6

неделя, 30 ноември 2014 г.

Моето малко голямо момиче. От вчера на 6 ♥

Гастрол: Ина

петък, 28 ноември 2014 г.

Ина открих в Instagram. На фона на всички албуми с бебета, кафета, автопортрети, обувки,  есенни листа и храна (moi aussi), нейният профил изпъква плавно и ненатрапчиво. Снима с Nikon D90 (преди) и Nikon D600 (сега). Елегантни силуети, пастелни пейзажи и минималистични сюжети във формат 1:1- красота!

__________________________________________________________________________________________________
Още от Ина в Instagram и блога й

Като цяло снимам малко хаотично, на периоди, обикновено вдъхновението ме спохожда спонтанно. Затова и снимките ми са различни - в един период са ярки и цветни, в следващ - черно-бели, после пък в бледи приглушени тонове. Снимам, когато имам настроение и вдъхновение, единствено и само за удоволствие. Цветове, детайли, светлина, форма - това са нещата, които търся и се опитвам чрез тях да предам своите емоции и настроение.

Миграция: Таня

четвъртък, 20 ноември 2014 г.

Име/псевдоним: Таня
Възраст:  41 (това е положението)
Образование: по образование съм юрист и икономист. Обичам да рисувам, да пътувам, не чакам светът да дойде при мен, по скоро се радвам да го откривам. Смятам, че единствените неща, които имат значение са полетът на душата, способността ни да виждаме красивото, способността ни да обичаме и да сме добри, това не са клишета, а начин на живот. Призванието ми е да съм мама на две буболета. Истината е, че като човек винаги съм обожавала правото, чистотата, редът, коректните взаимоотношения. Подредеността в мислите и чувствата. Това, което ме подтискаше бяха сивите блокове в Люлин и мърсотията. Това, което не можех да приема, беше липсата на държава. Подсъзнателно разбрах, че свободата, която уж получихме, ни превърна в роби на анархията. Без да осъзнавам реалната причина си мечатаех за място, където правото, редът и личността имат значение.
Мястото: Германия, Щутгарт. Заминаването беше в една прекрасна есен на 2006 година.
Нещата, които ме очароваха: редът и чистотата, въобще  подредеността.

YOU ARE LATE!

петък, 14 ноември 2014 г.

Един от вечните семейни спорове е: Колко време преди полет трябва да бъдем на летището? Аз твърдя, че може и в последния момент, Т. настоява за 2 часа по-рано. Независимо дали пътуваме отделно или заедно, разговорът е горе-долу: "Ама ти наистина ли мислиш, че ще вися 2 часа на летището?!" "Когато пътуваш сама прави каквото искаш, когато сме двамата, ще се съобразяваш." Добре, казвам унило и си представям колко неща бих свършила през този излишен час. Със самочувствието, че никога през живота си не съм изпускала полет, размахвам ръка: "Айде бе, спокойно." Вечно закъсняващите като мен притежават един особен "късмет на последния момент", на който винаги разчитат и който, уви, останалите не разбират.
 Последният път се размотахме със закуската, изпуснахме за малко метрото, връщах се за забравени в стаята вещи около 5 пъти, разни други дребни непредвидени случки и пристигнахме час преди полета.
- Ще изпуша една цигара отвън - казва Т.
- Е, каква цигара, нали все даваш зор? 
Дръпва на две на три, подтичваме, летището малко, стигаме бързо, воала на гишето. Служителят тъкмо навива рулото със стикери и а-ха да стане от стола. Hello, ние такова ... да се чекираме. Всички гледаме с кокершпаньолски погледи, пълни с умиление. Мне, по-скоро смирение и дълбока вина, особено аз. Мъжът отсреща ни поглежда строго и отсича: YOU ARE LATE! И продължава да навива рулото. Т. ме стрелва с най-интензивния си поглед от категорията "Аз казах ли ти, бе!", олеквам и за секунди си представям:

Сукуленти

събота, 8 ноември 2014 г.

Обикновено в един дом първо впечатление ми правят не подредбата, мебелите или чистотата, а липсата на няколко неща - книги, цветя и снимки. И трите мога да понасям в изобилие, понякога дори прекалявам. Освен всички налични досега (малко сме като в ботаническа градина), напоследък у дома се заселиха т.нар. сукуленти - най-общо растения с месести листа или стъбла, които натрупват вода. Към тях се причисляват и кактусите. Освен че са компактни и интересни на вид, те изискват символични грижи. Не се пресаждат, през студените месеци се поливат веднъж на 2-3 седмици, обичат светлина (но не пряка слънчева), виреят в плитки съдове, не се пулверизират, нямат листа за почистване, въобще - лесна работа. На дъното на съда е добре да сложите по-едри камъчета, за да се отцежда излишното количество вода и да не загнива почвата. В случая използвах огромен (непотребен иначе) стъклен съд, който пасна идеално. Исках да ги засадя по-раздвижено, на различни нива, но ландшафтната архитектура се оказа трудна работа и стана малко скучновато. С М. заедно подредихме камъчета и охлюви - нещо като мини алпинеум. Има място за още няколко растения, които ще набавим допълнително.

За шестгодишните

вторник, 4 ноември 2014 г.

След 3, 4 и 5, идва време и за 6.

Децата на 6 са странна смесица от малък и голям човек. На моменти имате чувството, че детето ви е две в едно. Обикновено не без резон. Рязко се сменят настроения, крайното спокойствие минава в крясъци и подскоци, апатията във внезапна енергия. Понякога се събуждат необяснимо кисели и точно след 3 секунди ви прегръщат и мъркат с усмивка. Понякога се случва и обратното, трябва да сте подготвени за всичко.

Те могат да се грижат за  бебето, докато отскочите до магазина. Могат и да го подхвърлят почти във въздуха на фона на Gummy bear. Или да го вържат с кучешка каишка и да го разхождат из хола. Въпрос на преценка.

Розовите пухчета и дрехи  почти изцяло са отстъпили на по-изчистени, дори рокерски, или поне такива с по-нормални картинки. Алелуя!

Шестгодишните (момичета) вече се фръцкат. И то съвсем не по бебешки. Случва се рядко, но все пак... Иска ви се, или не, факт е, просто го приемете.

Говорите си с тях като с големи хора. Понякога, обикновено когато изпадате в крайно умиление, ви правят забележка, че много се лигавите. (!)
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |