София, ул. Париж
Име/псевдоним Михаела
Възраст 24
Образование, призвание, професия или занимание  бакалавър психолог, любител кулинар и фотограф ( http://goodnaturedfood.org/
 
Заминаването, мястото Заминах в началото на 2012, за да уча социални науки. В Холандия. Можех да избера между нея и Германия, но за Холандия не знаех абсолютно нищо освен граничните й страни, важни градове и реки и столицата. А и Германия беше посещавана многократно и обживяна в излишък.
Нещата, които ме очароваха В Холандия има малко неща, които разочароват. Като започнем от красивия и умен градски пейзаж, симпатичните и отзивчиви хора, чистия въздух, обширните зелени паркове и умело измислената система за вело транспорт. По всичко личи, че тези хора искат и влагат много, за да живеят добре. От първия момент, в който се качих на бялото си колело, знаех, че искам да живея така. А и кой не би?
Кой не би искал да живее в страна, в която, когато бутнеш някой в магазина, той ти се извинява? Страна, в която храната е по-евтина от България (за някои стоки дори обърната в левове). Страна, в която всички, ама наистина всички (освен шофьорите на градски транспорт) се движат на чудесни градски колела, на които хапват, говорят по телефона или пишат съобщения (на 3-тия месец и аз успявах, къде по-успешно, къде не).
Едно от нещата, обаче, които ме очароваха с ярко контрастиращ за България паралел, е отношението на хората към работата им. Там никой не изглеждаше уморен, скапан, раздразнен от оувър-тайм бачкане, притеснен за днешната вечеря. Като външен, който не знаеше холандски, въпросите ми на английски срещаха 99% разбиране и адекватен, в повечето случаи усмихнат отговор. Но какво да очакваме от работно време, което холандците ведро започват с ободряваща велоразходка до работа, а в 18:01 вече отключват колелата си, за да се приберат у дома. По пътя може да спрат, за да закачат (буквално) 1-2 деца на колелата си и да пеят обща задружна семейна песен. А, и работната седмица в понеделник започва в 13:00!
Нещата, които не ми харесаха Щом съм се върнала, все нещо не ми е харесало. Макар да научих, че Холандия е изключително социална страна във всеки смисъл на тази дума (наистина в последните 10 години са инвестирани милиони в опити на държавата да интегрира мароканци и други малцинства; апропо, няма да видите нито един бездомник по улиците, за разлика от могъща Германия), та, въпреки това ниските земи не бяха социално достъпни за човек, който последните години от живота си живее в постоянен поток от нови хора, смяна на жилища, нощни прибирания и внезапни хрумки за излизане вечер. В някои от големите градове там дори нямаше денонощно заведение, а студентският клубен живот беше на ниво mTV през 90-те + малко италиански шлагери. При все, че изобщо не съм виден парти енимал в родината, бих казала, че събитията и най-общо „нощният живот“ в София ми се струваше като сцена от SATC, бликаща от свободомислещи и прями Карита и техните любови. А и кой за бога пие бира в чаша от 200 мл?!
Нещата, с които не успях да свикна Наистина не успях да свикна с неработната неделя. Беше сюрреалистичен ден, като сцена от апокалиптичен филм. Също и времето. В хубавите и късметлийски дни имахме 2 часа слънце, през останалото време се редуваха слаб дъждец, влизащ навсякъде, бурен порой, град, мъгла. Всеки с продължителност 20 минути.­ И пак отначало. Не успях да свикна и с езика, а обичам да уча езици. Звучеше немелодично, заканително и хъркащо и не исках да го уча.
Трудностите Освен, че не се чувствах релевантна на студентския живот в кампуса, на моменти изпитах зверска необходимост от приятели, от тези за извънредни ситуации. Това включва снежна нощ на пусто, затворено летище, злонамерен таксиметров шофьор (да, и там има такива) и както казахме, липса на денонощно заведение. Добре, че има приятели, които вдигат телефона от всяка точка на света и по всяко време на денонощието.
Какво/кой ми липсваше най-много Случи се така, че заминах прясно влюбена, с много въпроси в главата и без ясна идея какво ме очаква и какво искам да получа от престоя ми. След точно 3 месеца вече знаех точно какво искам и че то е да съм влюбена и да се радвам на българското слънце. Буквално прекарах цялото лято на морето, ядох слънчеви сочни праскови, кайсии и малини.
Другото, което ми липсваше осезаемо, беше планината. Дори и да не я посещавах всяка седмица, когато бях в България, вътрешно знаех, че е там, усещах присъствието й, успокоявах се, че мога утре да замина и да съм на еди-коя-си хижа. Когато пътувах между различни градове в Холандия в опити да я обикна, чак съзнанието ми беше заравнено от монотонния пейзаж. Нямаше малки стари къщички край пътя, съборетини с красиви вещи, които никой не ползва; нямаше го мирисът на огън покрай селата, нямаше силует на високи върхове, които се опитваш да разпознаеш в далечината.
Причината да се върна Горният отговор.
Как реагираха близките/околните, коментарите Мисля, че всички много се зарадваха.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Чувствам се смислена и обогатена. Взех точно това, което ми беше нужно – знание и увереност как искам да живея. Вече карам колелото си в София, наслаждавам се на миговете с любимите хора, казвам „обичам те“ всеки ден и се чувствам на мястото си. При моя въздух и моето слънце.
Там или тук? Навсякъде за ден, завинаги тук.

*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук

Comments

  1. И все пак Михаела отново не е тук. 😉 Мисля, че в момента е във Франция (Лион). Не знам дали е екскурзия или за постоянно… Даже очаквах да прочета за това. 🙂
    Поздрави!

  2. Благодаря за споделеното, Мария! Всички сме деца на големия свят и всяко едно пътуване или пребиваване някъде-там, обогатяват.
    Важното е да си там, където се чувстваш добре и на правилното място.

Write A Comment