Служебно

неделя, 8 юни 2014 г.

В този блог много рядко става въпрос за работа, поне за моята. Под работа имам предвид "нещата, които човек върши срещу заплата/хонорар/пари". Темата е необятна. Факт е, че голям процент от хората не са щастливи с/от това, което правят. Не се стараят, не акумулират и грам ентусиазъм, пуснали са се по течението, мечтаят за нещо съвсем различно. Факт е също така, че мечтата понякога не е толкова привлекателна в действителност, нито е в правилната за конкретния човек посока. Но животът на другите често изглежда по-апетитен от собствения. Изумително, но широко разпространено явление.
Напоследък наблюдавам два феномена: 1/длъжности, титли и професии, които хората си закичват с лекота и без неудобство и 2/обезателното желание "да правя всичко друго, но не и това, което правя в момента". Това е и поводът да поразсъждавам върху типовете занимания и някои общи заблуди, естествено само и единствено от личен опит, без претенции за изчерпателност. Пробвала съм много неща, сменяла съм рязко браншове и това никога не ме е притеснявало, дори напротив, смятам, че промяна в период от няколко години е строго задължителна. Поради много причини - мотивация, нови умения, динамика, предизвикателство, разнообразие, интереси, търсене на призвание, колкото и клиширано да звучи последното. Невинаги уседналостта е породена от липса на алтернативи, понякога е и заради удобно изграден навик, страх от катаклизми, опасение, че няма да се справиш. Никога обаче не можеш да знаеш със сигурност преди да си пробвал лично. Разбира се, има и хора, които са намерили "своето нещо" отрано и в годините се усъвършенстват последователно и упорито. Те обаче са рядкост.
Собствен бизнес
Може би най-разпространената мечта - сам да си си шеф. О, да! Веднага средният служител си представя купища пари, 2-3 часа работа на ден, раздаване на заповеди по телефона, срещи с приятни хора, грандиозни планове и пълна свобода на духа. Нещата обаче не седят точно така. Постоянно напрежение, липса на квалифицирани и мотивирани кадри, непрекъсната борба, неочаквани сривове и дъъъълъг работен ден. Мисълта винаги е заета, срещите се оказват с не съвсем приятни хора, а свободата на духа се превръща в ефимерно понятие. Така от мечтата да бъдеш шеф, постепенно минаваш към мечтата да имаш шеф. 

Предприемач на всяка цена
Желанието да правиш бизнес понякога не се покрива с реалните възможности и заложби. Ако си наясно, че трудно взимаш радикални решения, рядко рискуваш, нямаш усет за хора и тенденции, не си последователен и не умееш да организираш и да раздаваш задачи подредено, по-добре  е да не се напъваш да бъдеш предприемач, просто няма да се получи. Хубаво е човек да си даде сметка дали става за това възможно най-рано, иначе фрустрациите са огромни.

Свободна практика
Обикновено когато хората останат без постоянна работа, автоматично си слагат определението "freelancer" - звучи готино, неясно, модерно. Да си фрийленсър обаче може да означава много неща - от свободолюбив характер, който не обича ограничения, до непостоянен тип, неспособен да върши една и съща работа дълго време. Да си на свободна практика далеч не е толкова романтично, колкото изглежда. Понякога ангажиментите се струпват накуп и едвам смогваш, а понякога не идват със седмици. И едното, и другото не са хич приятни. Свободата да пътуваш и да не зависиш от конкретно място, както и разнообразието, са големите плюсове.

Работа в офис
Хората много обичат тази дума. ОФИС! В офиса това, в офиса онова, бях в офиса, на път за офиса. Някак на работа извън офис се гледа леко пренебрежително. Друго си е да седиш до дразнещ колега по цял ден, да пиеш по 18 кафета на ден, да се натряскваш на семинари и да се схващаш ежедневно от климатика. Обикновено хората, които работят в офис мечтаят да имат свободна професия, а тези със свободни професии мечтаят поне за малко офис порядки. Факт е, че след като дълго време си работил от вкъщи, връщането в схемата 9-18 е трудно, понякога сдухващо, дори болезнено. Има един определен тип хора, за които всички социални контакти и мероприятия се ограничават до Колегите с главно К. За тях вероятно този тип работа е най-удачен. За онези обаче, които държат на свободата, независимостта и умеят съвестно да си изпълняват задачите без надзор изкъсо, офисът е просто едно скучно място.

Творчески професии
Също доста разпространена мечта. Да съм творец, артист, да създавам, да оформям идеи, да вдъхновявам. Определено не за всеки. Не всичко е "арт", а и не е нужно. Освен ако не си напълно свободен (само хоби), абсолютен гений (рядко, знаем) или пълен непукист (често), творческите професии в практиката далеч не са толкова творчески. Работата с клиенти винаги е свързана с компромиси, пренебрегване на собствения вкус и почти винаги се превръща в рутина. Совите не са това, което са. 

Чисто нова професия
Това, че си снимал няколко пъти приятели не те прави автоматично фотограф, нито пък няколкото статии тук-там, журналист. Все едно да лекуваш настинка и да се наречеш лекар. Образование, опит, познания, талант, много практика, признание и реалистична преценка. Чак след това идва смелостта да се закичиш с професия. Иначе е комично до абсурдност, особено ако липсват заложби и качества.
Друг вид са новоизлюпените "професии", например "блогър", тотално лишено от смисъл понятие, дори да изкарваш пари от това. Човек с блог, човек с куче, човек с дете, човек с червена коса. Някак тези неща не ми приличат на професии. Наскоро разбрах, че имало професия *Консултант по щастие* и *Мениджър на ФБ страници*. Мда.

Сферата на обслужването
В тази графа включвам професии като сервитьор, продавач, барман, консултант, гише, рецепция, други видове пряка работа с клиенти. Обикновено хората приемат тези занимания като временни, неизискващи квалификация и особени умения. Голяма грешка. Това е и причината повечето обслужващ персонал (в България особено) да е леко троснат, крайно недоволен, често намръщен и непрофесионален. Всички изключения от това общо правило правят впечатление, чак радват.

Да си имам едно магазинче/ресторантче/кафененце/сладкарничка/книжарничка
Една от най-заблуждаващите мечти, най-често женска. Обикновено си представяте романтични сцени от филми, детайли от интериора, концепции, идеи, партита. Дотук добре, всичко се случва точно така - по ваш вкус, от вашите ръце и сърце. Ако нещата потръгнат и хората харесат мястото, ехей, справили сте се. Обаче! Има много други "подробности", които не сте отчели предварително. Само някои от тях: всички административни процедури, документи, разрешителни, уведомления, тефтери за попълване (ежедневно), проверки от най-различни служби и инстанции, възможни глоби за какво ли не, сезонни спадове в оборотите, проблеми с транспорт на стоките, доставчици и наличности, клиенти експерти по ВСИЧКО, т.н И най-основният проблем за този тип бизнес - не можеш да мръднеш почти никъде! Цялото ти свободно време прекарваш там, буквално всяка възможна минута. Ако те няма дори за ден, нещата тръгват стремглаво надолу. Просто клиентите свързват мястото с теб и се мръщат на отсъствия. Пътуванията, уикендите и почивките стават мираж, започваш да се чувстваш буквално като в затвор. Всички приятели и познати знаят къде да те открият, дори когато нямаш настроение за разговор и среща. След първоначалната еуфория, любопитството и новите интересни хора идва осъзнаването, че тази мечта не е точно за теб. Може би за някой по-улегнал, по-малко динамичен и по-статичен, но не и за теб. Опитът, познанствата и сбъднатата мечта остават най-ценното от цялата история.

Работа от вкъщи
Когато споменеш, че работиш от вкъщи, хората веднага врътват очи и слагат типична физиономия "Ааа, ясно." Тоест - щом не ставаш сутрин в 7, не пътуваш до офис, не пушиш с колегите и не пиеш супа в чаша, за каква работа изобщо ми говориш. Представят си, че спиш до обяд, седиш си по пижама и гащи (е, понякога е точно така:-), абе общо-взето само се преструваш, че работиш. Реалността е малко по-различна. Вкъщи обикновено имаш доста други задължения и се изискват виртуозни организационни умения, за да разграничиш двете и да успееш да свършиш всичко за деня. Ако са налични и деца, ситуацията се усложнява. Да ги нахраниш, преоблечеш, приспиш, преобуеш, изкъпеш, изведеш на разходка; да сготвиш, изчистиш, да поприбереш вещите от пода и ... о, да, да свършиш това, за която ти плащат. Затова нерядко работиш рано сутрин, до много късно вечер, събота и неделя, по време на ваканции. Най-хубавото обаче е, че компютърът и тефтерът са ти достатъчни, можеш да работиш навсякъде и по всяко време, кеф. Има естествено и подводни камъни - опасност от загуба на среда и мотивация за социални контакти например. При жените и пускане по течението откъм външен вид и форма. Скоро четох за възрастна англичанка, която въпреки финансовата си обезпеченост и аристократичен произход, работила през целия си живот. Когато здравето й вече не позволявало да ходи ежедневно в кабинета си в центъра на Лондон (около 80-тата й годишнина), тя продължила да работи от вкъщи. Ставала всяка сутрин, обличала елегантните си рокли и обувки (наред с прическа, грим и маникюр), носела ги през деня и в шест отново обличала небрежен домашен екип. Pure elegance. 

Работа в кофис/на плажа/в кафенето
След работата вкъщи, логично идва темата за работата, която също не вършиш в офис, но пък ти е скучно да си вкъщи. Ей това не го умея, признавам. В кафенето ми е шумно, на плажа горещо, сред хора се разсейвам. Не знам как го правят другите, струва ми се по филмов начин нереално, особено ако работата изисква концентрация и стегната мисъл.

Семеен бизнес
Този модел е много успешен, но и доста консервативен, трудно подлежащ на промени и на моменти крайно комплициран. Особено ако хората не умеят да разделят работата от личните отношения. Не за всеки е и да прекарва с половинката си по 24 часа и да се говори нонстоп за работа. За някои връзки това може да бъде дори пагубно. 

За себе си съм установила, че оптимален вариант е комбинацията от видове - няма го напрежението, рутината е малко вероятно да настъпи, имаш някакъв сигурен доход и съответно свободата да приемаш само ангажименти, които ти допадат. Необходима е обаче стегната организация, иначе просто не се получава. Каквото и да избере човек, би трябвало да го върши добре и да се старае. Звучи просто, но се среща рядко, уви.



7 коментара :

Elia каза...

Толкова точно си го казала, че няма на къде повече :-)
Чета и препрочитам, както винаги :-)
Думите съвсем определено те обичат :-)

Благодаря ти :-)

E

Daniela Dineva каза...

Пропуснала си професия майка, макар че я разпознах на няколко пъти ;)
И аз съм на мнение, че човек трябва да сменя - за да опознае най - вече себе си и да чувства щаслив.
Поздрави, Дани

ШаренаСол каза...

наскоро четох за режима на различни успешни писатели, и като гледам колко стегнато и планирано действат, си викам,ч е всъщност точно в това е: да имаш план, самодисциплина. а пък откъде точно работиш е просто подробност.

marri_ana каза...

Poreden biser v tvoja blog Maria.Pishesh prakrasno , naistina ''dumite te obichat'' :)Opisanieto e bolezneno istinsko :)Napalno sam saglasna s Rabota v kashti,ima si polojitelnite i otricatelni strani i e hubavo da namerish balanca.Pozdravi ot London !

Krem Ivanova каза...

И сега с притаен дъх очаквам пост относно по-добрата организация в случая с домашния офис и има ли такова животно изобщо, особено с деца покрай теб.. Много интересен пост, разпознах се тук-там ;)

Augusta каза...

Направих кафе, изцяло водена от идеята за готин интериор, помислих за всеки детайл, но не и за останалото, свързано с бизнеса (освен рутинните избори на дистрибутори, марка кафе). Добре, че помещението е мое, след 6 месеца го дадох под наем.
Иначе, през годините сама се организирах и работя от вкъщи (главното ми занятие). Между другото, повечето хора, с които работя, също работят от вкъщи. Учех се от тях. Сега вече дейности, които преди ми причинявах стрес,към днешна дата върша без стрес. Практика, приоритети, организация.

vesela каза...

И съм съгласна, и не с теб, но определено ми е много интересно да те чета. И със сигурност ще се върна пак, за да порасъждавам над написаното. Хубавото е именно това, че караш четящия да се замисли...просто за своята гледна точка и дали тя и правилната?!?
Поздрави!

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |