Миграция: Бени

сряда, 30 април 2014 г.


Име/псевдоним Албена Тодорова
Възраст 30
Образование, призвание, професия или занимание По образование съм филолог, по призвание съм преподавател, по професия съм преводач и координатор на проекти. Инак обичам да пиша, но повече обичам да чета. 
Заминаването В рамките на последните 13 години - две заминавания за около година всяко и три-четири по-краткосрочни ходения (между две седмици и три месеца) до Япония. Всяко от тях беше с двупосочен билет с точна дата и идея да се върна и да прилагам наученото на местна почва. Сега се замислям, че връщането е било винаги опция номер едно.
Няма как да станеш добър в японския, без да си бил там, освен ако не си в  по-специфични обстоятелства (имаш японец в семейството или си гений). Откакто се захванах с тази специалност, знаех, че пътят ми минава през Япония. Вярвам, че това важи за повечето колеги от нашите среди. 

Миграция: Дени

вторник, 29 април 2014 г.


Име/псевдоним Деница
Възраст 26
Образование, призвание, професия или занимание Мечтател, писател и оптимист, затворен в тялото на магистър по бизнес науки, понастоящем маркетинг експерт в държавна институция.
Заминаването Заминаването беше още 2006 за Малта, после 2009 за Холандия - и двете с цел обучение, успешно изпълнени мисии.
Мястото Любимото – Амстердам
Нещата, които ме очароваха В Малта - желанието и стремежът на хората да съхранят историята, религията и културата си, увереността им в доброто и спокойствието, с което се движиш по улиците и в 3 през нощта. В Амстердам ме очарова целият град още със слизането от самолета! Културата и всички нейни разновидности, увереността, с която можеш да си такъв какъвто си и хората пак да ти се усмихват - това беше шок за мен.

Миграция: Яна

понеделник, 28 април 2014 г.



Име/псевдоним Яна Петкова
Възраст 42 (егати)
Образование, призвание, професия или занимание Вино. Дегустирам го, пиша за него, продавам го, пия го, обичам го и не давам на професията и на клиентите да ми развалят дълбоко интимната връзка с него. Най-точният превод на последното ми образование, което за съжаление не се предлага у нас, би било „Магистър по винен маркетинг”.
Заминаването Този текст е за Австрия (разполагам и с американски опит, но Австрия ми се струва по-интересна в това колко далечно може да е географски близкото). 2001 - 2011, по около 6 месеца в София и толкова там или 6 цели години. Заради учене и любов. Тогавашният ми партньор в живота беше, и още си е, австриец и макар и да се запознахме в България и принципно да се предполагаше, че ще има работа тук още дълги години, искаше да не изключва вариантите за връщане там. Фактът, че моето образование също се провеждаше в Австрия улесняваше нещата.

180 дни

четвъртък, 24 април 2014 г.


М. се роди в главите ни много преди 25 октомври. Някак всички бяхме готови за нея. Поискахме да приемем още един човек, пожелахме си го.

Не чакахме дълго, тя знаеше и се появи скоро. С настъпващата пролет дойде новината. Радост, еуфория, нетърпение, въпроси. Започнаха колебанията: дали няма да ни пречи, дали ще я обичаме също толкова силно, как ще свикнем заедно, може би ще е много шумно бебе и няма да можем да спим, сигурно временно ще ни развали навиците и удоволствията, дали няма да ни досажда? Някаква странна параноя ни накара да направим почти всички възможни изследвания. За да се уверим, че всичко е наред. С нея. "Няма данни за генетични аномалии, очаквате момиченце."

После отново много километри, както първия път. 9 месеца без проблеми и усложнения, някак още по-сплотени и заедно в голямото очакване. "Хайде, мамо, кога най-накрая ще се появи бебето?"

Миграция: Деси

четвъртък, 24 април 2014 г.


Име/псевдоним Десислава Спасова
Възраст 35
Образование, призвание, професия или занимание Преводач, филолог.
Заминаването По чиста случайност – една позната на майка ми и беше казала: „Европейската комисия набира стажанти, дъщеря ти знае езици, защо не кандидатства?”
Мястото Люксембург J
Нещата, които ме очароваха За този град близките ми казаха: „Прилича на малко бижу – отива ти много!” И е факт, че не съм живяла на по-красиво, зелено, чисто място. Очарована бях от работа в голяма институция, в международен мащаб, в гигантски мащаб, в сложна структура, наистина безценен опит!

Миграция: Нина

сряда, 23 април 2014 г.

Име Нина 
Възраст 25
Образование, призвание, професия Начална учителка, работя като такава в момента. 
Заминаването Заминах с родителите си в търсене на по добър живот и го открих. Бях на 13 и се върнах на 24, кажи речи съзнателния ми живот. Родителите ми са все още там. 
Мястото Испания, град Бургос.
Нещата, които ме очароваха Хората, които бяха много отворени за нас и доброто им отношение във всичко. 
Нещата, които не ми харесаха Ако съм искрена, няма нещо, което да не ми е харесало, освен че ми беше трудно с езика в началото
Нещата, с които не успях да свикна Покани един испанец на гости и ще видиш. Много пъти ни се е случвало да обещаят, че ще дойдат и да не дойдат, най-лошото е, че дори и не се обаждат. Това им е редовният номер. Другото характерно на тези комуникативни хора е, че когато не ги интересува нещото, което им разказваш, им личи много ясно, че не те слушат, типичния празен поглед. Малко са повърхностни и простоватички, но пък това ги прави независтливи и добронамерени, винаги готови да помогнат. 

