Рожден ден номер 1

неделя, 26 октомври 2014 г.

Цяла седмица сме заети с разни задачи, куфари с багаж все още стоят неразопаковани в коридора. Рожденият ден е в събота. Решаваме да не правим парти, М2 е малка, М1 кашля, ние сме изморени и затрупани с работа, няма никакво време за организация. Ще се почерпим някъде в тесен кръг, ще купим заедно подарък, ще се разходим. А пък празненството с гости ще съчетаем с това на М1 другия месец.

На 25-ти завалява обилен сняг, пътищата стават непроходими, адски студ. М1 е канена на друг следобеден детски рожден ден, извиняваме се, че няма да може да отиде, кашля. Единствен вариант за подаръци+вечеря+разходка в последния момент - бърз мол, бррр. Продължаваме да се изненадваме какви чудеса се случват там, тема на друг разговор.

Топло, скъпо, шумно, досадно. Някакви девойки около 10 пъти искат да ми изправят косата, която умишлено съм навила на ролки. Рожденичката заспива в количката, М1 се пазари за някакви неща, както обикновено. Несесер за канцеларски принадлежности в случая, покрай сестра си ще намаже и тя. Търсим ѝ обувки за сняг, като Софийска община сме - неподготвени за метеорологичите условия.

Деца? Не, благодаря.

неделя, 26 октомври 2014 г.

Въпросът с децата странно наподобява тези с пушачите и домашните любимци - да имаме права, но и да не пречим на другите. Малко оксиморонна цел, но не и невъзможна. Обикновено хората, които се дразнят от безконтролно детско поведение в обществени пространства са тези с големи деца (вече позабравили какво е), младежите (все още далеч от идеята) и тези, които нямат (или просто не обичат такива). Има и трети вид (аз сред тях), които хем имат деца, хем се възмущават. Е, случва се.

Високи децибели
Истина е, че никога не съм понасяла спокойно шумове от какъвто и да било вид - силно говорещи хора, крещящи деца, висок тон по мобилен телефон. Не смятам, че е нужно да ангажираме с разговора си 5 околни маси, често правя и забележки (да, знам, безсмислено е). Ние в домашна обстановка сме нелеката за понасяне комбинация от три неаполитански, 2 израелски и няколко испански семейства - доста шумни, жестикулираме, караме се, крещим си, неприятна история. Навън обаче се стараем да не натоварваме околните с п(р)оявата си.

Мис Слънчице

събота, 25 октомври 2014 г.



Миналата година по същото време Матеа П. влезе в живота ни. Малко, бяло, нежно и усмихнато бебе, което всички чакахме с голямо нетърпение и любов. Второто дете очевидно се отглежда доста по-спокойно, на моменти дори небрежно, но много по-осъзнато и с удоволствие. Няма го неловкото притеснение на първия път, нито смешния патос от това да си чисто нов родител. С второто дете наваксваш моментите, които си прекарал в опасения и въпроса "Дали действаме по правилния начин?". Просто защото единствен правилен начин няма. 

Малкото, доскоро новородено Матеа, вече пътува наравно с нас, реагира и комуникира, участва във всичко, което правим със завидна дискретност и зрялост. Може би защото иска да се внедри възможно най-бързо. А може би защото има най-любящата и грижовна сестра на света. "Мамо, какво щяхме да правим без нашето сладко Матейчи?!" Да, какво щяхме да правим наистина...

Миналия 25-ти октомври беше слънчево и топло, днес вали обилен сняг. Една година променя толкова много.

Честит рожден ден, М.! ♡♡♡
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |