9

петък, 25 юли 2014 г.

Преди 9 месеца без няколко дни. Хелоуин. 

От болницата ни се обаждат: "Даваме си ви я." Леката стомашна инфекция е преминала и ни я връщат след 4 дълги дни чакане. 

От малката шарена метална кутия вадим бледорозовите дрешки, с които прехвърлихме Мартина в реалния свят преди 5 години. Все още миришат на бебе, на чисто нов човек. 

Минаваме през Take a Cake. Изящни малки кексчета с оранжеви тикви, лилави прилепи и още нещо, не помня какво. За милите жени, които се грижеха за нас. За доктор Ч. шампанско и малък символичен подарък, не се сетих за нищо по-подходящо. 

От Тулово през Сан Стефано, спираме на ъгъла срещу парка. За балони. Бонбонено розов с надпис It`s a girl! измежду Хелоуинските черно-оранжеви. За мен - диадема с картонени  Мики Маус уши за 1.50 лв. Ненужни цифри са се врязали в съзнанието ми. Мартина иска да бъде Пепеляшка, роклята е налична. Бързаме. Все едно ако не стигнем навреме, ще я дадат на друг.
Акушерката я облича за секунди. Този аромат на бебе... Мартина ме гледа в очите и пита: "Ама наистина ли си я взимаме?!". Гушкам я неловко, все едно никога не съм държала бебе в ръцете си. През тези 4 дни я наблюдавах зад стъкло и някак не смея да я прегърна. "Малко е жълтичка, но ще се оправи." "Каката ще помага ли?". "Цялата на татко си!" 

Навън хора се снимат пред входа. Хубавото на снимките с телефон е, че винаги са възможни. Щракваме няколко за протокола и ние, само четиримата сме. Четирима! 

Матеа спи през цялото време. От емоция и приповдигнатост в колата няма въздух. 31 октомври, Хелоуин. С тиквен фенер не разполагаме, но пък имаме новородено спящо бебе. Без костюм. Решихме, че не е удачно да маскираме когото и да било на възраст 5 дни. 

Прекарвам вечерта с нарисувани с черен молив нос и мустаци, червено червило и картонени уши. До мен - една невръстна Пепеляшка и леко объркан и много развълнуван човек в костюм на татко, чието копие спи в съседната стая. Някакъв абсолютен транс, предизвикан от умора, вълнение, страх, притеснение, възбуда, облекчение, щастие, любов, изтощение, енергия, адреналин, болка, спокойствие. Не знам дали има измислена дума за подобно състояние...

Отсега нататък ще трябва да използвам множествено число - "децата".

Децата ни.

9 месеца четирима. 

5 коментара :

Пътувай с мен каза...

Не пиша коментари, но винаги чета. Бяха започнали да ми липсват този тип публикации...има нещо вълшебно в тях, а да не говоря, че е имало дни в които по цял ден чета блога :)

KoRal каза...

Прекрасно! И силно! И вълшебно!Написано с много креативност и стил- както е винаги, когато пишете за семейство и деца

Daniela Dineva каза...

Множествените числа е хубаво нещо - показват сплотеност, надежда, любов и бъдеще! Прегръдки за вас, в множествено число :*

Petya L. каза...

Много сте сладки. Семейство уникат. Бъдете такива каквито сте.

Hristina Georgieva каза...

Прекрасна публикация! Обичам да чета такива емоционални и наситени с топлина неща! Бъдете здрави и се радвайте един на друг!

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |