Черноморието. Магазин, където обикновено купувам стирки, сапунерки, батерии, пликове за боклук, все романтични артикули. Последната ми покупка е накрайник за стирка. Не че обичам да чистя, просто да има. Прибираме се, отворът вместо кръгъл, елипсовиден – дефект. Връщам стирката с идеята лежерно да ми я подменят. Собственикът намества очилата си, оглежда ме от глава до пети (с кецове и яркочервено червило в 1 на обяд= определено ненадеждна) и казва: 
– Стирката си е чудесна, няма никакъв проблем.
– Но не влиза в моята пръчка, дефектна е.
– Ама ти пробва ли я изобщо? – обожавам непознати да ми говорят на ти.
– Да, затова е с отворена опаковка.
Вади от склада пръчка, напъва стирката и тя … влиза.
– Ето, нищо й няма.
– Ами има й, отворът не е кръгъл, а елипса. Ако я напъна, ще влезе, но най-вероятно ще се счупи при първото чистене.
– Ама сигурна ли си, че разбираш от стирки?!
– Ми имам известен опит. – червилото, you know, стирка degree.
Продавачката ме води на щанда със стирки да сравним отворите. Мда, елипси няма, всичко е кръг. Казва ми на ухо “Може би пластмасата се е деформирала.” Не може би, със сигурност.
– Сигурно твойта е конусовидна и затова не става. – продължава търговецът. Да, на кривата пръчка и нормалната стирка й пречи.
– Ми не знам каква е, но кръгла пръчка на елипсовиден отвор едва ли ще пасне.
Вече имам леки съмнения дали не се намирам в някоя паралелна реалност с най-различни отвори, които пасват на най-различни пръчки.
– Добре, подарявам ти я тая пръчка, ей така, без пари.
Моята пръчка  е метална и стабилна, тази е пластмасова, не ми трябва. Освен това не мога да разхождам дръжка  по плажа. А и си искам нормална стирка.
– Не, моля Ви, няма нужда, просто искам да подменя стирката, защото е дефектна.
– Ей, нещо не можем да се разберем. 
Мда, наистина. Провалената сделка на века, на обща стойност около 2 лева.
– Напротив, разбирате ме идеално: МОЯТА пръчка не пасва на ДЕФЕКТНАТА стирка. Защото СТИРКАТА е ДЕФЕКТНА. Ако трябва, ще ви я нарисувам на лист. Моля да ми я подмените!- вече леко подвиквам.
Собственикът с мъка вади нова стирка, чисто нова, неразпечатана.
– Абе да бе, ясно. (демек, бЕгай с тая стирка) Тая е за конусовидни и цилиндрични пръчки. – получавам бонус, юху!
След няколко часа влизам победоносно и завъртам с два пръста новата стирка – пасва идеално. Малките победи. Сама чисти.

Comments

  1. е ти може ли с яркочервено червило за стирка :))) ако се беше явила с паяжини в косите, стиркаджията щеше да те разбере от първа дума… и нямаше да ти говори само на "ти", а на "ох, милата" :))) скицааа :)))

  2. историята е на близка моя ронина. по стечение на обстоятелствата работи в чужбина но само за 1 седмица и през другото време си е в Б-я.
    Пазарува предимно от там, съответно е добила и тамошен манталитет.
    Та купува си тя чанта от лъскаво магазинче в в лъскав търговски център в Пловдив. харесва и други неща в магазина, клиент е за 2-ри път с тенденция на запазване.
    Още първата седмица ципа на чантата се скъсва, тя отива в магазина с желание за подмяна, просавачката опъвайки се, накрая склонява.
    Новата чанта номер 2 се скъсва също, в рамките на относително кратко време, пак същата история, обаче тои път продавачката се опъва повечко. В крайна сметка чантата остава за поправка в магазина.
    Връща се клиентката от чужбина на летището си пуска телефона и той веднага звъни. Вдига, отсреща явно шефа на мазина:
    -Ти луда ли си, ма? Кюво си мислиш, че всичките чанти ще ти оправям. Тъпачка ненормална, да не си ми стъпила повече в магазина.

Write A Comment