М. се роди в главите ни много преди 25 октомври. Някак всички бяхме готови за нея. Поискахме да приемем още един човек, пожелахме си го.

Не чакахме дълго, тя знаеше и се появи скоро. С настъпващата пролет дойде новината. Радост, еуфория, нетърпение, въпроси. Започнаха колебанията: дали няма да ни пречи, дали ще я обичаме също толкова силно, как ще свикнем заедно, може би ще е много шумно бебе и няма да можем да спим, сигурно временно ще ни развали навиците и удоволствията, дали няма да ни досажда? Някаква странна параноя ни накара да направим почти всички възможни изследвания. За да се уверим, че всичко е наред. С нея. “Няма данни за генетични аномалии, очаквате момиченце.”

После отново много километри, както първия път. 9 месеца без проблеми и усложнения, някак още по-сплотени и заедно в голямото очакване. “Хайде, мамо, кога най-накрая ще се появи бебето?”


С изряден червен маникюр и педикюр влизам с широка усмивка в операционната. “Ех, ако всички раждащи бяха толкова усмихнати…” – казва анестезиологът. М. се появява в слънчевата сутрин на 25-ти октомври, с двойно увита около врата пъпна връв, снежно бяла кожа и почти без коса, в изящните талантливи ръце на любимата ми доктор Ч.. Изплаква почти в ухото ми на фона на “More than this” по радиото. Щастие! “Мамо, идваме да видим бебето, най-после имам сестричка!” Щастието може да бъде и двойно. Стая 38 – стаята на двойното щастие, да.

“М. трябва да остане още няколко дни в родилния дом, ще я изпишем в петък.” Прибирам се сама в понеделник и се скъсвам от рев. Всички сме тъжни, че М. е сама, без нас. За тези няколко дни се научаваме да я обичаме, вече не можем без нея. Най-хубавият петък на света, в пълен състав. М. е добро и мило бебе, което някак не иска да ни пречи. Почти без колики, плаче рядко, усмихва се често, спокойна, спяща, дискретно настаняваща се в живота ни, неусетно чак. “Толкова се радвам, че точно М. ми е сестра, обичам я!”.

Сутрините, в които и двете М. се събуждат с усмивка и нетърпение да бъдат заедно. Погледите, които си разменят, почти електрически ток с концентрация на безусловна любов и привързаност.

Всички порастваме заедно с М., учим се да бъдем по-търпеливи, взаимни, отдадени, да приемаме всичко лежерно и философски, да опипваме настоящето без да търсим негови аналогии другаде. М. се усмихва постоянно. Разбира всичко, сякаш ни е наблюдавала дълго време, сякаш ни познава отдавна. Завиваме я, целуваме я нежно, говорим й, изваждаме най-добрите си страни, за да бъде щастлива и сигурна. Променяме се под нейно влияние, осмисляме по-добре и балансираме почти без усилия.

М. не е просто номер 2, М. е това, което ни e липсвало. Без дори да подозираме

Comments

  1. почувствах всеки ред и всяка твоя дума… толкова истинско и красиво… ♥

  2. Фотографиите Ви на прекрасната малка М. явно са точно толкова изразителни и образни, както и думите Ви. Вашата втора дъщеря изглежда и е уловена от обектива Ви точно както я описвате – нежно, деликатно, мъдро и отдавна обичащо Ви малко Чудо!
    Бъдете здрави!

  3. Много, много мило и сладко:) Сега вече сте Lucky 4:)Изключително ми хареса началото-с взаимното решение. Винаги съм смятала, че децата трябва да се създават с желание, взаимственост и любов, а не защото някой е казал, че ТРЯБВА. Особено неприятна за мен тема с второто дете. Някой от страни ти обяснява как първото не бива да остане само и ТРЯБВА второ…
    Поздравления Мария! Създали сте живот, когато ВИЕ всички заедно сте пожелали…

  4. Мария, пишеш толкова прекрасно! Сбъднати мечти и все така топлина в душите и сърцата ви – за цялото семейство :*

  5. Харесва ми да прочитам нещо толкова истинско и лично, като написаното от теб. Обичам да гледам снимките на теб и/или твоите деца, сякаш ме приближават поне малко до вас.
    Ако можех бих ви прегърнала всички 🙂
    Желая на теб и цялото ти семейство всичко най-добро!

  6. Много силно и много истинско! Чета и си плача тихо от радост, че има такива моменти в живота! Да сте здрави и много щастливи, Мария!

Write A Comment