Миграция: Теодора

понеделник, 12 май 2014 г.


Име/ Псевдоним Теодора
Възраст 32
Образование, призвание, професия или занимание Английска филология, социология и политология. Все още съм в търсене на призванието...  В момента се занимавам с маркетинга и комуникациите на един новостроящ се търговски център.
Заминаването Заминах през 2000-та година,  след като завърших гимназия.  Причината - в общи линии търсене на по-добра перспектива, по-добро образование и надежда за по-добър живот. Всичко това, в комбинация с приключенския ми дух, бяха достатъчно убедителни причини, за да замина. Приех пътуването като авантюра, като обаче знаех, че ще е много трудно. Аз и семейството ми не бяхме в положение, в което можех да си позволя да се върна, ако не ми хареса животът там, т.е. знаех от самото начало, че ме чака борба :-) Заминах също така убедена, че в Германия ще получа много по-добро образование, от това което бих получила тук.

Мястото Хановер, Германия. Градът се намира се в северната част на страната, столица на провинция Долна Саксония, с население около 500 000 души.
Нещата, които ме очароваха На първо място разнообразието и изборът: там има невероятно интересни места и неща, които  да видиш и опиташ, много от които със сигурност, ако бях останала в България, нямаше да имам възможност да видя и изживея. Разбира се, бях очарована от високия стандарт на живот, сравнен с реалността в България през 90-те години, Хановер ми се стори рай - чист, подреден, зелен, красив. В началото също така бях очарована и от мултинационалността на града, от срещите и разговорите с хора от различни държави, култури и религии. Хареса ми много университетът - начин на преподаване, работа в по-малки групи, възможност да мислиш самостоятелно. В рамките на обучението си имах също така възможността да уча една година в университет в Атина, което ме обогати допълнително, не само с владеенето на един допълнителен език, но и с много емоции, запознанства, нови гледни точки  и още по-разширен кръгозор.
Нещата, които не ми харесаха Времето, дъждът, храната, голяма част от манталитета на германците.
Нещата, с които не можах да свикна Всички изброени по-горе. Постоянно лошото време определено се отразяваше негативно на настроението ми, немската храна бе ежедневно заменяна от турска или гръцка, а германците, с които за девет години се сприятелих и поддържам  контакт, се броят на пръстите на едната ми ръка.
Трудностите Липсата на смислени социални контакти, в някои случаи дори самотата.  Чувството, че не съм си на мястото, че се механизирам, че изпускам нещо интересно някъде другаде.
Какво/ кой ми липсваше най-много Свободата да бъда спонтанна, липсваха ми още семейството и приятелите ми, липсваше ми чувството, че съм си у дома, храната, морето.
Причината/ поводът да се върна Поводът бе един летен стаж. Три месеца трябваше да живея и работя в София, след което да си се прибера в Хановер и продължа живота си по старому.  Идвайки си тук осъзнах колко по-различен е всъщност животът в София от този, който аз си представях и от който в действителност се страхувах.  Всичко ставаше много бързо, запознавах се с много интересни хора, виждах вълнуващи възможности, изпълвах се с ентусиазъм и енергия - нещо, което вече много ми липсваше в Германия. Започнах работа „временно“ като си мислех, че ей сега ще се разочаровам и ще ми омръзне и ще си се върна в Германия. И да, след около шест месеца се върнах, но за да си събера останалата част от багажа и да се отпиша от регистрите на община Хановер.
Как реагираха близките/ околните, коментарите Семейството ми се зарадваха разбира се, те винаги са подкрепяли всяко едно мое решение. Нямаше нужда да обяснявам, те сами виждаха, че в София съм по-щастлива, октолкото в Хановер. По–трудно бе с познати, които не знаят или не разбират мотивите ми. По принцип в началото, разказвайки на някого, че съм се завърнала след дълги години в Германия, имах едно такова странно чувство и необходимост да се оправдавам, да изтъквам причини и да убеждавам отсрещния, че съм взела правилното решение. Но това много бързо отмина, тъй като постоянно се запознавах и общувах с толкова много завърнали се, уверени и страшно успешни млади хора, което ми даваше усещането, че не съм толкова „странна“ и нелогична в избора си.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Сега се чувствам у дома си.  Липсват ми някои хора, които обаче редовно виждам, когато се завръщат в България, или с които се срещам на други хубави места в Европа.
Там или тук И там, и тук и някъде другаде. Зависи от етапа в житейския ми път. В България за момента ми харесва, но мисля, че на един по-късен друг етап от живота ми, може би бих се завърнала в Германия. А за времето между тях бих избрала Италия.

*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук

4 коментара :

Rossitca каза...

Все едно четях моите описания. С разликата, че бях в малко по слънчевата част на Германия - Хайделберг. Радвам се , че има съмишленици за живота в Германия.

Daniela Dineva каза...

Хубаво е, когато виждаш, че има млади и смислени хора, които се връщат в страната ни. Не винаги "навън" е "по-добро", "по-хубаво" и се чувстваш пълноценен. Важното е, да не отлагаш решенията си и да живееш истински, в хармония и пълнота.

elie sherban каза...

Благодаря за споделеното !

elie sherban каза...

<3

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |