Име/псевдоним Галина
Възраст 31
Образование, призвание, професия или занимание Учила съм Mода във Варна (никога не съм се занимавала с това), работила съм 6 години преводач,в момента съм мама.
Заминаването 2003, исках да бъда независима и да видя дали ще се справя сама с трудностите
Мястото Виченца, Италия 
Нещата,които ме очароваха Усмивките на хората тук. Това,че не си дават много зор за нищо, храната, кафето и виното.
Нещата, които не ми харесаха Изключително несериозни и повърхностни, институциите и расизмът. Тук, за да ти издадат един документ е възможно да те пратят на 100 км за някаква си бележка, която може и да не е толкова важна в крайна сметка. Когато италианец ти каже в 10 часа, да знаеш, че е имал в предвид поне 11 🙂
Нещата, с които не успях да свикна Лъжите им и гореизброените неща.
Трудностите Това да нямаш истински приятели, такива, с които да се смееш и плачеш. Това, че разчиташ на себе си за всичко ми беше доста трудно в началото. Сега свикнах, пък и вече не съм сама.
Какво/кой ми липсваше най-много Семейството и приятелите. И все още ми липсват ужасно много.
Причината и поводът да се върна Не съм се върнала и нямам намерение засега да го правя. Когато се прибирам, то е принципно заради семейството ми и за забавленията, които тук ми липсват.
Как реагираха околните/близките, коментарите Винаги са супер радостни, когато се прибера, но ми казват да си стоя там. Поне на този етап.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Чувствам се прекрасно вече, имам почти всичко, което съм искала, но никога не спирам да мечтая и търся.
*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук

Write A Comment