Миграция: Яна

понеделник, 28 април 2014 г.



Име/псевдоним Яна Петкова
Възраст 42 (егати)
Образование, призвание, професия или занимание Вино. Дегустирам го, пиша за него, продавам го, пия го, обичам го и не давам на професията и на клиентите да ми развалят дълбоко интимната връзка с него. Най-точният превод на последното ми образование, което за съжаление не се предлага у нас, би било „Магистър по винен маркетинг”.
Заминаването Този текст е за Австрия (разполагам и с американски опит, но Австрия ми се струва по-интересна в това колко далечно може да е географски близкото). 2001 - 2011, по около 6 месеца в София и толкова там или 6 цели години. Заради учене и любов. Тогавашният ми партньор в живота беше, и още си е, австриец и макар и да се запознахме в България и принципно да се предполагаше, че ще има работа тук още дълги години, искаше да не изключва вариантите за връщане там. Фактът, че моето образование също се провеждаше в Австрия улесняваше нещата.
Мястото Главно Виена, по-малко - градчето Кремс на около 60 км западно от Виена.
Нещата, които ме очароваха Това, за което се прекланям до ден-днешен на австрийците е любовта им към детайла. Когато нещо се прави, се прави, независимо дали е напиване или работа.
Австрия не е Германия и това трябва да се знае особено от българите, които в очите на западните европейци безогледно биват обърквани със сърби и хървати. Австрийският път от точка А до точка Б никога не е правият и австрийците винаги ще стигат там, където искат. Австрия може и да е подредена, но това отдавам повече на любовта им към детайла, отколкото на работливост. Австрийците са повече умни, отколкото работливи и много често най-високите мениджърски позиции в света се заемат от австрийци, но понеже името е немско мнозинството решава, че ето я отново прочутата германска работливост. Не е, това е австрийската комбинативност, известна още от времето на Хабсбургите, между впрочем най-дълго управлявалата династия в Европа - над 600 години. Когато иде реч за пари и бизнес тази комбинативност се превръща направо в смелост. Те са от малцината, които строят за Кадафи по времето на международното ембарго например.
Чувството им за хумор, формирано от евреи, чехи и унгарци, ми импонира особено добре. Още нещо, в което нямат нищо общо с германците. Имат над 120-годишна традиция в stand up comedy, наричана от тях кабаре и само там, у нас и в САЩ съм се смяла със сълзи.
Да живее социализЪма! Детски градини и училища са безплатни и на наистина високо образователно ниво.
Нещата, които не ми харесаха Има и нещо тевтонско в тях, за съжаление и много от тях са доста студени, резервирани и арогантни. Еснафи, също така и расисти, а ето това аз не го понасям.
Нещата, с които не успях да свикна Твърдата вода във Виена, лошото кафе (виенското кафе е виенски меланж, т.е. капучино, всичко друго е пълен боклук), затварящите в 18.30ч. магазини (в неделя си мъртъв, ако се окажеш без хляб), непоносимите цени на елементарни за нас, българките, услуги, като фризьор, козметик и маникюр (русо момиче съм все пак). Шегичка. Сериозният ми проблем беше, че Австрия е стара цивилизация, за която неродените там винаги ще си останат чужденци, т.е. нежелани. Ако се окажеш по-добър от тях в нещо, което често беше моят случай, можеш да бъдеш конфронтиран с въпроси от рода на: „Откъде на къде ти успяваш в нещо, а аз не, та ти си чужденка?”
Трудностите Най-вече нещата, с които не успях да свикна, виж по-горе. Освен това, явно се оказа вярно твърдението на майка ми, че от мен европейка нямало да стане, направено когато в крехка детска възраст се бунтувах на идеята, че ще ми дава чешките си кнедли със сливи за обяд. Родена в България, възпитана като малко чехо-германче и никога не съвсем вписваща се в бг-средата, въпреки това си оставам емоционална балканска натура и съм в състояние до преклонна възраст да плача с глас за малкото си приятели или за това, което наричам „мой дом” - мястото, където са книгите и кафеварката ми.
Какво/кой ми липсваше най-много Обикновено съумявах да се връщам преди да развия абстинентно състояние по повод българските сирене, кашкавал и домати, а и те се намират във Виена. При по-дълги престои обаче бях абсолютно и напълно самотна, тъй като не можах да се сприятеля с никого там и на това аз не му казвам пълноценен живот.
Причината и поводът да се върна Едновременно се случиха три неща: завърших образованието си, разделих се с приятеля си и се отвори шанс за бизнес в България. Въпросът, от който толкова се страхувах - тук или там - така и не се постави. Приемам този за един от моментите в живота ми, в които моят ангел-хранител е решил да ме улесни.
Как реагираха близките/околните, коментарите Понеже ситуацията беше житейски особено комплексна, коментарите бяха малко. Родителите ми тогава живееха в Америка и казаха „ами, добре”, а приятелите ми, заради начина ми на живот и преди австрийския период, знаеха, че пътувам много и някои от тях даже не бяха разбрали, че е имало дилема за оставане там.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Музеите във Виена! Достигнах и сама до желаното качество на шницела и гулаша, но това, което са ми дали Рене Магрит, Татяна де Лемпицка, Миро, Кандински, кръгът „Синият ездач” и импресионистите не може никой или нищо да ми даде.
Там или тук? Бизнесът ми се оказа тук, така че тук с непрекъснати пътувания натам.

*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук

2 коментара :

Elitsa каза...

Много ми хареса тази дама - и изказа й, и историята, и външния вид, и призванието. Браво!

Valentina Tzaneva каза...

Харесва ми че човек с високата класа на Яна се връща в България

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |