Ако сте си представяли, че на 5 ще отглеждате все още невръстно дете, което нищо не разбира и е лишено от собствено мнение, били сте доста заблудени. Петгодишните, по всичко личи, се намират в поредната революционна фаза и е наистина предизвикателство да се комуникира адекватно с тях. Но и крайно забавно и любопитно.

Петгодишните обичат да въртят очи и да казват с отегчение “Ох, мамооооо”, един вид “Абе остави ме на мира, всичко ми е ясно, кво ме занимаваш.”

Те никога не са уморени. Дори когато заспиват прави.

Петгодишните вече имат свои понятия и представи за морал, ценности, принципи, справедливост. Естествено, не ги наричат така, но вече са ги формирали в главите си. Примерно в момент, когато не им обръщате внимание, ви застрелват с въпроса: “Мамо, работата ли е по-важна или децата ти, а?”. Интересни са им категориите богат/беден, лош/добър, правилен/неправилен, полезен/вреден, една малка ценностна система се изгражда отсега и е наистина много важно да се поставят стройни основи. Невинаги обаче е лесно.

Петгодишните обичат да отговарят, да апострофират, да ви хващат натясно. Секунда невнимание и после ви затрупват с камара въпроси и поне едно обвинение. Държат последната реплика да е тяхна, доста изнервящо и каляващо търпението. Ако пък не си спазите някое обещание – о, майн гот, ще ви го натякват с месеци!

Петгодишните избистрят лека-полека понятието си за естетика. Блестящото и лъскавото губят силата си и се ограничават само до аксесоарите. Когато опитате да ги облечете с нещо ексцентрично, нетипично или не съвсем по мярка, ви поглеждат с възмущение: “Ама с това ще изглеждам смешно!”. И нищо не може да ги убеди в обратното.

Петгодишните са изключително социални и общителни, заговарят всички, могат да поддържат що-годе смислено-последователен разговор. Не се срамуват, чувстват се големи и разумни. Едно приятелче на Мартина от детската всеки път се чуди как да ме заговори и винаги започва с: “Ъъъъ, ти ли си на Мартина майка й?”. Проверява ме един вид, с парола.

Петгодишните говорят като големи: “Оф, голяма драма днес в детската с едни стикери…”, “Леле Боже, какво направих…”, “Ей, хора, идвайте насам!” и разни други фрази, които понякога звучат комично. Ако се случи да объркат някоя дума, категорично отказват, че грешката е в тях. Нищо не може да ги накара примерно да разберат, че се казва *англиЙски*, а не *англиНски*. Но веднага си спомняте как сте пяли *Момино ДУПЕнджерче* вместо *Моминото пенджерче* и се отказвате да спорите.

Петгодишните вече могат много неща – да си приготвят закуска, да обгрижват бебета, да ви помагат в домакинството. Е, не въртят палачинки и не сменят памперси, но пък си правят овесени ядки с мляко, украсяват сладки, подават биберони и завиват по-малките. Мечтаете си за деня, в който ще ги пращате до магазина и ще ги карате да чистят.

Петгодишните много се стараят да ви се харесат. Е, само когато са в настроение, но и това е нещо. Питат през 5 минути “А сега слушам ли?”, ” А днес слушах ли?”, “Баба и дядо казаха ли ти колко съм слушала?”. Подозирам, че понятието *слушам* в техния речник означава да се подчиняват на глупави и ненужни заповеди, но хей, това само преди година беше не-по-сти-жи-мо!

Петгодишните имат вкус за приятели, забавления, хобита, места, дори ресторанти. Помнят нещата, които са им харесали и хората, които са ги впечатлили.

Петгодишните вече умеят да си избират “умни” подаръци, такива, от които могат да научат нещо. Когато взимат йога карти вместо кукла, се надуват от гордост поне седмица.

Петгодишните мечтаят да имат свои деца. Както сменяте памперс или къпете бебето, ви поглеждат с един замечтан, унесен поглед: “Еееех, мамо, кога и аз ще имам свои деца, толкова е хубаво…” 

Петгодишните умеят да разпознават неадекватните въпроси. “Имаш ли си гадже в детската?” (?!?) “Е, какво гадже, много съм малка още!”. Това не им пречи обаче на следващия ден да ви заявят: “Не, няма да се женя за Т., разделихме се.” (?!?!!!!)

Петгодишните вече се считат за големи, понятията им за възраст и години, под и над обаче, са доста хаотични. Когато обявят ” Филмът не се препоръчва за деца под 16 години” въздъхват с облекчение “О, добре, че не съм на 16, ще мога да гледам.”

Петгодишните много внимават да не ви обидят. Не за друго, искат да си спестят цупене, сърдене и санкции. Когато искат да ви кажат, че сте досадни, действат така: “Знаеш ли, че имам една измислена майка? – ?!? – Ами такава, която съм си измислила аз, много е досадна, повтаря ми едно нещо по 100 пъти.” Е, как да се сърдите, изобщо не става въпрос за вас.

Сигурен начин да накарате едно петгодишно да свърши нещо е да му кажете … да не го прави. Само за да е опозиция, се впуска в действие. Друг метод е да го въвлечете в мисия, приключение или в нещо от глобално вселенско значение. Стягат се и могат да направят чудеса.

Петгодишните се мотаят изключително много, най-елементарното действие се проточва с часове. 

Петгодишните повече от всякога се вълнуват от смяна на обстановката, пътувания, излизания, срещи с хора, мероприятия. Важно им е  да се допитвате до тях: какво да вечеряме, къде да прекараме уикенда, кой филм да гледаме, къде да се разходим – чувстват се значими и безкрайно полезни.

Петгодишните са прекрасни каки и батковци. Вече по-разумни, мислещи и отговорни, могат да се превърнат в дясната ви ръка. Когато ги похвалите и им благодарите за помощта, летят на седмото небе от щастие. Да им гласувате доверие за тях е висша форма на комплимент.

Петгодишните са отличен коректив, на моменти са толкова мъдри и точни, че просто няма какво да добавите. Учат ви тактично как да се справяте с мисията да бъдете родители, показват ви къде бъркате. От вас се иска само да четете знаците. 

Comments

  1. Явно дъщеря ми си има мааалко по-голяма близначка по характер 😀 Както винаги страхотно написано и с много любов 🙂 Интересното обаче тепърва предстои, с порастването на бебето 😀
    Усмихнат ден 🙂

  2. хах, абсолютно вярно и на 100%…:))

    по въпроса с грешките, точно скоро водихме подобен разговор с Н., иди, че убеждавай, че е "филм", а не "фюм":))))

Write A Comment