Миграция: Катерина

сряда, 16 април 2014 г.


Име/псевдоним Катерина
Възраст 35
Образование, призвание, професия или занимание Завършила съм психология, но не познавам гласовете в главата ви.
Призванието ми е да пътувам. Правя го и за пари. Добре ми се получава.
Заминаването Първото ми пътуване беше през океана, лятото на 2002. Отидох на бригада и когато визата ми изтече се почувствах засегната от това, че ме карат така да си вървя. Обиди ме това, че някой ми налага къде да живея. И как. И докога.
След това се върнах там през 2006 и 2007. За да видя любим човек, да науча нов занаят и за да избягам от тъгата си.
2008 в Австрия, 2009 Франция и накрая тук. Вече втора зима.
Номад съм. Убедена съм, че една-две седмици са напълно недостатъчни, за да опознаеш едно място, и да разбереш нещо за живота и хората му. Затова заминавам за цял сезон, понякога и по-дълго. През останалото време си правя по-кратки разходки за удоволствие или за да показвам света на други хора.
Застоявам се в София все по-рядко. Малко е нарочно.
Мястото Последното място е Швейцария. Първо Люцерн, а сега Вербие. Скали и вода са двете неща, които ме правят щастлива. Снегът също не е лош.
Нещата, които ме очароваха Швейцария е близо до утопия. Природата може да ти спре дъха.
Хората. Спокойни, с реалистична представа за себе си и за живота си. Фактът, че тук всеки прекарва колкото може повече време на открито.
Движението.
Чистичко е. Всяка вечер се мият градските автобуси, пощенските моторетки, пожарникарските коли, кравите, конете и котките. Имам подозрения и за гаргите по покривите, но нямам доказателства.
Храната, защото нямам съмнения за произхода и.
Спокойствието.
Нещата, които не ми харесаха Който търси, намира(какво да не му хареса).
Швейцария със сигурност не е място, от което да се оплакваш. Би било смехотворно.
Ако някъде не ми се е сторило интересно, не се връщам там. В Париж например не мисля да ходя скоро.
Нещата, с които не успях да свикна На мен ми харесва да свиквам. Като всяко друго нещо, колкото по-често го правиш, толкова по-лесно ти се получава. Теорията ми е, че са нужни приблизително 3 месеца, за да си подредя наново живота на някое ново място. В това включвам лесно и бързо намиране на храна, разучаване на интересните места наоколо, да има на кого да се обадя ако ми падне акумулатора или ако си търся компания за ски, графика на влаковете и автобусите и други базови нужди. Шегуваме се, че тук всичко е чудесно, докато не се окажеш без тоалетна хартия в неделя.
Трудностите Трудностите са само илюзия. Всичко е в главата ти. Всяко изпитание трябва спешно да бъде превръщано в приключение.
Първите ми дни в Щатите едва стигнах там, накъдето бях тръгнала, оказах се в грешния автобус, в грешния ЩАТ.
„Знаете ли къде е багажа ми?“ „Багажа ти е на правилното място, скъпа, ти не си.“ Върнах се до последния град, трябваше да чакам 24 часа за някакъв превоз, имах $80 в джоба си, купих си „Шогун“ и пакет цигари, една жена без зъби ми изпуши цигарите, един бездомник ми каза, че не се моля достатъчно, а някакъв младеж, за който бях сигурна че иска да ми отмъкне парите, ме покани на ресторант и ми обеща да ме заведе на Ozzfest и да се ожени за мен, ако връзката ми не потръгне, изгубих се през нощта, някакви пияни младежи ме закараха до автогарата, а там от следващия автобус слезе Тошко, който беше тръгнал от Ню Йорк три дни по-рано.
Това ще разказвам един ден на децата си, а не че съм страдала от твърде много задължения, клиенти, които ми се обаждат в 4.30ч и една зла мениджърка. Не забравяйте, понякога реалността няма никакво чувство за хумор!
Какво/кой ми липсваше най-много Ор
Причината и поводът да се върна Аз заминавам краткосрочно всеки път, така че завръщането е неизбежно. Няма да скрия, че България не ми липсва. Никога не съм изпитвала носталгия. Не страдам и от сантименти по старите хитове на Пепа Секса. Вече и хубаво сирене лесно се намира.
Как реагираха близките/околните, коментарите Когато се обадя на някой, често първият въпрос е „Не бе сериозно, къде си?“
Има хора, които бавно си отиват от живота ми, но това е по-скоро естествено и не е задължително свързано с факта, че не съм в България през някаква част от времето. От друга страна да се чуеш с любим човек никога не е било по-лесно, а благодарение на социалните мрежи вече и не можеш спокойно да пръднеш на другия край на света без някой да го лайкне във facebook.
Коментарите идват предимно от хора, които ме познават някъде средно между изобщо и никак. „Да ти се чуди човек защо се прибираш?”, „Бива ли така да живееш без корен!”, „Не те ли е страх?”, „Ти ще видиш един ден като имаш деца, как набързо ще си седнеш на дупето.“, и разбира се любимото ми „Абе остави ги тия там швейцарците.“
Отговорът на тези и други въпроси е 42.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Неща, които няма да чуете на погребението ми:
„Не успя да сбъдне мечтата си. Останаха й да види още само 193 държави.“ко приемем че са общо 194)
„Тя беше изключително подреден човек.“
„Къщата й светеше!“
„Горкото момиче, все недохранено си ходеше.“
„Никога не си забравяше ключовете.“
Там или тук? Там. Където и да е. Животът е твърде кратък, за да го прекараш в търсене на два еднакви чорапа. А пък аз съм много зает човек. Трябва да вървя.

 *Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук



2 коментара :

Sturshel каза...

Страхотна си! Никога не се променяй!

Polina Bilokonna каза...

Даде храна за мисъл. Мерси. :)

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |