Миграция: Савина

сряда, 11 юни 2014 г.


Име/псевдоним Савина / Mademoiselle S 
Възраст 22
Образование, призвание, професия или занимание Студентка, блогър, писател, пътешественик, мечтател
Заминаването Септември 2011. Защото копнеех за промяна. Исках да продължа обучението си някъде другаде, някъде навън. Да живея сама. На ново и непознато място. Да се занимавам с вълнуващи неща. Сивотата на ежедневието ми тук просто ме задушаваше. И точно след като завърших Френската гимназия в София, събрах ентусиазирано живота си в няколко куфара, качих се на колата и с цялото ми семейство се отправихме към…

*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
Мястото Сент Етиен, Франция.
Нещата, които ме очароваха В началото всичко – френската кухня, архитектура, живот! После, може би, най-вече хората.
Още в първия ми учебен ден се оказах изключително изненадана от факта колко дружелюбни и добронамерени са всички към една непозната и супер притеснителна девойка, която говори толкова странен френски, че  нека се опитаме да й говорим на английски (нищо че не можем).
В последствие първоначалното ми впечатление за французите не са промени, а дори се затвърди. Хората в моя град бяха топли, отзивчиви, мили и услужливи към мен до последния ми ден там. Разбира се, случвало се е да има и изключения (като лелките от администрацията на университета или касиерките в супермаркета), но общата картинка в случая е по-важна.
Нещата, които не ми харесаха Магазините не работят в неделя!!!
Нещата, с които не успях да свикна Въпреки всичко хубаво, което изписах по адрес на хората, имаше нещо, което ми пречеше да бъда максимално открита и да се чувствам напълно свободна в комуникацията си с тях. Изразяването ме затрудняваше, но не заради езика. Или по-скоро не само заради него. Нещо във възпитанието и в житейските ми истини се разминаваше сериозно с техните.
Трудностите В началото езикът и онази болка в гърлото, появяваща се, когато имаш какво да кажеш, но мълчиш, защото знаеш, че просто няма смисъл, защото няма да те разберат, а после меланхолията и понякога самотата.
Какво/кой ми липсваше най-много Семейството ми. Фейсбук оставаше някакво илюзорно усещане в мен, че съм в течение с живота на приятелите си и за тях не страдах толкова, колкото за родителите си и сестра ми. Липсваха ми ужасно. Болеше ме отвътре, че бяха толкова далеч. А скайп определено не съкращаваше разстоянието. Макар че помагаше. Малко.
Причината и поводът да се върна Взех бакалавърската си степен и това, заради което отидох.
Сега ми предстоят нови приключения и други държави за покоряване.
Как реагираха близките/околните, коментаритеИмам щастието близките ми да ме подкрепят във всяко едно решение, а приятели ми са щастливи, когато и аз съм, така че не съм получавала негативизъм отникъде.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Моментите.
Там или тук? Всъщност, там. България е трудно място за личностите, занимаващи се с изкуство. Или поне аз не се чувствам вдъхновена да творя тук. Преобладаващо тъжните лица на хората по улиците, мръсотията в тролеите, бедността и бабите, които броят стотинки за хляб – всичко това ме задушава. Свободата и липсата на граници във въображението ми се изпаряват, а с тях и амбицията, и желанието ми за развитие. Не е моето място това просто.

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |