Име/псевдоним Мира Гюлева
Възраст 31 г.
Образование, призвание, професия или занимание Моден маркетинг/ПР/Бранд мениджмънт
Заминаването  Постоянно съм на път. Обиколих доста страни, но мисля че не мога да кажа кое е моето място, харесва ми навсякъде. Първото заминаване- 2001 година, Ню Джърси, САЩ. Тотален „културен шок”, бях на 18 години и съвсем не готова. След година отидох на почивка във Флорида при приятелка и си останах там, чак до 2006, когато реших да се върна в България и да се впусна с пълна сила в корпоративния живот. През 2008 заминах за Милано да направя магистратура и се завърнах обратно в България през 2009. До миналата година работих по специалността си в София, забавлявах се, научих много, но в един момент осъзнах че зациклям и че тъпча солидно на едно място. Имах нужда да сменя обстановката.
Лятото на 2013 г. заминах обратно за Флорида, където работих по проект 6 месеца. Сега живея в Лондон, с бъдещия ми съпруг и не мога да повярвам че град, който винаги съм пренебрегвала, може да е толкова прекрасен и интересен за живеене.
Мястото Хакенсаак ( Ню Джърси), САЩ, Сейнт Питърсбърг, Флорида, Милано, Лондон
Нещата, които ме очароваха В Америка – освободеността на хората, откритостта, позитивността, организираността. Възможността да се докажеш, независимо кой си и откъде идваш. В Италия – кухнята и способността на италианците да се радват на живота. В Обединеното Кралство – точността, космополитността на Лондон, модата и невероятните музеи и ресторанти, това че на никой не му пука, ако си със зелена коса, полугол, с пиърсинги по цялото лице и т.н.
Нещата, които не ми харесаха В Америка – храната! Изобщо не ми понася, дори когато съм се стремяла да се храня изключително здравословно. Ограничеността на масата американци, както и фактът, че там дебелея от въздуха. В Италия – хората са страшно дезорганизирани, може би дори мързеливи, всичко в неделя е затворено, надменното отношение към произхода ми. В Лондон съм отскоро, но мога да кажа със сигурност, че не харесвам много времето (особено след Флорида) и може би реакциите на хората, когато кажа, че съм от България.
Нещата, с които не успях да свикна  С факта, че в Америка не мога да мръдна без колата си, с храната, която не подбирах в ранните си колежански години и ми докара доста стомашни проблеми. В Италия и Великобритания – може би с леко надменното отношение на хората, когато чуят че съм Източноевропейка.
Трудностите Първоначалната ми адаптация в САЩ беше много трудна, защото бях твърде незряла и не знаех какво точно искам от живота. Решението да замина беше на майка ми, на която съм изключително благодарна. След няколко тежки месеца, сякаш осъзнах че аз всъщност съм „гражданин на света” и мога да се пригодя към всяка култура и бит. Към момента имам приятели по цялото земно кълбо и се чувствам щастлива от този факт. Ако бях останала в България, каквато беше моята идея след гимназията, това нямаше да се случи.
Какво/кой ми липсваше най-много По принцип съм човек, който успява да се адаптира с всичко и да се потопи в местната култура на мястото където е и да завърже приятелства. Но може би липсата на родители и най-верните ми приятели е нещото, което ми е тежало винаги. И все пак, не се оставям на тъгата да ме победи.
Причината и поводът да се върна Сякаш никога не съм искала да съм на едно място. Първото ми прибиране от САЩ беше в период, когато бизнеса в България процъфтяваше и исках да се възползвам от това. От Италия се прибрах със съвсем ясна идея че искам да поостана още известно време в България. Мисля обаче, че настъпи моментът, в който се наситих на живота си там и дойде време да отворя нова страница.
Как реагираха близките/околните, коментарите Моите родители и приятели винаги са знаели че съм само временно в България. С някои сме имали спорове на тема къде животът е най-добър и удовлетворяващ, но като цяло това е едно много лично и индивидуално решение, за което не съм искала съвет от никого. Благодарна съм на родителите си, особено на майка ми, която загърби собствените си чувства и мъка по мен, за сметка на бъдещето ми на място, където се чувствам по-щастлива.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Убедих се, че освен мястото на което съм, много важна е и средата. В чужбина тя се гради доста по-трудно и отнема време. Когато се преместих в Лондон, имах само годеника си, но с времето създадох доста контакти. Оказа се че много от приятелите ми, които също скитат по света и са учили навън, са се озовали тук.
Там или тук? Обичам България, но не се отъждествявам с мисленето и мирогледа на хората там. Подтиска ме немотията на хората, липсата на развитие и негативността която ме залива дори когато съм на ваканция за няколко дни.Засега не виждам себе си и развитието си там, но никога не казвай никога. Лондон или Ню Йорк, където се запознах с бъдещия ми съпруг (също българин) са местата в които се виждам за момента.

*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук

Write A Comment