Испанската

вторник, 22 април 2014 г.

Има периоди в живота, които така са те белязали (в добрия смисъл на думата), че носиш част от тях винаги и навсякъде. В далечната 1991 понятието "езикова гимназия" беше обвито почти с магическа привлекателност. Някак от само себе си се подразбираше, че след седми клас логично следва някое "елитно училище" - изпити, вълнения, избор, порастване. Родителите ми никога не са влияели насилствено върху решенията, които взимам, оставиха ме да избера къде да подам документи. Въпреки отличните оценки (чак до абитуриентския бал, ха!), точните науки не бяха my cup of tea, избрах езиците. Основното ми училище, 112-то, беше в една сграда с Първа английска гимназия и тя естествено се яви като опция номер 1 в желанията, за втората се двоумях. Немският ми се струваше грозен, френският прекалено сложен. Испански? Хм, интересно. По онова време малко хора в България го говореха, звучеше почти екзотично. За няколко стотни се разминах с първото си желание, но някак го приех като нещо, което етрябвалозадължителнодасеслучи. И се оказа точно така - един от най-хубавите периоди в съзнателната ми "кариера" на учащ.  Испанската гимназия е легендарна, могат да го потвърдят всички завършили я. С това си я спомням аз:

Миграция: Катерина

сряда, 16 април 2014 г.


Име/псевдоним Катерина
Възраст 35
Образование, призвание, професия или занимание Завършила съм психология, но не познавам гласовете в главата ви.
Призванието ми е да пътувам. Правя го и за пари. Добре ми се получава.
Заминаването Първото ми пътуване беше през океана, лятото на 2002. Отидох на бригада и когато визата ми изтече се почувствах засегната от това, че ме карат така да си вървя. Обиди ме това, че някой ми налага къде да живея. И как. И докога.

Миграция: Доротея

понеделник, 14 април 2014 г.


Име/псевдоним: Доротея (бел. http://www.teyadiya.com/)
Възраст*:28 
Образование, призвание, професия или занимание  филолог по образование / редактор по професия / майка понастоящем
Заминаването Преди изобщо да си помисля, че бих могла да живея извън България твърдо бях възприела позицията на излишно напомпан патриотизъм. Имах добра причина да ненавиждам емигрантството – приятелят ми работеше в Англия, правейки дългогодишната ни връзка апетитно мезе за всички, които не вярваха, че мога да задържа мъж от разстояние. Е, така се случи, че неговото отсъствие се превърна в един от най-баналните аргументи да напуснеш страната си – любов.

Миграция: Михаела

четвъртък, 10 април 2014 г.

София, ул. Париж
Име/псевдоним Михаела
Възраст 24
Образование, призвание, професия или занимание  бакалавър психолог, любител кулинар и фотограф ( http://goodnaturedfood.org/
Заминаването, мястото Заминах в началото на 2012, за да уча социални науки. В Холандия. Можех да избера между нея и Германия, но за Холандия не знаех абсолютно нищо освен граничните й страни, важни градове и реки и столицата. А и Германия беше посещавана многократно и обживяна в излишък.
Нещата, които ме очароваха В Холандия има малко неща, които разочароват. Като започнем от красивия и умен градски пейзаж, симпатичните и отзивчиви хора, чистия въздух, обширните зелени паркове и умело измислената система за вело транспорт. По всичко личи, че тези хора искат и влагат много, за да живеят добре. От първия момент, в който се качих на бялото си колело, знаех, че искам да живея така. А и кой не би?

Толерантността, Санчо...

петък, 4 април 2014 г.

Налага се с Мартина да прекараме няколко дни в болница. Усилваща се на пристъпи кашлица, която е необходимо да бъде следена. Впоследствие доказан ларингит - нищо сериозно, но все пак неприятно и мъчително за детето. Отхвърляме идеята за частна болница и домашни процедури, предпочитаме да сме сигурни и под надзор, избираме препоръчана държавна детска клиника с добри специалисти, за щастие на 100 метра от вкъщи. Бързо разпределение на ангажиментите, отменено пътуване, отложени работни задачи, събран набързо багаж. Приемат ни в началото на седмицата, първоначален стрес, никога не сме стъпвали в детско болнично заведение, аз нито като дете, нито като родител. Обстановката няма да коментирам, оказва се обаче, че тя е най-малкият проблем. Великолепни автентични керамични плочки и четириметрови тавани, останалото е спартанско и вехто, ще го понесем, не сме на хотел все пак. Парното работи на макс и в стаите е около 50 градуса, идеално за кашлящи деца. "Знаете, живеем в абсурдна държава" - казва ми една от сестрите. Персоналът - безупречен, компетентен, реагира адекватно и на място, любезни, обясняват подробно, с търпение в големи дози.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |