои мои навици (естествено по-малко на брой), които със сигурност дразнят хората около мен.

Колкото и да съм над нещата, понякога изпитвам непоносимост към: 

– пропаганда от всякакъв вид – политика, суровоядство, био продукти, ваканция на къмпинг, т.н Всеки е достатъчно разумен да избира какво работи добре в неговия случай. Разпалените агитации са ми досадни.
– когато не ми връщат цялото ресто – обичам да оставям бакшиш, но това небрежно закръгляне на суми ме подлудява.
– критикуване на нещо, което другите правят, а ти не – дали ще е спорт, био хранене, вегетарианство, кърмене, вид работа, начин на прекарване на уикенда, диета, т.н. Дразнещо и ненужно.
– непоискани съвети за майчинство и отглеждане на дете – агресивните бг-мами откровено ме плашат, всеки отглежда децата си както сметне за добре, не е нужно постоянно размахване на пръст, опити за упреци и компетентно мнение.
– откровено спортни дрехи по време на празник, театър, опера или друг повод, който изисква уважителен дрескод. Да не се бърка с casual и комбинация на стилове – кецове с костюм, стилето с джинси, т.н Става въпрос за анцуг, маратонки за джогинг, фитнес екип и подобни. Смятам го за крайно неуважително и нелепо.
– чоплене на семки навън – отвратителен навик, който се е превърнал в национален спорт. Имам такава непоносимост към това, че забелязвам дори малката вдлъбнатина от семки на предните зъби на хората 🙂
– някой, който е пред компютър, обсъждате нещо и той ти задава великия въпрос “А какво е това?”, особено когато става въпрос за работа – гугъл е умен, знае почти всичко. Конкретните въпроси са далеч по-информативни, полезни, а и пестят време. Горният е чисто и просто желание някой да ти смели информацията.
– тичащи и крещящи деца в заведение – не понасях преди да имам деца, не понасям и сега. Оправданието “Ама те са деца” не ме устройва. Постоянно правя забележки на моето, което само по себе си със сигурност е досадно за околните, но не се сещам за по-тактичен начин да намекна културно на другите родители.
– високо говорещи хора, дълги безсмислени разговори по мобилен телефон – особено на съседно бюро, в обществен транспорт, в магазин, ресторант, т.н Просто ме изкарва извън нерви “И квооо…”. В такива моменти ми се иска да забранят безплатните минути.
– силно замърсена коса – знам, знам, страшна глупост, но ме дразни. Когато косата не се мие дълго време, придобива един характерен мирис, който се усеща във въздуха, бррр.
– бутане и блъскане под всякакви форми и на всякакви места  – не разбирам ЗАЩО?!
– критики към Фейсбук – доколкото знам, създаването на профил там не е задължително. Не си правите или изтривате съществуващия. Излишна показност бил, досаден бил, клюкарник бил. Ами, shut down и това е. Вайкането по новия интерфейс също ми е любимо – как може, защо, няма да влизам повече, кофти е, т.н И така до следващата промяна.
– хора, които не обичат да научават нови неща – мързел ли, инертност ли, страх, не мога да си го обясня.
– груби правописни грешки и неправилни ударения – нещо такова е способно да промени цялостното ми мнение за даден човек. Несправедливо, знам, но е факт.
– нови обувки – не харесвам току-що обути нови обувки, забелязвам ги от километри и ме дразнят – такива едни опънати, лъскави, чистички, бррр.
– ласкателство с користна цел – вбесява ме!

Някои от моите досадни навици:

– екселски таблици – обожавам ги! Правя всякакви видове, по всеки повод – от захранване на бебе до работен план.  Таблиците ме улесняват, успокояват, абе страст са ми. Може би е единственото нещо, за което нямам таблица, е този блог.
– подреждане на документи – колкото разхвърляна съм в личните си неща, толкова подредена съм в работата. Обичам да прошнуровам, отделям по групи, редя по азбучен ред, големина, важност, т.н Иначе забравям и бъркам. Ценя собственото си време и това на хората, с които комуникирам. Харесва ми да купувам канцеларски принадлежности и консумативи, обичам аромата на тези магазини.
– обиколки по магазините за дрехи/обувки – НЕ ОБИЧАМ! Когато трябва да си купя нещо, на всички около мен им става лошо – бързам, мразя да пробвам, не намирам това, което търся, изнервям се жестоко, ад!
– страшно небрежна съм към всякакъв вид собствена техника – телефони, компютри, фотоапарат, всичко бива омацано, почупено, занемарено. Вещите ми служат, не аз на тях. Хм.
– винаги закъснявам – може малко да е, но винаги. Сама си се дразня.
– постоянно искам нещо да се прави – да се ходи някъде, да се върши нещо, да има план, идея, цел. Само мога да гадая колко е дразнещо това за някой по-спокоен темперамент.
– понякога прекалявам с Лъвския си егоцентризъм – аз, аз, аз! От зодията е, честно.
– винаги си представям нещата по точно определен начин – и когато не се получат, фрустрацията ме връхлита. Добре поне, че трае кратко.



Comments

  1. Еха, досадните ти навици едно към едно с моите [опулена иконка]Само без лъвския егоцентризъм, аз съм деспотичен стрелец 🙂

  2. Ах,много забавна тази статия :)))
    Това с новите обувки и аз го мразя многооо. Ако моето дете бяга и вика из ресторанта и му направя повече от две,три забележки почват да ме гледат тук (Италия) накриво. Аз съм небрежна и към автомобила си,вътре е като малък смесен магазин :Д

  3. Разпознах някои мои ОКР. Агресивните бг-мами, на които попаднах миналата година в отчетната тема покрай раждането на втората ми дъщеря, наистина ми дойдоха в повече. И в крайна сметка, успяха да откажат от писане там повечето приятни и разумно звучащи участници. Простащината ме потриса във всичките си измерения.

  4. Ха ха ха хубаво е да знам, че и друг има тези "качества" освен мен. Но още по-хубаво е, че е достатъчно самокритичен към себе си, за да ги признае. Поздравления Мария!За агресивните мами съм съгласна. Дразнещи са и се държат като институция. Все едно притежават универсалната формула за гледане на дете. Харесвам и отношението Ви към крещящите деца. Да, деца са но възпитанието никога не е излишно. Аз също съм майка и крясъци и истерии не толерирам.
    За простащината-оу простотия, оу кеф. Любими са ми шкембести чичковци придружавани от кифли, като и двете страни вдигат врява до Бога. И за разкош тропат със свободния стол по пода-да не би някой да не ги е чул… В София за съжаление е пълно с такива заведения.
    Поздравления за поста-страхотен е!

  5. Здравей Мария! Редовно чета блога, но почти никога не пиша коментари. Тази публикация ми напълни душата! Казваш съвсем обикновени неща, с които хората ежедневно се сблъскват, но стилът е неподражаем:) Обичам да те чета!

    P.S. За пропагандата, крещящите деца по заведенията и таблиците ме уцели на точното място.

Write A Comment