Цяла седмица сме заети с разни задачи, куфари с багаж все още стоят неразопаковани в коридора. Рожденият ден е в събота. Решаваме да не правим парти, М2 е малка, М1 кашля, ние сме изморени и затрупани с работа, няма никакво време за организация. Ще се почерпим някъде в тесен кръг, ще купим заедно подарък, ще се разходим. А пък празненството с гости ще съчетаем с това на М1 другия месец.

На 25-ти завалява обилен сняг, пътищата стават непроходими, адски студ. М1 е канена на друг следобеден детски рожден ден, извиняваме се, че няма да може да отиде, кашля. Единствен вариант за подаръци+вечеря+разходка в последния момент – бърз мол, бррр. Продължаваме да се изненадваме какви чудеса се случват там, тема на друг разговор.

Топло, скъпо, шумно, досадно. Някакви девойки около 10 пъти искат да ми изправят косата, която умишлено съм навила на ролки. Рожденичката заспива в количката, М1 се пазари за някакви неща, както обикновено. Несесер за канцеларски принадлежности в случая, покрай сестра си ще намаже и тя. Търсим ѝ обувки за сняг, като Софийска община сме – неподготвени за метеорологичите условия.
Цял ден сме се мотали с други занимания, отиваме чак към 6 – всичко живо е там, с официалните си дрехи, разбира се. Обикаляме в несвяст магазините за обувки, улисваме се в подаръци за М2, става 8 часа. Лаици сме в “молуването”.

“Да седнем някъде?” – предлагам аз. На последния етаж голямо шумно заведение с детски столчета и бутилки вино – нашето място. Поръчваме каквото поръчваме, рожденичката се събужда и изпада в някаква странна нетипична агресия, тупа с две ръце по масата, разкъсва на две хартиените подложки и започва да вика. Има толкова много хора, че никой не ни отразява. Още по-добре.

Пристигат поръчките, оказва се, че никой не е гладен по вина на “тържествения” обяд с KFC в 4. “Защо не казахте, че не сте гладни?” “Ами да не се разсърдиш.” Цербер, ще кажете, може би имате право. М2 е неудържима, взимам портмонето и М1 и отиваме в съседната книжарница да ѝ купим някакво занимание, в подаръка няма играчка, тъкмо. Връщаме се с покупките, количката паднала, разпилели се пюрета, багажи, Т. е на ръба на нервна криза.

Звъни майка ми: снимахте ли я с тортата? Всички се плесваме по челата – торта НЯМА! Единият телефон е без батерия, а по другия тече Baby TV за усмиряване, няма и с какво да снимаме. Вкисваме се и естествено се изпокарваме. Отивам на бара с десерти. Имате ли нещо като торта – кръгло и малко? Ами не.

Яли-недояли, пили-недопили, ставаме набързо, чакайки сметката. Взимам количката и тичам навън, питам една жена: има ли торти наблизо? (представям си с какъв налудничав поглед) Ми не съм виждала. Ужас! Първият рожден ден на М2 ще бъде пълен провал. М1 празнуваше със специално поръчана месеци преди това торта, един куп гости и изненади, а сега…

За късмет попадам на сладкарница от другата страна на същия етаж, соча най-добре изглеждащата и компактна: дайте ми я! Ама тя е макет!  Изтръпвам. Колегата ще ви извади отвътре истинска. Слава Богу, грабвам кутията и в този момент играчката с хиляди части се разпилява на пода. Оставям тортата, събирам всичко, другите двама не знам дори къде са.

Срещаме се пред асансьорите, пропуснали сме да купим яке на М2, всички дебели от сестра ѝ са ѝ малки. Тичаме в 21.20 в един от магазините, за една бройка да забравим плика с тортата вътре. Плащаме, тръгваме, в асансьора мълчим. Това беше екстремно, казва Т., който е на ръба на силите си, а на следващия ден пътува за семинар. Може ли така да се изложим… Понякога умората ми от организиране на разни неща преминава в подобен ступор. Нямам амбиции за ордена Супер майка на годината, но ми е криво. В колата се сещам, че реших да облека М2 с роклята, която М1 носеше на първия си рожден ден, нещо като традиция и предаване на щафетата. “Дори роклята ѝ не е специално за НЕЙНИЯ рожден ден, като Пепеляшка…” И се разревавам.

Всичко вече е затворено, прибираме се с пликове, кутии, колички и недоядената храна от ресторанта. Егати. Аз с размазан грим, всички леко тъжни, единствено М1 е в настроение, има нов несесер все пак. Отваряме тортата – прекрасна! Запалваме свещичка и настава небивала радост. М2 бърка с пръсти в крема, захапва парче шоколад и започва да пищи от щастие, М1 се включва. Щраквам десетина снимки под кухненската лампа – добри, лоши, за архива стават. Някой пуска  Джаз ФМ. М1 и М2 обличат новите си пижами на точки и започваме да танцуваме в средата на хола. А навън продължава да вали сняг. Или поне така ми се струва.
“Мамо, най-хубавият рожден ден! По-хубав от всички мои взети заедно.” 
Дори тортата беше вкусна.

Comments

  1. "Понякога всичко трябва да се обърка, за да се оправи." – така ми казва майка ми.
    Изглежда всичко в крайна сметка си е дошло на мястото – и щом децата са щастливи, значи положението е ок.
    Желая на цялото ви семейство много здраве и щастливи мигове! А на малката рожденничка пожелавам прекрасни детски безгрижни дни!
    Изпращам ви много усмивки 🙂

  2. Честито! Честито на М1, М2 и М3 -едва ли ти си точно номер три, но все някой трябва е …:) Каквото и да се случи с вас, то винаги е екстремно, ако прочета някога нещо подредено, без ексцесии, излизане от релси и в тоя дух, ще се върна да проверя дали не съм в друг блог :)) Да сте живи и здрави цялата номерация на М, и поздрави за 19тата буква , че ви има такива -щуротийки и половина 🙂

  3. Хихи, смях се с глас! Наистина май непланираните неща имат своя чар и са най-хубави 🙂 ..Още повече щом две малки слънца те уверяват в това в края на деня. Нека са все така щастливи 🙂

  4. Всичко е добре, когато завърши добре! 🙂 През цялото време, докато четях, си го мислех!
    И в крайна сметка, поглеждайки дори едната снимка, която си успяла да щракнеш в бързината, с 24каратовите усмивки, със сигурност успяваш някакси да забравиш натопорчения ден 🙂
    Честит Рожден Ден на М2!
    Поздрави 🙂

  5. Ех че хубаво! Важното е, че има хепи енд и рожденичката и каката са щастливи.

  6. Две толкова щастливи хлапета!
    А това е най-важното, нали?

  7. Честит Рожден Ден! До болка ми е позната тази история, прилича леко на ставащото у нас, с надпис отгоре: открийте 7-те разлики. Моите момичета са 3,8 и 1 г. След като всички внимателно организирани отпреди месец планове се "сгънаха" в последният момент, и ние празнувахме, не един, а последните два уикенда в тотален хаос. в последният момент купих на номер 2 обувки за сняг, яке има леко голямо, но пък няма гащеризон с който може да се ходи :-), и разбира се имаше две торти втория път, защото така се случи.

  8. Така е. Зад всяка прекрасна снимка от чудесен повод, в много случаи стои съвсем различна история от това, което си представяме. Ако я нямаше историята, гледайки снимката можеше да кажем: ех, как така другите винаги успяват да се справят с всичко безупречно, тортата е прекрасна, децата са щастливи, всичко им е подредено и изпипано. 🙂

  9. А можеше да е в обратния ред- всичко мислено -премислено и накрая кофти реализация. Хубаво е човек да забелязва тези неща.
    Иначе от сърце желая много здраве на Матеа и безброй запечатани мигове на щастие. Нека всичко това не подминава и Мартина и останалите от вас;)

  10. Прекрасна история…и блог, имате нов почитател в мое лице!

Write A Comment