Миграция: Мира

петък, 27 юни 2014 г.

Име/псевдоним Мира Гюлева
Възраст 31 г.
Образование, призвание, професия или занимание Моден маркетинг/ПР/Бранд мениджмънт
Заминаването  Постоянно съм на път. Обиколих доста страни, но мисля че не мога да кажа кое е моето място, харесва ми навсякъде. Първото заминаване- 2001 година, Ню Джърси, САЩ. Тотален „културен шок”, бях на 18 години и съвсем не готова. След година отидох на почивка във Флорида при приятелка и си останах там, чак до 2006, когато реших да се върна в България и да се впусна с пълна сила в корпоративния живот. През 2008 заминах за Милано да направя магистратура и се завърнах обратно в България през 2009. До миналата година работих по специалността си в София, забавлявах се, научих много, но в един момент осъзнах че зациклям и че тъпча солидно на едно място. Имах нужда да сменя обстановката.
Лятото на 2013 г. заминах обратно за Флорида, където работих по проект 6 месеца. Сега живея в Лондон, с бъдещия ми съпруг и не мога да повярвам че град, който винаги съм пренебрегвала, може да е толкова прекрасен и интересен за живеене.
Мястото Хакенсаак ( Ню Джърси), САЩ, Сейнт Питърсбърг, Флорида, Милано, Лондон

Миграция: Галина

четвъртък, 26 юни 2014 г.


Име/псевдоним Галина
Възраст 31
Образование, призвание, професия или занимание Учила съм Mода във Варна (никога не съм се занимавала с това), работила съм 6 години преводач,в момента съм мама.
Заминаването 2003, исках да бъда независима и да видя дали ще се справя сама с трудностите
Мястото Виченца,Италия 
Нещата,които ме очароваха Усмивките на хората тук. Това,че не си дават много зор за нищо, храната, кафето и виното.
Нещата, които не ми харесаха Изключително несериозни и повърхностни, институциите и расизмът. Тук, за да ти издадат един документ е възможно да те пратят на 100 км за някаква си бележка, която може и да не е толкова важна в крайна сметка. Когато италианец ти каже в 10 часа, да знаеш, че е имал в предвид поне 11 :)

Класически фото сюжети

вторник, 24 юни 2014 г.

Скоро Яна публикува кратък списък с някои дразнещи неща във ФБ. Вдъхнових се да събера най-досадните за мен сюжети за снимки. Всеки се е подхлъзвал (включително и аз) в момент на умопомрачение да прави подобни. Ако не си ги публикувал никъде, все едно не съществуват, това е по подразбиране. С нетърпение очаквам ФБ да измисли някакъв начин за филтриране. Едва ли.

- снимка на бира/мента/коктейл на плажа - пясъкът е прекрасен рефлектор и всичко става много фотогенично на секундата. Заради тези снимки ФБ трябва да включат "eye-rolling button".

- селфита - селфитата са чудесни повишители на самочувствие, един филтър и изчезват косми, бръчки, петна. Винаги си от красивия си профил и гледаш небрежно, сякаш не знаеш, че те снима лявата ти ръка. Слава Богу телефонът ми има кофти камера, която почти никога не използвам.

-   снимка на загорели намазани крака и море за фон - тук коментарът е излишен

Миграция: Рая

вторник, 24 юни 2014 г.

Име/псевдоним Рая 
Възраст 27
Образование, призвание, професия или занимание Икономист по образование, артист душевно и творец в свободното време. Професия...скука – счетоводител.
Заминаването 2007 по програма Еразъм, за да видя и другата страна на обучението – в чужбина, да се запозная с различни хора и да вкуся от културата им.Естествено и да остана ако е възможно.
Мястото Португалия, в не толкова големия град Евора
Нещата, които ме очароваха Очарова ме всичко! Силна дума, но наистина всичко. Харесвах обстановката около мен, природата, храната, хората. Доста от приятелите, които в последствие направих ми казаха, че до последно са мислели,че съм португалка :-)

Миграция: Савина

сряда, 11 юни 2014 г.


Име/псевдоним Савина / Mademoiselle S 
Възраст 22
Образование, призвание, професия или занимание Студентка, блогър, писател, пътешественик, мечтател
Заминаването Септември 2011. Защото копнеех за промяна. Исках да продължа обучението си някъде другаде, някъде навън. Да живея сама. На ново и непознато място. Да се занимавам с вълнуващи неща. Сивотата на ежедневието ми тук просто ме задушаваше. И точно след като завърших Френската гимназия в София, събрах ентусиазирано живота си в няколко куфара, качих се на колата и с цялото ми семейство се отправихме към…

Служебно

неделя, 8 юни 2014 г.

В този блог много рядко става въпрос за работа, поне за моята. Под работа имам предвид "нещата, които човек върши срещу заплата/хонорар/пари". Темата е необятна. Факт е, че голям процент от хората не са щастливи с/от това, което правят. Не се стараят, не акумулират и грам ентусиазъм, пуснали са се по течението, мечтаят за нещо съвсем различно. Факт е също така, че мечтата понякога не е толкова привлекателна в действителност, нито е в правилната за конкретния човек посока. Но животът на другите често изглежда по-апетитен от собствения. Изумително, но широко разпространено явление.
Напоследък наблюдавам два феномена: 1/длъжности, титли и професии, които хората си закичват с лекота и без неудобство и 2/обезателното желание "да правя всичко друго, но не и това, което правя в момента". Това е и поводът да поразсъждавам върху типовете занимания и някои общи заблуди, естествено само и единствено от личен опит, без претенции за изчерпателност. Пробвала съм много неща, сменяла съм рязко браншове и това никога не ме е притеснявало, дори напротив, смятам, че промяна в период от няколко години е строго задължителна. Поради много причини - мотивация, нови умения, динамика, предизвикателство, разнообразие, интереси, търсене на призвание, колкото и клиширано да звучи последното. Невинаги уседналостта е породена от липса на алтернативи, понякога е и заради удобно изграден навик, страх от катаклизми, опасение, че няма да се справиш. Никога обаче не можеш да знаеш със сигурност преди да си пробвал лично. Разбира се, има и хора, които са намерили "своето нещо" отрано и в годините се усъвършенстват последователно и упорито. Те обаче са рядкост.

Втори юни

понеделник, 2 юни 2014 г.

На този ден винаги ми е криво. Преди много години си е отишъл човек, когото много ми се искаше да познавам - баба ми по майчина линия. Била съм много малка, тя си е заминала рано. Не сме се засекли задълго, малшанс. Бих дала какво ли не да можех да си поговорим, поне за час. Колкото повече минават годините, толкова повече ми липсва. Помня само силуети, тон на гласа може би, а може би бъркам. Само ми се струва, че са спомени, а всъщност са разкази на други.


Proudly designed by | mlekoshiPlayground |